ЗЗД НА 70 ГОДИНИ – ЛИЧЕН СПОМЕН ЗА ЕДИН ЗАКОН-МЪЧЕНИК
„Правото може да се подмладява само като се справя със собственото си минало.“
Рудолф фон Йеринг
I. Настоящото изложение не е правно-академично писание, а само лични спомени, впечатления и странични асоциации за преживяното във връзка със Закона за Задълженията и Договорите. На тези спомени са присъщи всички слабости на личното възприятие и памет, но онези, които са преживяли подобно терзание знаят, че несподеленото му носене е едно страдание, което търси успокоение в съприкосновението с друга душевност. В този смисъл импулсът за тези редове е личното ми духовно облекчение, а не амбицията някого да просвещавам- като човек в края на професионалната си есен. На тази плоскост аз не държа някой да ми вярва- достатъчно е четящият веднъж да погледне на миналите събития през моя прозорец, дори да отрече видяното.
През последните 20 години у нас отминаха почти незабелязано славни годишнини на велики европейски правни паметници, към които България е исторически приобщена: през 2000- 100 години Германски Граждански Законник (BGB-1900), 2004- 200 години Френски Граждански Кодекс (Code Civil-1804)1, 2011- 200 години Австрийски Граждански Кодекс (ABGB-1811), 2015- 150г. Италиански Граждански Кодекс (Codice Civile-1865). Всичките чествани в съответните държави като празник на националната им гордост. Изглежда тези четири комети на европейския законодателен гений се оказаха ослепителни за българската действителност и бяха просто премълчани като удар в гърба на правната ни памет и като доброволна самоизолация от европейската правна цивилизация.
От векове белезите на държавността са пет: език, територия, религия, армия и право. Между тях правото е духовният гръбнак на държавата, който се крепи и на историческата памет- както цивилизацията ни черпи легитимност от старозаветните закони. Който пренебрегва правното минало и пресушава спомена за него, той всъщност източва кръвта на държавното ни съзнание и съвест. Духовно обезкръвена нация е лесна плячка за местни и чужди зверове. Тя напомня евангелското пророчество: „…който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има“ (Марк 4:25).
Не искам същата съдба за нашия основен облигационен Закон за Задълженията и Договорите и в тази своя нагласа бях улеснен от случайно забелязано съвпадение на дати. ЗЗД-1950 е обнародван на 22.11.1950, но следват две поправки в тази публикация, така че пълният коригиран текст на ЗЗД-1950 се появява чак на 05.12.1950. Обаче неговият предшественик ЗЗД-1892 е обнародван именно на 05.12.1892. Т.е. датата 05 декември може да се нарече рожден ден на българското облигационно право. От друга страна, на 05 декември 2020 ЗЗД-1950 навърши точно 70г. от публикуването си през 1950, влязъл в сила на 01 януари 1951. Да сте чули някакво достойно отбелязване на този юбилей?
В чест на тази 70 годишнина на ЗЗД-1950 ще се опитам да припомня някои обстоятелства, събития и личности, свързани с раждането на закона през онова сложно време- без да претендирам изчерпателен исторически обзор.
II. Когато съветската окупационна администрация поема управлението на България през септември 1944, тя заварва един стабилен основен граждански Закон за Задълженията и Договорите от 1892г. със 668 текста и само 4 изменения и допълнения за цялата му 52 годишна възраст. През останалите 6 години до отмяната му в 1950 се появяват още 2 допълнения и така за 58 годишния нормативен живот на ЗЗД-1892 тези изменения и допълнения стават общо 6, т.е. 1 изменение на близо 10 години.2 Правителството на Стефан Стамболов през 1892 се ориентира към италианския граждански кодекс от 1865- Codice Civile-който бил почти пълен превод на френския Code Civil заради решаващата френска помощ при освобождението на Италия от Австро-Унгария през 1859-1860 и последвалото италианско обединение. Стамболов последвал този пример и неговата комисия просто превела на български език Codice Civile със заглавието Закон за Задълженията и Договорите. Българското правителство било насърчено в този си избор от предстоящия брак на българския княз Фердинанд с италианската принцеса Мария Луиза. Директна рецепция на френския първообраз или на австрийския гражданки кодекс от 1811 била политически рискована заради враждебната ревнивост на Русия и нестабилния статут на Фердинанд като бивш австрийски офицер. Поучителен пример бил неутралният избор на белгийската конституция като образец на Търновската. Германският граждански законник от 1900 още не съществувал през 1892. Всъщност две млади европейски държави /Италия и България/ се сближавали чрез династически брак и чрез сходни граждански закони, но в допустимия контекст на европейския политически баланс. Този генезис на основния български граждански закон предопределил в перспектива облика на българското гражданско право и неговата родственост с романската юриспруденция. Такава близост и сходство позволявали на върховното българско правосъдие да се ориентира спрямо авангарда на френската и италианска правна доктрина и да не изостава от тях.3 Те били негов фар в морето на практическото правоприлагане. Но тази романска цивилна рецепция е имала и личностно отражение върху българската правна общност- почти всички без изключение изтъкнати професори-преподаватели в юридически факултет са били възпитаници или специализанти на елитни френски, италиански, швейцарски, германски и австрийски университети. Така естествено възниква една завидна българска юридическа академична аристокрация с безспорен европейски авторитет и тежест, голяма част от която доживява 1944.4
Но нещата не свършват до тук. Още в началото на XX век и особено между двете световни войни в Италия се генерира ускорено движение към нова и обединяваща кодификация. Разбираемата италианска чувствителност за законно наследяване на римското право започнала да приближава италианската правна философия към германската пандектна школа. Това разбира се не довело до сурова германизация на гражданското право на Апенините, но отместило неговата ценностна ос от пълното френско подражание. Точно в разгара на Втората световна война, на 16.03.1942, правителството на Бенито Мусолини приема и въвежда новия Codice Civile на Италия, действащ и до днес- и отменя първообраза на българския ЗЗД-1892 (Codice Civile-1865). Въпреки бурното време, в което се появява, Италианският граждански кодекс от 1942 е забележително постижение на нормотворчеството със своята брилянтна структура, терминологична прецизност, впечатляващ стил и достъпност- превърнали го в образец за подражание на редица държави.
