Изборите в Полша: Може би свободни, но не и честни

Коментар на проф. д-р Войчех Садурски за предстоящите парламентарни избори и референдум на 15 октомври 2023 г. в Полша

На 20 септември 2023 г. известният полски конституционалист проф. д-р Войчех Садурски представи своя коментар за парламентарните избори и националния референдум на 15 октомври 2023 г. в Полша¹[1]. Според автора предстоящите парламентарни избори ще бъдат най-важните избори в страната след историческите избори от 1989 г., които поставиха началото на първото некомунистическо правителство в Централна и Източна Европа след установяването на „реалния социализъм“ от Съветския съюз. Значителният характер на изборите на 15 октомври 2023 г. е може би единственото, за което са съгласни управляващата в момента партия „Право и справедливост“ (ПиС) в коалиция с няколко малки сателитни групи, формиращи т.нар. Обединена десница и демократичната опозицията в Полша (Гражданската коалиция на Доналд Туск като основна част). Всичко останало е въпрос на дълбоко несъгласие – най-дълбокото, което човек може да си представи в днешния свят на поляризирана политика. За ПиС е необходима трета поредна победа (след успеха през 2015 и 2019 г.), за да консолидира модела си на необременена от разделението на властите държава и да продължи да се противопоставя на брюкселската бюрокрация. Междувременно победата на Туск, според ПиС, би означавала загуба на суверенитета и опасности, породени от „антиполския ЕС“, имайки най-вече предвид Германия.

За демократичната опозиция, която включва Гражданската коалиция, Левицата и Десноцентристкия Трети път, победата на ПиС е предпоставка за по-нататъшното връщане на Полша към авторитаризъм и евентуалния „Polexit“ от ЕС. Залозите не могат да бъдат по-високи.

Трябва да се отбележи, че стремежът на ПиС да спечели не се подхранва само от нейната визия за нелиберален, централизиран и националистически ред. По-скоро, след 8 години на безпрецедентно и всеобхватно унищожаване на конституционната система и масова политическа корупция, с огромни средства, които се преместват от публичния портфейл в личните портфейли на лоялните на ПиС хора, едно изборно поражение би сложило край на живота, който те познават и обичат. За десетките хиляди хора, които са инвестирали своите надежди и планове в ПиС, това ще е край на огромните богатства, които не заслужават, на видните позиции, които не са квалифицирани да заемат, а за някои това вероятно би означавало затвор за престъпления като подкуп, корупция, лошо управление и злоупотреба със служебно положение. Тогава би било много болезнено и в буквален смисъл, затова ПиС не може да си позволи да загуби тези избори.

Ако изборите през октомври бяха честни, поражението на ПиС може да е правдоподобно, но в никакъв случай не е сигурно. И все пак, предходното изречение идентифицира състояние, което вече знаем, че няма да настъпи. В анализа си проф. Садурски представя многобройните причини, от които става ясно, че всичко е подготвено в полза на управляващите, така че, независимо от това какво може да се случи на 15 октомври, е ясно, че изборите ще бъдат манипулирани.

Коледни подаръци преди Коледа

ПиС се ангажира с политики на огромно и безсрамно купуване на благодарността на гражданите, надявайки се, че даренията ще бъдат изплатени в урните. В икономика, която изключително се контролира от държавата, където държавата е собственик на най-големите компании и банки или техен мажоритарен акционер, и по този начин може да контролират управлението и политиката.

„Добрият Дядо Коледа“ започна да раздава подаръци на своите благодарни привърженици в края на пролетта тази година: като например значително беше увеличена месечна помощ за дете от 800 злоти (около 193 евро) на семейство, без проверка на действителните нужди, магистралите в Полша са без такса, последва понижаване на цените на електроенергията, бонуси за учителите и 14-та „месечна” пенсия за пенсионерите.

Основната газова и петролна компания Orlen изкуствено понижи цените на бензина в своите бензиностанции (за разлика от световните тенденции), а съвсем наскоро, на 6 септември 2023 г., Централната национална банка на Полша (Narodowy Bank Polski), която е изцяло подчинена на Качински, намали лихвените проценти с 0,75%, за намаляване на ипотечните плащания. Ходът, разбира се, силно отслаби полската валута -злотата, но за електората на ПиС това е без особено значение. Това също така ще доведе до силно инфлационни резултати, но този ефект е забавен във времето. Чисто политическият, предизборен характер на това огромно съкращаване не е пропуснат от икономическите наблюдатели.

