Референдумът за промени в Конституцията на Узбекистан в края на април 2023 г. и предсрочните президентски избори през юли 2023 г.
На 30 април 2023 г. в Узбекистан се проведе референдум за промени в Конституцията на страната, която е приета през 1992 г. и до момента е била вече 15 пъти изменяна. Една от основните промени в Конституцията е възможността на настоящия президент Шавкат Мирзийоев да заобиколи ограниченията за два президентски мандата и да може отново да бъде избран за държавен глава. Шавкат Мирзийоев е бил министър-председател на страната от 2003 г. до 2016 г. Той е избран за президент през 2016 г., а през 2021 г. беше отново преизбран на този пост.
Непосредствено след провеждането на референдума в Узбекистан настоящият президент Шавкат Мирзийоев посети на 3 май 2023 г. Берлин. След няколко дни Мирзийоев беше на посещение в Москва по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин, като той участва в честването на 78-ата годишнина от победата във Великата отечествена война. На 30 май 2023 г. официално беше съобщено, че кандидат за предстоящите през юли 2023 г. предсрочни президентски избори е Шавкат Мирзийоев.
Референдумът в Узбекистан или операция доживотен президент
Непосредствено преди провеждането на референдума на 29 април 2023 г. беше публикувана статия на Михаил Бушуев за Дойче веле, която беше озаглавена „Референдумът в Узбекистан, или операция доживотен президент“1. Авторът представя причините за провеждането на референдума за промени в Конституцията на Узбекистан и мненията на няколко експерти по този въпрос.
Според Михаил Бушуев поправките, по-специално, ще позволят на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев да заобиколи настоящите ограничения за два президентски мандата. Фактът, че властите в Ташкент се опитат да променят Конституцията, не е изненада за експертите. „Това беше очакван ход за всички наблюдатели – това е „план А“ за прехвърляне на властта от себе си към себе си“, смята Темур Умаров, анализатор от фондацията „Карнеги“ за международен мир. Освен това, според него, екипът на Мирзийоев е взел предвид опита на лидерите на други авторитарни държави, които направиха подобни промени в близкото минало. „Има отделна клауза в новата предложена версия на Конституцията на Узбекистан, която предвижда, че висшите длъжностни лица, включително президентът, имат право да бъдат преизбирани отново. В този смисъл новата Конституция има краткосрочни цели: Мирзийоев скоро ще го използва за свои лични интереси“, отбелязва политологът Умаров. Новата Конституция ще даде на президента правото да удължи мандата, включително настоящия, от пет на седем години, което ще отвори възможности за Мирзийоев ефективно да управлява до живот – теоретично до 2042 г. Според Умаров проблемите на президентското управление са само малка част от нововъведенията. По-голямата част от промените – почти две трети от текстовете на Конституцията – са посветени на планираните мерки за либерализация в страната. Референдумът се представя като отговор на искането на узбекското общество за по-нататъшна демократизация. Умаров посочва, че „сякаш не властите ги искаха, а хората поискаха от същото това правителство промени и всички тези поправки се внасят като поправки от народа. Но ако погледнем текста на поправките – не виждам нищо, което да говори за истинска демократизация“.
Промените в текста на Конституцията остават „сива теория“, има значение само тяхното прилагане, смята Беате Ешмент, изследователка в Центъра за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS). „Очевидно властите са съсредоточени основно върху разширяване на правомощията на президента. Втората част, с обещания за либерализация, също трябва да се разгледа сериозно, за да се оценят действията на Мирзийоев през следващите години. Не се наемам обаче да прогнозирам как и дали тези обещанията ще бъдат реализирани“ – отбеляза експертът.
Темур Умаров не забелязва съществена новост в текста на измененията. Според него повечето пасажи са копирани в новия проект от други кодекси и републикански закони: „Никой не може да даде гаранции, че те ще бъдат спазени“. Политологът обръща внимание и на факта, че нововъведенията не променят правилата на работата на политическата система на Узбекистан. „Всичко е свързано с президента и основните инициативи идват от него. В центъра на системата е президентът, а това не е знак за демократизация или либерализация на системата като цяло“, завършва политологът от Карнеги център.
Защо сега? Пауза след протестите в Каракалпакстан
Референдумът за промени в Конституцията следваше да се проведе по-рано, а не през април 2023, но властите трябваше да го отложат. „Моментът за провеждане на референдум след тежката зима с прекъсвания на електрозахранването не е най-добрият, но времето постепенно започна да поставя под натиск настоящия президент – половината от мандата Мирзийоев изтече и той има нужда от доказателства за своя интерес към реформи, оттам и обещанията за либерализация“, обяснява Ашмент и допълва, че „Одобряването на поправките от властите в Ташкент може да се тълкува като доказателство за доверие в случай, че икономическите затруднения наложат непопулярни мерки“.
Причината за отлагането за април 2023 г. е провалът на първия опит за извършване на конституционни промени, който доведе до протести в Каракалпакстан миналото лято, посочва Темур Умаров. В първия вариант на промените Ташкент възнамеряваше да откаже автономия на тази република. „На хората това не им хареса, те излязоха на многохилядни протести. Протестите завършиха с кръв, а узбекските власти направиха доста дълга пауза, за да подготвят новата версия“, припомня Умаров хода на последните събития. В настоящия вариант, подложен на гласуване на 30 април, автономията на Каракалпакстан се запазва, което според Умаров показва, че Президентът не е искал да поема рискове, но запазва увеличаването на мандата си, т.е. сигурен е, че гражданите няма да протестират срещу подобни мерки. „И по-скоро съм съгласен с узбекските власти в тази оценка. Все още няма потенциал за общонационален протест срещу централизацията на властта в едни ръце“ е убеден Умаров.