Проблемът е, че българският ЗЗД-1892 не последвал тази италианска еволюция и останал самотен сирак във вече празната саксия на Codice Civile-1865. ОБАЧЕ не е вярно предположението, че в резултат на споменатите събития българското облигационно право изостава от европейския влак като откачен вагон на междинна гара. Още в началото на 30-те години на XX век в българската правна общност назрява идеята за български граждански кодекс. Не случайно точно в този период се появява българският превод на Германския Граждански Законник (BGB) от Александър Кожухаров, тогава софийски адвокат.5 Към Народното събрание се създава Кодификационен Съвет със задача първо да систематизира, а после и да кодифицира гражданското ни право- по примера на Комисията Windscheid при подготовката на BGB . Негов секретар бил проф. Петко Венедиков.6 За съжаление избухналата война и последвалата катастрофа препятстват в зародиш този кодификационен замисъл.7
В това състояние и в тази среда ЗЗД-1892 посреща през септември 1944 съветската окупация.
III. Тук е полезно да спрем и огледаме внимателно обстоятелствата, които диктуват законодателния климат в България по време на войната и непосредствено след нея. Такъв поглед ще ни помогне в обяснението защо Кодификационния съвет на Петко Венедиков не успява да изпълни мисията си.
Българското сближаване с Германия в навечерието на войната кулминира в присъединяването ни към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) на 01 март 1941 след Крайовската спогодба от 1940, когато под германски натиск Румъния връща на България Южна Добруджа. Това отваря вратите за силно влияние на национал-социалистическата идеология вкл. и в законодателството. Без да споменавам редицата закони в този дух, ще припомня само Идеологичната Биография на Адолф Хитлер (80 стр.), съставена от известния български юрист проф. д-р Любомир Владикин и издадена в София през 1942.8 В това съчинение на проф. Владикин е цитирана Програмата на национал-социалистическата германска работническа партия от 1924, чиято т.19 гласи: „Ние искаме римското право, което служи на материалистичния световен ред, да бъде заместено с едно германско общностно право.“ По-ясна програмна враждебност на нацизма срещу римското право не ми е известна. Няма как в такава атмосфера един професор по римско право като Петко Венедиков да реализира до края на 1944 кодификацията на българското право, опряно на римското чрез Codice Civile и Code Civil.
Не по-малко интересен е политико-правно-философският тил на новопристигналите „освободители“. В СССР от 31.10.1922 действа свиреп Граждански Кодекс на Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република /ГК на РСФСР/, който е заместен чак през 1964 от смекчен, но принципно същия приемник. ГК на РСФСР-1922 представлява компилация на съветски декрети, изземващи от гражданския оборот земята и средствата за производство и допускащ гражданска правосубектност само за целта на съветското развитие и социално-икономическите държавни цели.
Автентично усещане за духа и целите на ГК РСФСР-1922 може да се получи от Писмото на Ленин до комисаря по правосъдието Дмитрий Иванович Курский от 20.02.1922 „За задачите на народния комисариат на правосъдието в условията на новата икономическа политика“9. Цитатите не се нуждаят от тълкуване:..“Подготвя се ново гражданско законодателство…Да не се заимства (по-точно Народният Комисариат да не се оставя да го мамят тъпоумни буржоазни стари юристи, които заимстват) старото буржоазно разбиране за гражданско право, а да се създава ново…Ние не признаваме нищо „частно“, за нас всичко в областта на стопанството е публично-правно, а не частно… да се разшири прилагането на държавната намеса в „частноправните“ отношения; да се разшири правото на държавата да отменя „частните“ договори; да се прилага НЕ corpus juris romani към гражданските правни отношения, а нашето революционно правно съзнание…задължително организиране на редица образцови по бързина и сила на репресията и по разясняване пред народните маси процеси…“ Строгата конфиденциалност на писмото е подчертана с лична резолюция на Ленин:“…да не се изпуснем пред враговете“.
Не се наемам да правя сравнителни паралели между нацизма и болшевизма, нито да намеквам техни сходства, но не мога да не констатирам от горните цитати тяхното единодушно отрицание на римското право като храм на частната собственост и свързаната с нея човешка свобода.10
За целите на изложението е достатъчно да усетим чрез представените пасажи в клетката на какъв тигър са били подхвърлени българското право и по-специално ЗЗД-1892 и шепата негови академични рицари. И пред каква невъзможна дилема са били те изправени спрямо една безскрупулна лавина, която зад гърба си имала 22 години приложение на ГК РСФСР и милиони жертви от съдебния терор на Сталин/Вишински.11
IV. Кои са събитията, факторите и обстоятелствата, определили съдбата на ЗЗД-1892 след септември 1944?
От 28.10.1944 до 15.09.1947 в България действа Съюзническа Контролна Комисия, която следи за спазване на Московското примирие. В нея, освен командването на съветските окупационни сили, участват и представители на САЩ и Великобритания, които оказват известно сдържащо влияние върху вилнеещия произвол. Тяхната основна тежест е била свързана с преговорите за окончателен мирен договор между България и съюзниците и за нейните териториални граници, който договор се сключва в Париж и влиза в сила на 15.09.1947 т.е. цели три години след преврата. Седмица по-късно е разстрелян лидерът на опозицията Никола Петков.
До средата на септември 1946 формално-конституционно България си остава монархия-царство, когато с референдум страната е обявена за република. На 16.09.1946 малолетният цар Симеон II и семейството му напускат страната.12[12] Това е точно една година преди влизане в сила на мирния договор.