В допълнение, много публични пари отиват в изцяло организирани от ПиС местни и гастрономически събития, така наречените „800+ пикници“, предназначени да „рекламират“ правителствените програми. Въпреки че това е безсрамна партизанска пропаганда, представянето й като публична информация на правителството означава, че не се брои като разход за предизборната кампания.

Промени в изборното законодателство

На 26 януари 2023 г. ПиС успя да прокара няколко поправки в така наречения Изборен кодекс – законът, регулиращ изборите, в нарушение на неписаното правило за забрана на промяна на изборните правила непосредствено преди изборите. Създадено, за да попречи на действащите президенти да променят правилата на играта в своя полза с наближаването на изборите, правилото беше установено от все още независимия тогава Конституционен трибунал на Полша– изискващ минимум 6 месеца (минимален минимум, както Трибуналът е приел в своето Решение² от 28 октомври 2009 г.) от момента между влизащите в сила нови изборни правила и датата на обявяване на датата на предстоящите избори. Новият закон влезе в сила на 31 март 2023 г., а Президентът обяви датата на изборите на 8 август 2023 г., точно 4 месеца и 8 дни по-късно. Доста по-малко от конституционния минимален минимум.

ПиС направи няколко промени, най-важната от които е увеличаването на избирателните комисии в районите с малко население. По случайност тези райони са съставени от най-верния електорат на ПиС: малки градове, които са населени предимно с по-възрастни и по-малко образовани избиратели. Новият закон намали минималния брой жители, необходим за създаване на район от 500 на 200, уж за да им помогне да гласуват. И все пак, повече места за гласуване в селата ще имат и страничен ефект от повишаване на избирателната активност сред основния електорат на ПиС.

Заслужават внимание и още две други промени. Първата е новият режим на работа за изборната комисия след приключване на вота. Вместо да се разпределят всички бюлетини между няколко групи на комисията, сега председателят на комисията или посочено от него лице ще трябва да вземе всяка бюлетина, да прочете съдържанието й и да я направи видима за всички членове на комисията. Разделянето на работата е забранено. Второ, цялата работа по преброяването на гласовете, подписването на резултатите и предаването им на Централната избирателна комисия трябва да се извърши в рамките на 24 часа. Документи, предоставени след този срок, няма да се вземат под внимание.

И двете правила на пръв поглед може да изглеждат обезпокоителни, особено когато има липса на доверие в официалните институции, включително избирателните комисии. И все пак картината изглежда различна, ако се вземе предвид тяхното въздействие върху гласовете на полските имигранти. Малкият брой избирателни секции в чужбина – по-специално в Обединеното кралство, Ирландия и Съединените щати – вече са претоварени от броя на избирателите, които трябва да обслужват. Проф. Садурски посочва, че е трябвало да чака четири часа, за да гласува в Милано, Италия на изборите през 2019 г. Предвид тези съществуващи забавяния и проблеми, има голяма вероятност тези секции за гласуване да не могат да изпълнят новите, доста строги изисквания всяка бюлетина да се прегледа от цялата комисия и преброяването да приключи в рамките на 24 часа. Следователно някои гласове няма да бъдат преброени, в резултат на което нито един от гласовете в тези райони няма да бъде отчетен.

Следва да се обърне внимание, че чуждестранните избирателни секции, чиито гласове може да бъдат намалени поради новите правила, преобладаващо гласуват срещу ПиС. През 2019 г. близо 39% от полските граждани, гласуващи в чужбина, гласуваха за Гражданската коалиция и само 24,9% гласуваха за ПиС (междувременно в Полша Гражданската коалиция получи 27%, а ПиС 43%). И числата не са никак малко: 89 000 избиратели във Великобритания, 46 000 в Германия и 30 000 в САЩ (едно от малкото места, заедно с Канада, където полската диаспора гласува предимно за ПиС).

Въпреки че ПиС беше много нетърпелива да промени някои правила за гласуването, тя пренебрегна многократното искане на Централната избирателна комисия за законодателна актуализация на границите на районите. Поради демографски и икономически промени старите граници стават все по-анахронични, така че гласовете в различните области имат различна тежест. Известно неравенство в това отношение е неизбежно. Разликите в тежестта обаче могат да достигнат до 1:2, което означава, че са необходими два пъти повече избиратели, за да изберат един представител в един район в сравнение с друг. Очевидно гласът има много по-голямо значение в малките райони, които са бастиони на ПиС, отколкото в огромните, гъсто населени места, които са «резервоари» на либерални, продемократични избиратели. Като се има предвид, че изравняването на тежестта на гласовете щеше да бъде в неблагоприятно положение за ПиС, не е чудно, че исканията на избирателната комисия останаха глухи.