Каракалпакстан остава най-пренебрегваният и най-бедният регион на Узбекистан и причините за местното недоволство остават дори ако въпросът за автономията бъде премахнат, добавя Беате Ешмент: „Ето защо Мирзийоев отиде там преди референдума и даде редица гръмки обещания за подобряване на положението“.
Ефект на дежавю: през 2002 г. президентът на Узбекистан вече разшири правомощията си
През 2002 г. узбекските власти вече одобриха чрез референдум удължаването на президентския мандат от пет на седем години – тогава начело на страната беше предшественикът на Мирзийоев Ислам Каримов. „Има ефект на дежавю, но няма да кажа, че могат да се правят директни паралели. Хората са малко по-ангажирани в политическия живот, до голяма степен поради факта, че имат достъп до информация. Друг е въпросът колко обективна е тази информация. Но обществото вече не е толкова пасивно, колкото при първия президент“, смята Темур Умаров.
Според Ашмен ефектът дежавю може да възникне по няколко причини едновременно. Според нея „практиката за промяна на конституцията чрез референдуми в Централна Азия вече е много разпространена – миналата година такова гласуване се проведе в Казахстан“, припомня политологът. Разликите от 2002 г. са трудни за определяне, тъй като според германския политолог все още не е ясно какъв политически курс ще следва президентът на Узбекистан. „Той не е демократ, въпреки че (все още) не е диктатор като Каримов. Но, както през 2002 г., от самото начало е ясно, че промените в Конституцията ще бъдат приети с мнозинство“.
Посещението на Мирзийоев в Берлин – по тихо от водата
В началото на май 2023 г. Шавкат Мирзийоев се срещна в столицата на Германия с канцлера и президента на тази страна. В статия от 3 май 2023 г. за Дойче веле със заглавие „По-тихо от водата“ Михаил Бушуев представя накратко как е преминало посещението на президента на Узбекистан в Берлин2.
Посещението на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев в Берлин веднага след референдума за изменение на Конституцията теоретично можеше да привлече много внимание на западната преса и обществеността: на Запад идва държавният глава, който току-що вероятно си е осигурил мандат до 2040 г. или дори 2042 г. В същото време това стана благодарение на гласуване, проведено „при условия, които не отговарят на изискванията за политически плурализъм …..“, както отбелязват наблюдателите на ОССЕ. Към Мирзийоев обаче не бяха отправяни неприятни въпроси в Берлин. Нямаше големи протестни демонстрации срещу посещението му. Пред резиденцията на президента на Германия имаше малък протест, в който участваха трима души. Така ръководителят на Узбекистан проведе работни срещи – първо с германския канцлер Олаф Шолц, по-късно с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, с когото Мирзийоев посети вечерта на 3 май изложбата „Археологическите съкровища на Узбекистан“. След срещите на президента на Узбекистан с ръководството на Германия нямаше съвместни пресконференции, имаше съвсем малко информация за резултатите от пътуването на Мирзийоев. Единственият подписан документ между външните министри на двете страни е Декларация за разширяване на сътрудничеството.
Посещението на Мирзийоев по покана на Путин в Москва
На 8 май 2023 г. говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че президентът Владимир Путин се е срещнал с узбекския лидер Шавкат Мирзийоев, който е на работно посещение по покана на президента в Москва. Според Песков лидерите на двете страни са се срещнали и са провели разговори в Кремъл. На 9 май 2023 г. Шавкат Мирзийоев участва в честването на 78-ата годишнина от победата във Великата отечествена война.
Кандидатурата на Шавкат Мирзийоев за президент в предсрочните президентски избори
На 30 май 2023 г. официално беше съобщено, че Либерално-демократическата партия на Узбекистан единодушно на своя конгрес е одобрила кандидатурата на настоящия президент на страната, 65-годишният Шавкат Мирзийоев, за участие в президентските избори.
Предсрочните президентски избори са насрочени за 9 юли 2023г. Това ще бъдат първите президентски избори, след като Конституцията беше изменена за удължаване на президентския мандат от пет на седем години. Според конституционния закон Мирзийоев, който е на поста втори мандат, може да се кандидатира отново за този пост.
Според пресслужбата на Либерално-демократическата партия Мирзийоев е изнесъл програмна реч на конгреса, в която е очертал своята визия за бъдещото развитие на Узбекистан. По-специално, настоящият президент възнамерява да подобри нивото на образование, медицински услуги и ефективността на използването на водните ресурси в страната. Държавният глава също е обещал да подобри екологичната ситуация, привлекателността за осъществяване на бизнес в страната, позицията на Узбекистан в международните индекси и рейтинги, както и да подкрепи иновациите в икономиката и социалната сфера.
адв. д-р Сибила Игнатова
- Виж целия текст на статията на руски език: https://www.dw.com/ru/referendum-v-uzbekistane-pocti-poziznennyj-prezident-mirzieev/a-65440081
- Виж целия текст на статията на руски език: https://www.dw.com/ru/tise-vody-kak-v-berline-prosel-vizit-prezidenta-uzbekistana/a-65506626