До 04.12.1947 в България действа Търновската Конституция с всички произтичащи от това последици за легитимността на управлението и функциониране на институциите вкл. действащите закони. На посочената дата тя е заменена от т.н. Димитровска конституция, която е аналог на съветската от 1936 и окончателно установява тоталитарния режим.
На 23.12.1947, точно преди Коледа, е приет Законът за национализацията, с което се слага точка на романса за неприкосновеност на частната собственост в България. Започва и насилствената колективизация на земеделски земи през 1948.
През 1949 се случват две събития, които препятстват пълното стабилизиране на комунистическата власт с оглед стоящите пред нея задачи. На 02 юли в краймосковския санаториум Барвиха умира лидерът на българските комунисти Георги Димитров, който от няколко месеца се лекувал там. Междувременно в средата на същата година по заповед на Сталин е арестуван и обвинен в измяна секретарят на комунистическата партия Трайчо Костов, осъден и екзекутиран на 16 декември с.г. (посмъртно реабилитиран).13 От средата на юли 1949 генерален секретар на БКП става Вълко Червенков, но стабилизирането на неговата власт се постига едва в началото на 1950 след смъртта на Трайчо Костов.
Така чак след 1949 по време на Вълко Червенков и култа към неговата личност комунистическото управление попада в свое временно вътрешно равновесие и се съсредоточава върху законодателната програма в рамките на новата конституция и партийна идеология. Но е трудно от тази дистанция на времето да се усети истинският вкус на епохата- преди да я съдим.14
V. Извън обема на настоящото изложение е правният анализ на ЗЗД-1950, който е предмет на огромна академична литература и съдебна практика през последните 70 години. Текстът му е такъв, какъвто е- достъпен за всички. За нас по-интересно е идентифицирането на неговите действителни автори и на техните подходи, за които досега са споделяни предимно недомлъвки, догадки и предположения. Щом поводът на настоящото писание е неговият 70-ти рожден ден.
В тази връзка ще се опитам чрез метода на изключването да стигна до имената на най-вероятните съставители. Изреждайки възможните личности аз съм далеч от мисълта да ги оценявам или сравнявам, камо ли да се поставям на някаква съизмерима с тях плоскост. Като прост астроном, наблюдаващ правни звезди. Самото докосване до паметта им носи духовно удовлетворение и изтощително вълнение.
Проф. Любен Диков (1895-1973), титуляр на катедрата по гражданско право до 1944, декан на юридически факултет и впоследствие ректор на университета, академик. След 1944 съден от народния съд и интерниран в Белене. Един от непростените му грехове бил Предговорът към Превода на Германския граждански законник (BGB) на Александър Кожухаров от 1935, в който проф. Диков твърди, че BGB е въплъщение на правното съвършенство и на гениалния германския национален дух15. Политически и физически е изключено проф. Любен Диков да е имал възможност за принос в ЗЗД-1950.
Проф. Йосиф Фаденхехт (1873-1953). Завършил право в Лайпциг, специализирал в Италия. До 1944 преподавател по гражданско право, министър на правосъдието, блестящ адвокат, академик. След 1944 смело поема защитата на видни обвиняеми пред народния съд. Уволнен през 1947 и отстранен от преподавателска дейност като „буржоазен учен“. Политически е изключено проф. Йосиф Фаденхехт да е допринесъл за съставянето на ЗЗД-1950.
Проф. Петко Венедиков (1905-1995). Завършва право в София, специализира във Франция. До 1944 декан на юридически факултет и професор по римско и гражданско право, с особен интерес към вещното и наследственото. Секретар на Кодификационния съвет към Народното събрание. През 1949 поради политическа неблагонадеждност му е отнето правото да преподава и става адвокат, съкратен през 1960. Политически е изключено проф. Петко Венедиков да е допринесъл за съставянето на ЗЗД-1950.
Проф. Константин Кацаров (1898-1980). Завършва право в Берн, Швейцария. До 1947 преподава търговско и международно частно право в Софийския университет. След това съден от комунистическия режим и излежава присъда във варненския затвор. През 1950-те години успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и професор по търговско право. Политически и физически е изключено проф. Константин Кацаров да е допринесъл за съставянето на ЗЗД-1950.
Проф. Иван Апостолов (1910-1981). Завършва право в София, специализира в Италия. Преподавател в Софийския университет по гражданско/облигационно право. През 1949 е отстранен от академична преподавателска дейност поради политическа неблагонадеждност. Впоследствие работи като адвокат, международен арбитър и консултант към министерство на външната търговия. През 1947 излиза капиталният му труд Облигационно Право, Част Първа, Общо учение за облигацията16, съобразно още действащия тогава ЗЗД-1892. Малко вероятна е пълната достоверност на твърдението на доц. Емил Георгиев в предговора към фототипното издание на БАН на същия труд от 1990, че проф. Апостолов е един от най-видните съставители на ЗЗД-1950. Вярно е обаче, че в навечерието на раждането на закона учебникът на проф. Апостолов от 1947 е бил една блестяща облигационна енциклопедия без алтернатива за действителните автори на новия ЗЗД.
Останалата висша юридическа номенклатура от онова време не е била в продуктивна близост спрямо процеса по създаване на новия закон. Проф. Венелин Ганев (1880-1966) беше велик теоретик на правото, а между 1944-1946 – регент, после уволнен отвсякъде и интерниран в Дряново (преди това пратен за малко в Белене да учи как се белят картофи). Изгонен от аудитория с крясъците на „червени студенти“. Проф. Цеко Торбов (1899-1987) се занимавал главно с философия на правото и съчиненията на Кант. Димитър Силяновски (1892-1971) и Живко Сталев (1912-2008) били фокусирани върху гражданския процес и към тях впоследствие се присъединява бившият съдия Михайл Андреев (1911-1978)– преди да се отдаде на правната история и римското право17. Другата звезда на българската юриспруденция, Владимир Кутиков (1908-1980), е изцяло ангажиран с международното публично и частно право и дипломатическите си функции18, които го държат встрани от талвега на облигацията. А и той беше дипломатично внимателен да не навлиза в чужди дисциплинарни територии.
