70 години от въстанието на 17 юни 1953 г. в ГДР

Тази година се навършиха 70 години от народното въстание на 17 юни 1953 г., когато гражданите на ГДР въстават срещу държавната тирания и потисничество. Въстанието започва с демонстрации на работници и вълнения в различни градове, които прерастват в общонационални и спонтанни масови протести срещу правителството на ГДР. Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) жестоко потушава демонстрациите с помощта на Съветската армия. Народното въстание от 17 юни 1953 г. е първото масово въстание в сферата на влияние на Съветския съюз.

На 16 юни 2023 г. Бундестагът отбеляза 70 годишнината от народното въстание в ГДР с час на възпоменание. Според председателя на Бундестага Бербел Бас „и в момента исканията на протестиращи да бъдат свободни хора предизвиква страх в настоящите диктатори. Това, което започна през 1953 г. завърши с мирната революция от 1989 г. С тези две битки за свобода преди всичко хората в Източна Германия написаха историята на демокрацията. Споменът за това не трябва да избледнява“.

В речта си пред Бундестага федералният президент Щайнмайер посочи, че стотици хиляди хора са имали смелостта да се надигнат срещу режима на Германската единна социалистическа партия през 1953 г. Затова те заслужават най-голямото уважение. Народното въстание в ГДР е символ на великата човешка воля за свобода, подчерта Щайнмайер. Това е изключително събитие в германската история, с което цялата страна може да се гордее. Интересно е да се отбележи, че в речта си Президентът на Германия обърна внимание на протестите на хората от Централна и Източна Европа след народното въстание от 1953 г. в ГДР. Той припомни за събитията в през 1956 г. в Унгария и Полша; 1968 г. в Чехословакия; 1970 и 1980 г. в Гданск, Шчечин и други полски градове. Федералният президент Щайнмайер изтъкна, че хората в Централна и Източна Европа многократно протестираха за свобода и самоопределение. Отново и отново те бяха кърваво спирани с оръдия и танкове по заповед на Москва. Едва през 1989 г., когато Горбачов остави съветските войски в казармите, гражданите успяха да се освободят от Източен Берлин до Букурещ, от Талин до София.

Щайнмайер спомена също: „трябва да благодарим на движенията за свобода в Централна и Източна Европа за това, че днес живеем в обединена Европа на демократични нации! Европа, в която преобладават свободата, справедливостта и солидарността, в която различни хора могат да живеят заедно с право на самоопределение, с достойнство и в мир – какво постижение!“.

Интересно е да се отбележи, че в речта си федералният президент на Германия обърна внимание на случващото се в момента в Украйна. Според Щайнмайер: „Тази Европа на свободата, за която толкова много хора се бориха, страдаха и загубиха живота си, тази Европа днес отново е застрашена. Агресивната война, която Русия води срещу Украйна, е атака срещу една суверенна демократична държава в сърцето на Европа. Тази война е брутално престъпление срещу украинците. Тази война се подхранва от стремежите на диктатурата на Кремъл да стане велика сила – и от нейния дълбок страх от свободата!

Путин напомня за уж славното старо време, той иска да възстанови „старото величие на Съветския съюз“. Но се питам: Какъв размер всъщност има предвид тук? Размерът на Съветския съюз, който принуди различни народи да се обединят? Това, което ужасява и причинява страх на народа? Кой брутално задуши всеки стремеж към свобода, както през 1953 г. във Вернигероде, 1956 г. в Будапеща, 1968 г. в Прага? Така нареченото „величие“, към което Путин иска да върне страната си, всъщност не е нищо друго освен диктатура, диктатура и империалистическа лудост. Не трябва да позволяваме тази лудост да унищожи делото на Европа за мир и свобода!

От 24 февруари 2022 г. украинците защитават своята страна, своята свобода и своята демокрация – с голяма смелост и храброст. И те също така защитават това, което смелите хора в Европа са отстоявали от 1953 г. насам, това, което са спечелили през 1989 г. и което никога повече не искаме да губим! Затова Германия застава твърдо на страната на Украйна. Ето защо, ние подкрепяме народа на Украйна, заедно с нашите партньори! На тази годишнина от 17 юни мислим и за украинците, които днес се борят срещу ограничаването на свободата и потисничеството. Мислим за всички онези, които рискуват живота си на фронта; които се грижат за ранени, опечалени, възрастни хора и деца; поддържането на обществения живот или възстановяване на разрушените градове. Всички тези хора имат нужда от нашата подкрепа, всички те разчитат на нас – нека не ги подвеждаме!“¹.