Медийният дисбаланс

Обществените медии в Полша само се наричат „обществени“. Държавно финансираните мрежи като TVP, по-специално, разпространяват едностранчива правителствена пропаганда, атакувайки опозицията и възхвалявайки ПиС и нейния лидер, както по време на основните вечерни новини, така и по време за обсъждане на обществени въпроси.³ Емисиите с новини никога не представят противоположни и различни гледни точки или неудобни събития за управляващата партия – независимо дали става дума за корупция или чуждестранни критики към правителството – те просто се игнорират. Опозиционните политици нямат право на отговор, а коментаторите са внимателно подбрани измежду пропагандаторите на ПиС.

Частните медии също са напълно за ПиС. В замяна на получаването на лъвския пай от рекламните средства, платени от държавните компании, те хвалят правителството и ПиС, и осъждат опозицията. Освен това преди две години петролната и газова компания Orlen (противно на най-фундаменталните правила на икономическата рационалност и всъщност на своя бизнес профил) купи почти двадесет местни вестника от германо-швейцарски медиен конгломерат. 800 хилядният тираж на тези издания, продадени всяка седмица, също осигуряват изключителна подкрепа за ПиС и правителството.

Референдумът

Следвайки примера на Виктор Орбан, ПиС реши да съчетае изборите през октомври с референдум. Тъй като Законът за националните референдуми от 2003 г. не позволяваше съвместно гласуване, законът беше надлежно променен почти за една нощ през юли 2023 г. и влезе в сила през август: с комфортно мнозинство в долната камара, наречена Сейм, ПиС бързо отхвърли възраженията на Сената (където опозицията има малко мнозинство). След това парламентарното мнозинство на ПиС обедини парламентарните избори с референдум, който трябва да се проведе по едно и също време, на същите места, със същите комисии и наистина при същата процедура за гласуване. Така гласоподавателите ще получат три бюлетини: за избор на Сейм, за Сенат и бюлетина за референдум.

Комбинирането на избори с различни референдуми или плебисцити често се прави в безупречните демокрации по най-различни (добри) причини, включително съображения за (разходи) ефективност и по-висока избирателна активност. Но ПиС не е демократична партия, която да участва с демократични правила на играта.

Четирите въпроса за референдума са поставени така:

Подкрепяте ли:

(1) „разпродаването“ на държавни компании на чужди лица,

(2) приемането на хиляди нелегални мигранти в резултат на принудително преместване, решено от европейската бюрокрация,

(3) отстраняването на „бариерата“ (стената) на границата между Полша и Беларус и

(4) следва ли гражданите да работят по-дълго преди да се пенсионират.⁴

Това не са типични въпроси за референдум: от гласоподавателите не се иска да изразят мнение относно законодателството, обмисляно от правителство, което желае да се консултира с vox populi. Нито една политическа партия в Полша няма нито едно от тези предложения в програмата си. Нито гласоподавателите се питат добросъвестно. Въпросът за „разпродажбата“ (на полски език: wyprzedaż) носи със себе си очевидно пейоративно внушение (това е като да разпродаваш семейно съкровище под реалната му стойност), непременно предполагайки отрицателен отговор. Подобна недобросъвестност е още по-очевидна по въпроса за допускането на „нелегални мигранти“, идващо в резултат на „принудително преместване“, както се твърди, че е определено от „европейската бюрокрация“. Трудният/тежък език и рамката на всеки въпрос водят до това единственият разумен отговор да е „Не“, който, разбира се, ПиС официално и шумно призовава гражданите да дадат.

Има поне три начина, по които референдумът фундаментално нарушава честността на изборите. Първо, и четирите „въпроса“ предполагат политики, които ПиС приписва на опозицията, особено на Гражданската коалиция, оглавявана от Доналд Туск. Така се установява приемственост между предизборната кампания и въпросите на референдума. Въпросите от референдума предполагат, че опозицията ще отвори вратите за бежанците от Близкия изток и Африка на границата между Полша и Беларус, срещу които стената е построена от правителството на ПиС; че ще се приемат хиляди „нелегални мигранти“; че ще се приватизират масово държавни компании, като по този начин ще „разпродадат“ общите активи, вероятно на чужденци; и че ще се повиши възрастта за пенсиониране, като по този начин „хората ще бъдат принудени да работят до смъртта си“, както гласи лозунгът на ПиС. Следователно референдумът не е опит за консултиране на гласоподавателите относно предвиденото законодателство, а начин за укрепване на партийната, анти-Гражданска коалиция и анти-Туск реторика.