VI. В общи линии това са обичайните „заподозрени“ за възможно „бащинство“ на ЗЗД-1950. Остават още двама: Александър Кожухаров и Любен Василев.
Адвокатът Александър Кожухаров (1907-1974) завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет през 1933 и започва практика в София. Блестящите познания по немски и френски език му позволяват европейски поглед върху гражданското право. През 1935, на 28г. и само две години след дипломирането си, Кожухаров издава своя (вече споменат) превод на Германския граждански законник, изпреварвайки всички останали български юристи-германисти19. Предговорът е от неговия учител в гражданското право проф. Любен Диков. Другият негов академичен наставник е проф. Венелин Ганев. Преподавателската си дейност Кожухаров започва в началото на 1940-те години след публикацията на първата му монография „Право на задържане“ София,1941. За негов късмет поведението му до 1944г. не е политически обвързано, а чисто професионално. Това позволява през 1946 да стане доцент, а през 1950 и професор по гражданско право в Софийски университет – един от малкото академични юристи с непречупена кариера през този период. За отбелязване е монографията му през 1948 „Закон за задълженията и договорите – синтез на юриспруденцията“– една година след споменатия учебник на Иван Апостолов от 1947. Това прави доц. Кожухаров подходящ експерт за съставяне на нов ЗЗД при отпадането на всички останали възможни кандидати по политически причини. Две обективни обстоятелства са сериозни улики за важната роля на Александър Кожухаров в създаването на ЗЗД-1950. Първо, той става професор по облигационно право именно през 1950 и второ, още същата година излиза в София неговото Гражданско право, Обща част, Физически и юридически лица, а от следващата 1951 година – неговият ненадминат учебник-класика Облигационно право, Общо учение за облигационното отношение, претърпял до днес редица издания. Който познава атмосферата и порядките на комунистическия режим, особено от онова време, лесно ще стигне до извода, че случайни съвпадения в тази област са абсолютно изключени. А и самият Кожухаров на лекции в университета не криеше активното си участие в подготовката на закона. За мен няма никакво съмнение, че един от духовните родители на ЗЗД-1950 е именно проф. Александър Кожухаров.20
Любен Василев (1911-1971) завършва юридическия факултет през 1934 и веднага след това специализира две години гражданско и търговско право в гр. Дижон- Франция и гр. Виена- Австрия. Защитава докторската си дисертация блестящо през 1938 на тема „Юридически изследвания върху търговското предприятие“ (публикувана още през 1937) и високо оценена от неговия научен патрон проф. Венелин Ганев. През 1941 е избран за редовен доцент, а през 1945- за извънреден професор. През 1951 става член- кореспондент на БАН, а през 1958- академик. От 1950 до смъртта си 1971 е директор на Института за правни науки21. Още през 1951 академик Василев издава своя знаменит учебник Гражданско право, Обща част, София 1951, претърпял второ и трето издание през 1952 и 1956. А през 1954 и 1958 са първите две издания (но не единствени) на учебника му по специалната част Л. Василев, Облигационно право, Отделни видове облигационни отношения, Наука и изкуство, София, който, заедно с общата и специална част на Кожухаров, образуват първия изчерпателен комплект академични учебници по току-що приетия ЗЗД-1950. Те си остават и до днес „свещени писания“ в тази област. Други учебници по облигационно право, освен на тези двама автори, до 1972 (т.е. първите 22 г. след ЗЗД-1950) няма.22 Съпоставката между горните дати и събития придава пълна достоверност на твърдението на проф. Мръчков (вж тук бележка 21 под линия), че другият автор на ЗЗД-1950, освен Александър Кожухаров, е именно акад. Любен Василев.
Тук се изкушавам да направя малка крачка в страни и да подкрепя казаното от проф. Мръчков в цитирания обзор от 2010 (пак там, с.118), че слабостта на акад. Василев беше вещното право “…върху което той работи в продължение на цяло десетилетие през 60-те години и до края на живота си, когато се откъсваше от многобройните си обществени задължения и успяваше да избяга от петъците до вторниците и да се уедини в Копривщица и посвети на вещното право.“23.
С това приключвам разсъжденията в тази насока, заключавайки че основните автори на ЗЗД-1950 са Александър Кожухаров и Любен Василев, на чиято памет дължим дълголетието на закона-юбиляр.24[24]
VII. В Копривщица по онова време живяха и други впечатляващи академични юристи освен Любен Василев. Срещу нас през улицата беше къщата на Михайл Андреев, 300м. по-надолу – Маджаровата къща на Петко Стайнов, точно срещу тях беше къщата на Костадин Лютов (тогава главен прокурор), а в другия край на града живееше Живко Сталев. Атмосферата между тях беше приятелски сърдечна. Слушал съм техни разговори с баща ми по предимно професионални въпроси, а и аз в по-късни години – в различно време и по различен повод – съм разпитвал някои от тях за правното минало, вкл. и за появата на ЗЗД. С респект към паметта им и без да цитирам казаното в частен разговор от тези незабравими покойници, ще обобщя впечатленията от чутото, така както съм го разбрал. За тяхната правдоподобност ще съдят четящите ги.
1. На политическото ръководство и на правната академична общност е било ясно, че дните на ЗЗД-1892 са преброени и че оцеляването му било невъзможно. Окупационната Годзила много лесно щяла да наложи въвеждането на закон, копиращ ГК на РСФСР-1922- така, както наложила през 1947 „Димитровска“ конституция, копираща съветската от 1936. Спасението било в изпреварваща инициатива на българската страна да се предложи готово наше разрешение за нов основен граждански закон, вместо да се чака трансплантация на съветския вариант. А и Русия не е прочута със силна цивилно-правна традиция25. На такава плоскост ангажирането на първокласни български академични юристи с европейски поглед било единственият възможен печеливш ход.
