Образованието като индоктринация: мнемоничният конституционализъм и преподаване на история в Русия

На 25 април 2023 г. беше публикуване статията на Анастасия Воробьова¹ във Verfassungsblog, в която са представени различни мнения за приетите през януари 2023 г. в Русия нови поправки в Закона за образованието на Руската федерация, които следва да влязат в сила на 1 септември 2023 г. Поправките установяват задължителни федерални учебни програми за следните учебни предмети: „Руски език“, „Литературно четене“, „Околен свят“, „Руски език“, „Литература“, „История“, „Обществени науки“, „География“ и „Основи на безопасността на живота“. Съдържанието на учебните програми е разработено и предварително одобрено от Министерство на образованието през ноември 2022 г. и има за цел да установи единен, общ стандарт на обучение по тези предмети. Според Държавната дума на Русия на хуманитарните предмети се обръща такова „специално внимание“, тъй като те формират основата за мирогледа на човека и следователно изискват непроменена и задължителна програма, одобрена от правителството, за насърчаване на единни и хомогенни ценности в рамките на руското общество. Новите изменения са допълнително доказателство за продължаващия ангажимент на Русия към „мнемоничния конституционализъм“, „издигането на управление на историческата памет до конституционно ниво“ чрез „процес на вграждане на специфични исторически парадигми в структурите и рамката на [закон]. Чрез мнемоничния конституционализъм законодателно предписаното минало се превръща в основата на колективната идентичност на една държава. Въпреки че това само по себе си не е нелегитимно, тази публикация в блога представя подробно как руското законодателно управление на паметта в контекста на преподаването на история нарушава правото на образование, заложено в международното право за правата на човека.

Руска мнемонична политика: Децата като пазители на историята

През последните няколко години Русия прие цял набор от закони за паметта – както наказателни, така и ненаказателни, за да затвърди много специфична интерпретация на събитията от Великата отечествена война, която очертава Русия „като освободител на Централна и Източна Европа и за да се прикрие съветско-нацистката окупация на Полша през 1939 г.“. Както Белавусау² отбелязва, Русия преследва този конкретен разказ, за ​​да осигури онтологична основа, за да оправдае своята „нелиберална демокрация“.

Идеен създател на новите поправки в Закона за образованието е скандално известният депутат от Държавната дума Ирина Яровая, която също подготви първите руски закони за паметта през 2015 г. Те бяха под формата на поправки в руския Наказателен кодекс, забраняващи „опитите за оневиняване на нацизма“³, като те бяха приети след окупацията на Крим. По подобен начин на 16 април 2022 г. правителството одобри изменения в Кодекса за административните нарушения, които забраняват публичното отричане на „решаващата роля на съветския народ в разгрома на нацистка Германия и хуманитарната мисия на СССР в освобождението на европейските страни“. Въпреки това опитът на Русия да изгради своя конкретна версия на историята не се ограничава до чисто наказателни закони за паметта. Затова също така бяха приети изменения в самата Конституция, за да се увековечи историческия разказ на правителството. Така през 2020 г. беше изменен чл. 67.1 от Конституцията на Руската федерация гласящ⁴, че „Руската федерация почита паметта на защитниците на Отечеството и защитава историческата истина. Не се допуска омаловажаване значението на подвига на народа в защитата на Отечеството”. В същата разпоредба децата са обявени за най-важен приоритет на държавната политика в Русия, чието цялостно духовно, морално, интелектуално и физическо развитие правителството трябва да осигури чрез възпитание на патриотизъм, гражданска ангажираност и уважение към възрастните ⁵. В съответствие с дефиницията на мнемоничния конституционализъм,

Доманска⁶ характеризира тези изменения като популистки по природа и целящи легитимиране на руското авторитарно управление чрез конструиране на героичен разказ за Русия като освободител на Централна и Източна Европа. Както отбелязва Садовски⁷, декларацията за защита на „историческата истина“ и специфичната конституционна забрана за омаловажаване на „героизма на народа в защитата на Отечеството“ позволяват на политическата система да защити „програма за идентичност, основана на митологемата на отбраната“. Споменаването на децата като „най-важен приоритет на държавната политика“ допринася за развитието на такава идентичност.

В съответствие с издигането на децата като централен приоритет, руското правителство допълнително ескалира своя агресивен мнемоничен проект през 2022 г., като прие горепосочените федерални образователни стандарти и нова програма за преподаване на история (одобрена от Федералната образователна и методическа асоциация за общо образование на 14 октомври 2022 г.). Тази програма обяви насърчаването на „духа на патриотизъм“ за основна цел на изучаването на история. По-специално, програмата предписва да се обърне голямо внимание на Великата отечествена война (1941-1945 г.) с акцент върху „решаващия принос“ на СССР за победата над нацистка Германия, заедно с героичните дела на Съветския съюз хората и червеноармейците (с. 14). Програмата трябва да осигури и способността на учениците „да защитават историческата истина“, включително чрез възпитаване на готовност за опровергаване на опити за „фалшификации“ на руската история и опити за омаловажаване на споменатите деяния (стр. 21).