Причините за въстанието от 17 юни 1953 г.

ГДР се бори с вътрешни политически проблеми от самото си създаване. Високите репарационни плащания на Съветския съюз натоварват икономическото развитие на страната. За да противодейства на това, ГЕСП решава на втората си партийна конференция през юли 1952 г. да изгради социализъм въз основа на съветския модел: предприятията са национализирани и селското стопанство е обединено в колективи. В същото време ГДР е изолирана от Западна Германия. Населението страда от недостиг при снабдяването и има хранителни дажби, тъй като правителството предпочита възстановяването на военната и тежката промишленост пред производството на храни и потребителски стоки. Само през 1952 г. 182 000 източногерманци напускат ГДР, а през 1953 г. те са почти 186 000 до края на месец май. В ГДР липсват работници. Ръководството на ГЕСП реагира на тази икономическа криза на 28 май 1953 г. с резолюция за увеличаване на трудовите стандарти с 10 процента. „Повече работа за същите заплати“ – това предизвиква недоволство сред работниците, което не се успокоява от отмяната на стандартното увеличение на 16 юни 1953 г.

В народното въстание участват всички слоеве от населението на ГДР. Младите хора също се присъединяват към демонстрациите. Въстанието започва в по-големите градове като Източен Берлин и Лайпциг, както и в провинцията. Още на 12 юни 1953 г. част от селското население изявява публично недоволство срещу земеделските производствени кооперации. На 15 и 16 юни работниците на големите строителни обекти в Източен Берлин излизат на стачка. Те обявяват всеобща стачка за следващия ден. Все повече хора се присъединяват, за да изразят недоволството си. Общо около един милион души в над 700 града и общини в ГДР вземат участие в демонстрациите и стачките. Най-силните стачни движения са съсредоточени в индустриалните центрове на Хале, Мерзебург и Магдебург, както и в индустриалния район на Лайпциг и в Източен Берлин.

Какви са исканията на протестиращите

Отначало протестиращите се противопоставят на принудителните мерки в селското стопанство и повишаването на трудовите стандарти от партийното ръководство. Същевременно започва и да се отправя критика към политиката, като хората започват да отправят искания за оставката на правителството, свободни и тайни избори и единството на Германия.

Как протича въстанието на 17 юни 1953 г.

Още в ранната утрин на 17 юни 1953 г. започват демонстрационни шествия. В редица градове демонстрантите щурмуват сградите на арестите, полицейските участъци, службите на Държавната сигурност, градските администрации и Германската единна социалистическа партия. Те претърсват сградите и нападат държавни служители. Стига се до сблъсъци между полиция и демонстранти. В знак на протест са запалени сгради и превозни средства. Чуват се изстрели. Зле екипираната полиция и силите за сигурност започват да губят контрол над ситуацията. Затова и пред деня се намесват Съветските войски. Съветските танкове се влизат в центъра на Берлин около 11:30 сутринта.

Как се разпространи информацията за случилото се

В репортажите на медиите от ГДР липсва информация за протестите. Населението получава информация основно от радиостанцията в американския сектор „Rundfunk im Amerikan Sector“. Тази радиостанцията е приемана в големи части на ГДР и съобщава за планирани стачки и демонстрации преди 17 юни. В деня на народното въстание радиостанцията предава изцяло за събитията в ГДР и така се превръща в катализатор на въстанието. Останалите информационни агенции на Запад първоначално се въздържани при репортажите си, защото имат съмнения за истинността на събитията. Репортажите на тази радиостанция са определени като „ходене по въже“, защото в този момент е твърде рисковано Западът да влияе на случващото се в съветската сфера на влияние.

Как завършва въстанието

На 17 юни следобед Съветската окупационна власт въвежда извънредно положение в 167 от 217 селски и градски района. Тогава надделява военното положение и Съветският съюз поема върховното командване. Демонстрациите и събиранията са забранени. С помощта на Народната полиция съветските военни яростно потушават въстанието. В цялата страна има полицейски час между 21:00 и 5:00 сутринта. Западните сили не се намесват.