2. Използването на ЗЗД -1892 като скелет на новия закон било улеснено от появата на новия Codice Civile на Бенито Мусолини в 1942, който рязко се отдалечил от първообраза на нашия ЗЗД-1892 – Codice Civil-1865. По този начин „потеклото“ на нашия стар закон се оказала някаква неутрална и самотна кодификационна реликва от 19 век. Трябва да е съвършено ясно, че през 1950 никой политически нямало да търпи български граждански закон, подражаващ на кодекса на фашистка Италия.
3. С оглед на горното и за да се внуши някаква сянка на приемственост, новият закон запазил името/заглавието на стария: Закон за Задълженията и Договорите, а не например Гр. Закон на НРБ.26
4. Разбира се, че първоначалният текст на ЗЗД-1950 е наситен с изграждане на социализма, народостопански план, социалистическо общежитие, социалистически организации, държавно-политическо устройство, планово задание и т.н. Всичко това, примесено с „вечна братска дружба“, е свършило работа на политическо ниво. Но тези разпоредби са предимно в уводната част на закона – там където сега е поредицата от отменени норми през 1993 и по-късно. После обаче текстът продължава с универсалното облигационно тяло, присъщо на всеки смислен граждански закон. Както се изрази един от моите тогавашни събеседници: Задачата на съвестта ни беше да запазим жизнеспособността на корените и стъблото на облигационния закон, за да пусне нови клони в по-добро време. Така оригиналният текст на ЗЗД-1950 се съкращава до 436 норми срещу 668 на ЗЗД-1892, т.е. „окастрените клони“ са 232. Въпреки това „дървото отново се разлисти“ след 1990 – както се надявали „бащите“ му през 1950.
5. И нещо друго важно, за което ние юристите не винаги се сещаме: от средата на 1950 до средата на 1953 СССР се включва в Корейската война редом с Китай срещу САЩ и техните съюзници, където падат няколко милиона жертви и са вложени огромни материални и политически ресурси. Този световен военен сблъсък обременява вниманието на съветското ръководство спрямо „смилането“ на окупираните европейски страни. Без да е изчезнал, натискът в известна степен спада и позволява на сателитните правителства малко по-спокойна дейност. В края на този период през м. март 1953 умира Сталин, който след средата на 1952 е с ограничен здравословен капацитет. Веднага започва безмилостната битка за наследяването му. Едва ли е само случайност обстоятелството, че именно в този прозорец от време България приема ЗЗД-1950, Закона за собствеността-1951 и Граждански процесуален кодекс-1952, главната триада на всяко законодателство. Първите два материални закона са живи и днес, а тогавашният ГПК-1952 оцеля до процесуалния преврат в 2007.
VIII. С обсъждане на обстоятелствата, довели до появата на ЗЗД-1950 и идентифициране на главните му академични автори приключва подходящата и умерена ретроспекция във връзка със 70 годишнината на ЗЗД. Важното е да не загубим мярката и да не изпаднем в неконтролиран празничен екстаз по повод юбиляра. Да, през 1950 с усилията на талантливи индивиди и в резултат на благоприятни обстоятелства се е получил един балансиран, непрофаниран и с вътрешна хармония закон, способен да оцелее в драматичната среда на своето раждане. Той се оказа „Ноев ковчег“ в потопа на правния нихилизъм27, чрез който „ковчег“ успяха да оцелеят основните принципи на облигационното право до края на този потоп през 1990. И толкова. От друга страна, трезвата критична оценка показва, че това не е гениален нормативен шедьовър, не е закон-чудо. Той е всъщност един щастливо оцелял корабокрушенец. Погледнете белите петна на отменени текстове по него като превръзки от предишни рани, няма въведение с принципите, всеки раздел или глава се нуждае от основен ремонт по отношение на система, редакция, хармония и терминологична /дори езикова/ хигиена. Достатъчно е да разгърнем някои от академичните томове, посветени на ЗЗД, за да се видят множеството му дефицити спрямо съвремието. Това е все едно днес да ползваш неподдържан автомобил, модел 1950. Посочете ми друг такъв закон-мъченик на държава-членка на ЕС. И макар да е основен облигационен закон, той не е всичко. На гражданското ни право липсва общ устройствен план с цялостна архитектурна концепция и комуникации вътре в нормативния комплекс28.
IX. Трудно е да се обобщят предизвикателствата, които стоят пред възраждането и комплексното препроектиране на българското право, най-вече гражданското. Според мен някои от главните предизвикателства са следните:
1. Българското право няма ясно формулирана и конкретна ЦЕЛ. А както е казал още през XIX век Рудолф фон Йеринг „Целта е творецът на цялото право“.29 Оставането на власт на един режим не може да бъде основна цел и ценност на национална правна система. В последната година от живота си проф. Живко Сталев30 споделяше с тъга: Нашето право е болно – то няма ясна цел и върховна ценност. Т.е. накъде и защо отива. Законът не е спален вагон, а фронт със знаме.
2. Няма добра държава и лошо право. Каквато е държавата, такова е правото и обратно. Правото е огледалният образ на държавата и огледалото не е виновно за това, което отразява. Нещо подобно на „Здрав дух в здраво тяло“. Държавата и правото са скачени съдове- катарзисът им може да бъде само общ и едновременен. Има един много прост критерий за качество на правото: доколко то ограничава/възпира властта.
3. В момента не разполагаме с интелектуален академичен капацитет, подобен на онзи между 1940 и 1970. Няма я дъбовата гора от български европейски авторитети (въпреки изключенията), която да привлече облаците на вдъхновението и от там да блеснат светкавиците на прозрението. На нейно място е едно жалко голо сечище- като предупреждение. Онова, което не е смазано от динозаврите, го довършват полуграмотни скакалци. А такава гора израства с поколения. Още от 1950-те години до днес в българската академична правна общност броди мечтата за български граждански кодекс. За тази мечта писаха в различни периоди Любен Василев, Живко Сталев, Витали Таджер, Петко Попов др. Незабравимият Кристиан Таков почина върху проекта си за студия относно обем и система на български граждански кодекс. Но мечтата на тези блажени покойници отново потъна в пепелта на времето. Дано в нея да има още живи въглени.