Второ, референдумът предоставя на ПиС безкрайно количество средства, извън всякакъв контрол, обикновено свързани с финансирането на кампанията. ПиС има достъп до несравнимо по-високи финансови активи от опозицията, след като завладя всички ключови държавни индустрии. Въпреки че има ясни ограничения на разходите за кампанията, контролирани от избирателната комисия, те се прилагат само за изборите, но не и за референдуми. Всъщност няма ограничения за разходите, даренията и вноските, както и за това кой може да дари за кампанията за референдум. Голяма част от държавните фирми, чрез своите фондации, вече са регистрирали желание да дарят средства за кампанията за референдума. Те несъмнено ще подкрепят отрицателния отговор «Не», като се има предвид, че са напълно зависими от ПиС. Доколкото кампанията за референдум ще бъде неразличима от кампанията на ПиС за всеки гласоподавател, ПиС се радва на огромно предимство по отношение на разходите за кампанията.

И трето, в референдума е заложена пряка заплаха за тайната на вота. Най-добрата стратегия за опозицията да смекчи политическите последици от референдума е да настоява за де факто бойкот. Така референдумът ще бъде невалиден, ако избирателната активност е по-ниска от 50% от имащите право на глас. Въпреки това, за да бъде бойкотът ефективен, избирателят трябва да откаже да вземе бюлетината за референдума от члена на комисията и да изиска отказът да бъде записан в списъка с бюлетините. В момента, в който гласоподавателят вземе бюлетина за референдум, той се записва като участващ в референдума и по този начин допринася за избирателната активност, независимо какво прави с нея.

Декларациите, необходими за осъществяване на бойкота, не могат да бъдат подадени тайно. И тъй като само гласоподавателите против ПиС ще бойкотират референдума по този начин, те публично признават, че са против тази партия. В доминираните от ПиС райони и по-специално в малките градове и села – подобно отказване от тайната на вота може да окаже психологически скъпо и изпълнено с неприятни последици.

Разглеждането на изборните спорове

Със закона за Върховния съд от 2017 г. ПиС създаде и нов орган Камарата за извънреден контрол и обществени въпроси, която да разглежда всякакви изборни спорове. В този орган е „настанена“ група симпатизанти на ПиС, т.к. всички бяха назначени от президента на Полша по препоръка на новосъздадения Национален съдебен съвет. Членовете на новия Национален съдебен съвет се избират от Сейма, т.е. от мнозинството на ПиС. Преди да бъде превзет от изпълнителната власт, Върховният съд на Полша, в известната резолюция на трите си камари от 23 януари 2020 г., не пести думи, когато обяви, че тази Камара не може да „се счита за съд“, тъй като всички негови членове са назначени в „дефектна процедура“ (параграф 3). Такъв орган ще отговаря за предоставянето на авторитетно разрешаване на всякакви изборни спорове.

Проф. Садурски завършва коментара си, че опозицията все още може да спечели, но трябва да води тежка битка. Тя е на боксовия ринг с безмилостен противник, въоръжен с нож и придружен от своята банда, способен да променят правилата с напредването на играта, и съдия, купен от този отбор.

Превод със съкращения и редакция от английски език д-р Сибила Игнатова, адвокат

1. Настоящата публикация е превод със съкращения от английски език на коментара на проф. д-р Войчех Садурски от 21 септември 2023 г., който може да бъде прочетен във Verdassungsblog: https://verfassungsblog.de/polands-elections-free-perhaps-but-not-fair/
2. Виж решение на Конституционния трибунал на Полша от 28 септември 2009 г.( Kp 3/09) https://trybunal.gov.pl/fileadmin/content/omowienia/Kp_03_09_EN.pdf
3. TVP съди за клевета проф. Садурски, както в наказателен, така и в граждански процес. Въпреки че проф. Садурски е напълно оправдан в наказателния процес, в производство, което стигна до Върховния съд, гражданското производство все още е висящо. Виж също следната публикация за проф. Садурски
4. Проф. Садурски е реферирал към друга публикация по отношение на референдума в Полша във Verfassungsblog: https://verfassungsblog.de/direct-democracy-and-indirect-electoral-campaign/