Колко време продължава извънредното положение

На 25 и 29 юни 1953 г. съветската окупационна власт отменя извънредното положение за много райони в ГДР. В някои градове извънредното положение продължава, като например в град Лайпциг то се прилага до 11 юли 1953 г.

Колко са загиналите на 17 юни 1953 г.

• 34 демонстранти, минувачи и зрители са застреляни от Народната полиция и съветските войници на 17 юни и следващите дни (до 23 юни) или загинали в резултат на нанесените им огнестрелни рани;
• петима мъже са осъдени на смърт и екзекутирани от съветските окупационни сили в Германия;
• две смъртни присъди са наложени и изпълнени от източногерманските съдилища;
• четирима души умират в резултат на нечовешки условия в затвора;
• четирима от арестуваните във връзка с юнското въстание се самоубиват, докато са в предварителен арест, въпреки че в поне два случая не може да се изключи външно влияние;
• демонстрант почива от сърдечна недостатъчност, когато нахлува в участък на Народната полиция;
• петима членове на органите за сигурност на ГДР са убити: двама офицери от Народната полиция и един служител на Щази са застреляни от неизвестни лица, докато защитават затвор, служител на службата за сигурност е убит от разгневената тълпа, а друг офицер от народната полиция е прострелян случайно от съветски войници.

От други 25 предполагаеми и необясними смъртни случая, за седем души е доказано, че не са загинали във връзка с народното въстание. Твърди се, че 41 съветски войници са били застреляни в Берлин и Бидериц близо до Магдебург, защото са отказали да се подчинят на заповеди. Засега липсват сигурни доказателства за това.

Какви са последствията от въстанието

Въстанието води до най-голямата вълна от арести в 40-годишната история на ГДР. Около 10 000 души са арестувани за по-малко от три седмици. Освен съдилищата на ГДР, съветските военни трибунали водят съдебните процеси. До 1955 г. 1800 протестиращи са осъдени на лишаване от свобода в затвори и лагери за принудителен труд. Освен това две смъртни присъди са наложени от съдилищата на ГДР и пет от инстанции на съветските окупационни сили. В резултат на това много хора са подложени на множество репресии за тяхното действително или предполагаемо участие в протестите, като професионалният и личният им живот са окончателно унищожени. Критикуващи партийни членове от ГЕСП са изключени от лидерските позиции и ръководството на партията. От юли 1953 г. до март 1954 г. това засяга над 23 000 членове на ГЕСП. В допълнение, въстанието води до дългосрочна реорганизация на структурите на военната власт.

Как се приема въстанието от 17 юни 1953 г.  в ГДР и Федералната република

Във Федералната република и в ГДР се правят различни интерпретации на събитията от 17 юни 1953 г. и това се използва за идеологически цели. Федералната република оправдава курса, който е поет с народното въстание. Въстанието показва воля за обединение. Още на 3 юли 1953 г. германският Бундестаг обявява за официален празник 17 юни като Ден на германското единство. С пропаганда и медийни репортажи ГЕСП и свързаните с нея организации представят съвсем друга картина, въстанието е определяно като „фашистки пуч“ и „контрареволюция“. Истинските мащаби на въстанието са премълчани.

От кога 17 юни вече не е официален празник

След подписването на Договора за обединение от 3 октомври 1990 г. този ден е обявен за официален национален празник на Германия като Ден на германското обединение.  Затова 17 юни вече не е официален празник, но остава национален ден за възпоменание.²

Превод и редакция от английски език адв. д-р Сибила Игнатова

1. Цялата реч на федералния президент на Германия може да бъде прочетена тук: https://www.bundespraesident.de/SharedDocs/Reden/DE/Frank-Walter-Steinmeier/Reden/2023/06/230616-BT-Gedenkstunde-Voksaufstand-1953.html
2. Текстът на статията е подготвен въз основа на публикация в интернет сайта на Федералната централа за политическо образование на Германия: https://www.bpb.de/kurz-knapp/hintergrund-aktuell/521815/der-17-juni-1953-im-ueberblick/ Подробно могат да бъдат прочетени и други публикации във връзка с въстанието от 17 юни 1953 г.: https://www.bpb.de/themen/deutsche-teilung/517063/aufstand-17-juni-1953/