4. Няма как от интелигенцията да поникнат такива млади фиданки, защото т.н. „класова борба и диктатура на пролетариата“31 в балканските си измерения е всъщност непрекъсната унищожителна война срещу здравия разум и съвестта на националната интелигенция. Сега, щом вече няма класова борба и пролетариат, изчезна ли диктатурата или само й смениха арсенала?32. Здравомислеща и с чиста съвест интелигенция е заплаха за всеки деспотичен режим. Тя е пазител на ценностната координатна система на обществото, на оста между сърце, разум и воля. Именно тази координатна система и нейната ос се опитват днес да изкривят, за да кажат утре на децата ни, че това изкривяване е нормалното и наследеното. Ако юридическата интелигенция е гръбнак на националната съвест, то адвокатурата е нейният гръбначен мозък.33[33]
5. Битката за утрешното правосъзнание на децата започва днес. В правото няма и не може да има отложена битка, има само загубена или спечелена. Препоръчвам на всеки да прочете шедьовъра на Рудолф фон Йеринг Борбата за Право в превода на незабравимия Кристиан Таков34[34], която започва така: Целта на правото е мирът, а средството за това-борбата. Затуй справедливостта, която в едната си ръка държи везната, за да отмерва правото, в другата има меч, с който го защитава…
6. При липсата на достатъчен интелектуален потенциал, простият изход би бил внос на най-добрите чуждестранни закони- като трансфер на технологии, който в правото е безплатен, като едно „велико преселение на норми“. Например най-естествено би било България да реципира Италианския граждански кодекс от 1942, който е най-близко до нас по традиция и дух. Но такъв благороден гост не би бил добре дошъл в една среда, където по неписана, но действаща конституция основният инструмент за управление е несигурносттаи безпомощността на гражданина35. Универсален и близо до съвършенството граждански закон като Codice Civile-1942 носи сигурност, спокойствие и стабилност, а не постоянен страх и рефлекс да се глезиш на властта, за да оцелееш. Освен това, една проекция на такъв кодекс би стеснила рязко полето за съдебни фокуси на (не дай Боже!) опитомено, дресирано и ботуширано правосъдие36. Неговите евентуални „шедьоври“ биха били предмет на критично сравнение с актове на италианските юрисдикции, т.е. един абсолютно нетърпим косвен европейски контрол.37 Ако някой мисли, че фантазирам, нека му припомня процесуалния преврат от 2007, т.е. ГПК-200738, чиито касационен раздел беше отражение на австрийската касация от действащия техен ZPO (ZivilProzessOrdnung) – по внушение на консултиращите австрийски експерти. Обаче в разстояние на 10 години почти нищо не остана от австрийския касационен оригинал, потънал в местни „подобрения и изменения“. Това е резултат на скрития инстинкт българското касационно производство да няма свой сравним прототип. Те и затова австрийските консултанти се разграничиха от българския краен резултат с нарочна публикация през годината на влизането му в сила.39 И който ГПК за 12 г. има 36 изменения – една диагноза! Как българският народ да осъзнае и изпита нуждата от достойно право? Кой да го възпита и му даде пример? Откъде да дойде имунитета на неговото правно чувство? “Жертвата е, която кове най-здравата връзка между народа и правото му“40.
X. Мнозина знаят горното, но и мнозината мълчат. Вижте какво не е премълчал Гьоте:
Висшето и прекрасното в човешката природа е любовта към родната земя, чувството за свобода и сигурност под закрилата на отечествения закон, чувството за срам да бъдеш подвластен на един развратник и понякога да бъдеш изтезаван и нарастващата решителност да се отхвърли това омразно иго.41
Българското право, вкл. ЗЗД, измина своята Голгота от Короната до Каскета. Време е за неговото Възкресение чрез Идеала. И наистина, дори в днешното мрачно време, през тъмните облаци вече пробиват лъчите на Идеала за чисти и свети българска държава и право, идващ от Възраждането и от сърцата на строителите на съвременна България. Този Идеал е летящият килим на духа, който ни носи над минало и настояще, за да ни изведе към по-добро бъдеще. Бог помага на вярващите. Пак според Гьоте чрез Фауст става въпрос за
„Духа свободен, бдящ над всяко право“42
автор: адв. Валентин Брайков
текстът е публикуван в сп. Адвокатски Преглед, кн.1/2021
- За държавите, възприели Code Civil, е подходяща мисълта на Виктор Юго:
„Там, където другите са братя, Франция е майка“. - За сравнение, през 70 годишното битие на ЗЗД-1950 до днес същият е претърпял 23 изменения и допълнения като ускорено се подготвя поредното 24-то за давността, вероятно за удовлетворяване на олигархичен каприз. Това прави 1 изменение на всеки 3 г. Коментарът е излишен.
- Достатъчно е да разгърнете един учебник по българско гражданско право от тогава с многобройните европейски референции.
- Едва ли е възможен по-голям контраст между онези апостоли на правната наука и днешното състояние на 10 юридически факултета с водеща роля на полицейската академия като своеобразен „балкански Харвард“.И то в държава с население ½ Ню Йорк!
- Граждански Законник на Германската Империя, български превод от Александър Кожухаров, София 1935.
- Вж Пълен Указател на Законите в България, Държавна печатница, София 1939, с.1
- През 1980-те проф. Петко Венедиков беше член на Научно-Методичния Кабинет към Съвета на Софийската Адвокатска Колегия и споделяше пестеливи спомени за кодификационната мечта, но беше сдържан с оглед преживяното заличаване като адвокат през 1959-1962 за подобна словоохотливост.
- Поместена в т.I на сборника „Принципи на Национал-социализма- избрани речи и прокламации под авторството на Адолф Хитлер“, издание „Българско Дело“, София, Придворна Печатница, 1942.
- В.И.Ленин, Събрани Съчинения в 55 тома, Партиздат, Издателство на БКП, София 1983, т.44, с.с. 383-389.
- У нас откритата ненавист към римското право бе заменена с пренебрежителното му обезценяване след смъртта на проф.Михайл Андреев през м. май 1978 като второстепенна изборна дисциплина-наред с дисциплината Политически и правни учения. Студентите трябваше да избират една от двете и много предпочетоха по-лесната. Приживе проф. Андреев споделяше отчаянието си, че не назначават негов асистент и че след оттеглянето му ще има кадрови дефицит. Както и стана.
- Не мога да не припомня, че в клетката на този тигър ни подхвърлят само година след като България спасява евреите си през 1943, за да стане после разменна жертва срещу отърваването на Австрия и Гърция от същата съдба. И онези, които ни ритнаха в тази клетка, сега идват да ни учат на демокрация и цивилизация.
- Очакваният мирен договор е главният фактор, който спасява живота на царското семейство и позволява неговата емиграция (освен разстреляния принц Кирил)- за разлика от болшевишкия разстрел на руското царско семейство на 17 юли 1918, вкл. децата. Все пак контрастът не е толкова рязък ако припомня, че болшевишки изроди след 1944 изваждат ковчега с тялото на покойния Борис III от криптата на Рилския манастир и после го оскверняват. Затова там гробът е празен (разказано ми от игумена на манастира Йоан Драговитийски (1925-2005), тогава млад послушник). Но и това сатанинско престъпление не е уникат- правили са го и други с много по-високи цивилизационни претенции.Един от примерите: тялото на Оливър Кромвел е извадено от гроба две години след погребението (1661) и обесено пред Traitor’s gate на Tower, а после обезглавено – по заповед на Чарлз II, чиито баща Чарлз I е обезглавен от Кромвел.
Отец Йоан споделяше, че се чудил дали да попита в молитвите си Св.Иван Рилски къде е тялото на Борис III, но не посмял:“Ако трябва да знам, Св. Иван сам ще ми каже”. - Процесът срещу групата на Трайчо Костов (11 души) е едно от паденията на българската адвокатура. Пледоариите на 11-те защитника изобилстват с въодушевени признания на обвинението и основна защитна теза е, че отговорността им се поделя с американския и британски империализъм, поради което следва да получат 1/3 наказание. Голословността на тези признания мотивирала съдебните главорези да подлъжат Трайчо Костов с молба за възможно помилване, в която саморъчно да признае вината си-след което веднага е обесен на 16.12.1949. Така създателят на т.н. Народен съд пада жертва на духа на собственото си чудовищно творение. Само 9 дни по-късно, на 25.12.1949 излиза от печат пълното досие на процеса в Предателската и саботьорска група на Трайчо Костов пред съда на народа, София 1949, Дирекция на печата, Държавна печатница, 623 с., 19000 тираж.
Рефлексът на паметта извиква спомена за процеса срещу Мария Антоанета през 1793. Даден е само един ден за подготовка на защитата й със смъртна заплаха към парижките адвокати да я изоставят. В адвокатското крило на парижката съдебна палата има витрина със защитните записки на адв. Шовьо-Лагард (Chauveau-Lagarde), писани в нощта преди процеса. В тях няма сервилни признания, а само рицарски кураж. Братът на Мария-Антоанета, австрийският император Леополд II, написал върху доклада на парижкия си посланик за възможна спасителна сделка: „Леополд има сестра, но Австрия – не.“ - За тази цел ще цитирам едно четиристишие, премълчавайки неговия автор от уважение към паметта му:“Всеки трябва да чете, млад и стар чете и препрочита, даже и Червенков препрочита Сталиновия доклад!“. Или малко по-късно песента в детската градина:“На света обичам двете, на света съм техен син- моята страна любима и съветската страна“. Това е онази точка на кипене на терора, когато палачи и жертви се претопяват в една оглупяла радостна общност.
- Вж. Граждански Законник на Германската Империя, превод от Александър Кожухаров, предговор от проф. д-р Любен Диков, София 1935, с.2.
- Иван Апостолов, Облигационно Право, Част Първа, Общо учение за облигацията, София 1947. Не споменавам проф. Витали Таджер (1922-1999), просто защото той завършва юридически факултет през 1948 и възрастта му изключва съпричастност към ЗЗД-1950.
- На 07.12.1972 цeлият ни студентски курс се навря в градината му на ул.“Ц. Церковски“, за да изпее Gaudeamus. Емоционално Андреев едва го понесе. Няма друг такъв случай.
- Не е популярно обстоятелството, че проф. Кутиков е бил български посланик към правителството във Виши-Франция между 1940-1942 и впоследствие (през 1948) получава френския Орден на Почетния легион. Негова малко известна заслуга е отърваването на България от отговорност за умишленото увреждане от един луд на много ценно копие на Мона Лиза от 1520, по време на експозицията му в София през 1979- в замяна на наши тракийски съкровища, показани в Лувър. Проф. Кутиков успя да убеди администрацията на Лувър, че инцидентът е покрит от договора с френски застраховател, сключен своевременно с негова помощ. Щастлив съм, че присъствах на последната му лекция по МЧП през 1975, която той завърши с три дълбоки безмълвни поклона към студентите и с грамада букети, стигащи до навлажнените му очи- и аудио касета с наш запис на тази последна лекция и на краткото тържество. Излезе от аудиторията, но ние продължихме да ръкопляскаме прави- вратата пак се отвори, проф. Кутиков отново влезе с дълбок поклон и ни махна за последен път.
- Този негов превод беше преиздаден в луксозно издание с твърди корици през 1974 от Съюза на юристите и Министерство на външната търговия.
- Пролетният семестър на 1974 беше неговият последен лекционен цикъл, за щастие пред моя курс. След това през м. юни ни изпитва. В средата на август с.г. бяхме шокирани от вестта за смъртта му. На погребението в и около ритуалната зала на Централни гробища се събра целият юридически елит на държавата. Редица оратори изрично подчертаха личната му роля и заслуги в създаването на ЗЗД-1950! После ковчегът беше преместен от ритуалната зала в църквата за християнското му погребение в семеен кръг. По алеята до там венецът с името му носехме Стоян Сталев и аз, след нас вървеше Владо Петров с надписания кръст, после катафалката и множеството. Беше раздяла с една епоха.
- Не ми е известен по-обхватен и правдив обзор на цялостния му научен и обществен принос от този на Васил Мръчков, Академик Любен Василев- бележит учен-юрист, ръководител на правната наука и обществен деец, ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна 2010, с.110-131. Не е моя задача да имитирам неговото блестящо изложение. В резюмето на този обзор, публикувано в Общество и право 2007/9 с.85-86, проф. Мръчков изрично заявява, че акад. Любен Василев е един от авторите на Закона за задълженията и договорите 1950 и на Закона за собствеността 1951.
- Сравни списъка с гражданско-правни учебници на с.49 в Витали Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял 1, Наука и изкуство, София 1972.
- И да продължа: акад.Василев живя у нас в Копривщица около 12 години на втория етаж на къщата ни. Там написа много неща. Аз не разбирах какво той прави, но съм го виждал седнал с книга и трицветен химикал пред малка маса под сянка на двора- толкова вживян и съсредоточен в работата си, че видът му респектираше да не бъде смущаван. Когато неочаквано почина през 1971 и се посъвзехме от този шок, в началото на 1972 (аз студент I курс) под леглото му открихме пишещата машина Erica с капак на калъфа, под който имаше купчина от около 500 листа и не можеше да се затвори. На нощното му шкафче (което пазя и до днес) остана недопушена пура President Brian. Купчината листа се оказа ръкописът му на Вещно право на НРБ, за което Василев беше казал на баща ми Стефан Брайков, че почти го е завършил, но го оставя за известна ферментация. Решихме следното: в университетската печатница направихме две копия на ръкописа и в един и същ ден баща ми предаде оригинала на семейство Василеви и по едно копие на библиотеките на юридически факултет и на правния институт. Като ваксина срещу нечии изкушения. Може би това е една от причините ръкописът да се публикува повече от 20 години след смъртта на академика.
- Знаете ли защо щастието е предимно в миналото?
Защото не сме се научили да го разпознаем и ценим, когато е настояще. - Руско-съветската юридическа тежест е предимно в наказателното право.
- Нещо подобно, но не идентично, се случи в Източна Германия, където от 1949 до 1976 (27г) продължава да действа BGB – Германският Граждански Законник 1900 – но прилаган в ГДР чрез „изменителни“ тълкувания на върховния им съд. Така се стига до един и същ закон с едно и също име, прилаган противоречиво в източната и западната зона и заменен в ГДР чак през 1976 от ZGB=ZivilGesetzBuch der DDR (Граждански кодекс на ГДР), който пък е отменен в 1991 от възкръсналия BGB след Обединението.
- Комунистическата идеология предвиждаше дългосрочното изчезване на държавата и правото, поради което не считаше съвършенството им за решаващ фактор.
- Погледнете Гражданския Кодекс на Чехия от 2012 с неговата системна прегледност, основополагащи принципи, изчерпателност и терминологична чистота.
- R. von Jhering, Der Zweck im Recht, Breitkopf&Haertel, Leipzig 1893, мото на книгата: Der Zweck ist der Schoepfer des ganzen Rechts”
- Сталев щастливо затвори очи на 20.02.2008 (95г), 10 дни преди влизане в сила на ГПК-2007, изблъскал в небитието неговия ГПК-1952.
- „пролетариат“ е най-нисшата и примитивна, но свободна/непоробена социална прослойка в древния Рим, чиято главна функция била размножаването, човешкият прираст=proletarius=размножител. Юлий Цезар ги споменава в завещанието си.
- Много е горчива чуждата свобода под наем.
- Любопитно е да припомня, че в английския съдебен жаргон common law се разбира и като common sense law=право на здравия разум.
- Публикуван в Кр. Таков, Гражданско право, Правни и научни изследвания,София, Сиби, 2018, с.с.735-761, R. von Jhering, Der Kampf ums Recht =Борбата за Право (1872), от където е и цитатът-мото под заглавието на настоящата статия.
- В някои общества сигурността на индивида е сигурността на неоткрития от ловеца дивеч. Но няма как съвкупността от индивидуални несигурности да даде обща национална сигурност- това е проблемът. Ето защо суверенитетът на подобна държава страда от своеобразна левкемия и там борбата за власт е на живот и смърт.
- А безпрецедентната и недостъпна 4% държавна такса върху цената на иска?
- Тук става въпрос за едно известно явление, познато с инициалите ЕУЧЛП=Ефективно Управление Чрез Лошо Право(съдие). На принципа „колкото по-зле за правото, толкова по-добре за властта“. Най-забавни са наблюдателите отвън, които се правят, че не разбират какво виждат.
- Дали през 2007 се втурнаха да сменят не изтерзания ЗЗД, а перфектно работещия ГПК-1952, само за да се отърват от авторитета на Сталев и уникалния му учебник, както и от 55 години стабилна и политически неутрална съдебна практика? За сравнение, действащият германски граждански процесуален закон е от 1879, а австрийският – от 1895.
- P.Bauer, P.Joham, O.Kollmann, Das neue Zivilverfahrensgesetz Bulgariens, NWV, Wien-Graz 2008, s.169.
- Р. фон Йеринг, Борбата за Право, пак там, с.736
- Казано от Йохан Волфганг Гьоте на 06 май 1827, вж Йохан Петер Екерман, Разговори с Гьоте, издателство Захари Стоянов, София 2019, с. 220
- Йохан Волфганг Гьоте, Фауст, Народна култура, София 1958 , с.390, IV действие, Фауст в спор с Мефистофел.