За постигането на тази цел с промените в Закона за образованието е въведена нова процедура⁸ за разработване на учебници, която изисква одобрение от Министерството на образованието както на авторите, така и на съдържанието им. Освен това със Заповед⁹ на Министерството на образованието се създава списък с предварително одобрени учебници, разрешени за използване в руските училища. Руският министър на образованието Сергей Кравцов¹⁰ отбеляза, че в новия учебник по история за гимназистите ще има специален акцент върху Великата отечествена война и т. нар. „Специална военна операция (СВО)“ – евфемизмът, използван от руските официални лица за войната срещу Украйна в момента. На 24 април 2023 г. този учебник беше представен по време на образователен форум. Той притежава цяла глава за така нареченото „СВО“ и нейните „причини“, включително „заплахата“, представлявана от украинските власти и отношенията на Русия със западните страни през 2020 г. Важно е да се отбележи в това отношение, че текстът за Великата отечествена война е централен за оправдаването на руската война в Украйна, като я очертава като мярка за борба с предполагаемите „нарастващи нацистки настроения“ сред украинското общество. Матърс и Едуардс¹¹ твърдят убедително, че взети заедно, ефектът от тези мерки е, че руските деца и младежи са превърнати в пазители на държавната версия на историята на Великата отечествена война, готови да я защитават – включително с насилствени средства.

Правото на образование и преподаване на история: Който контролира миналото, контролира бъдещето?

Руското законодателно закрепване на нейната конкретна версия на историята в руската образователна система е в явно нарушение на правото на образование съгласно международното право за правата на човека. Докладът относно създаването и преподаването на история [A/68/296]¹² от Специалния докладчик по културните права е от особено значение в това отношение. Въпреки че Докладът не е обвързващ сам по себе си, той тълкува задължителните разпоредби на международното право, регулиращи използването на историята в контекста на политиките за памет и образованието.

Специалният докладчик разглежда въпроса за преподаването на история, наред с другото, от гледна точка на правото на образование, както е залегнало в чл. 13 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и чл. 28 и 29 от  Конвенцията за правата на детето, според които образованието трябва да е насочено към развитието на личността и талантите на детето; зачитане на човешките права и цивилизации, различни от неговата собствена; и подготовката за отговорен живот в свободно общество, в дух на разбирателство, мир, толерантност, равенство между половете и приятелство между всички народи. Освен това Специалният докладчик отбелязва, че преподаването на история и историческите разкази обикновено се използват като инструменти за изграждане на идентичност, легитимиране на конкретна политическа власт и осигуряване на лоялност към държавата, което е в противоречие със споменатите цели на образованието. За да се преодолее тясната националистическа идентичност, историята трябва да се тълкува от многостранен подход и да се оценява критично.

Ясно е, че новият образователен модел на Русия за преподаване на история е далеч от този стандарт. Новите изменения, по-специално предписването на единен учебник, чието съдържание се определя от правителството за целите на преподаването на история, показват, че целта е да се превърнат новите поколения в Русия в послушни слуги на нелиберален режим, чрез изграждане на идентичност, която е основана на минала бойна слава и готовност да защитава паметта й, включително и с военни средства. Предложените паралели между Втората световна война и настоящата война срещу Украйна, които новият учебник прави, са опит последната да бъде представена като продължение на „свещената война“ срещу нацизма. Като закрепват този законодателно предписан исторически разказ като нов образователен стандарт, измененията служат за допълнителен принос към изграждането на тясна, националистическа и съсредоточена върху войната руска идентичност, с мултиперспективност, ефективно забранена от руските конституции и законите за наказателна памет.

Инструментализирането на образованието от Русия за целите на утвърждаването на нейната специфична историческа визия за сметка на конкуриращи се сметки трансформира нейната образователна система в система на индоктриниране. Последното е характеризирано от Снук¹³ като преподаване с намерение да се наложи определено предложение, независимо от доказателствата. Според Специалния докладчик приписването на политически дневен ред на преподаването на история, като насърчаване на патриотизъм и изграждане на национална или регионална идентичност, е несъвместимо с историята като академична дисциплина [параграф 57].

Правото на децата да развиват своя собствена историческа перспектива по време на образованието е неразделна част от правото на образование, докато индоктринирането на каквато и да е основа е забранено. В руския случай и неговото правно управление на историческите разкази, децата всъщност са изключени от формирането на възглед за исторически събития, който би се различавал по какъвто и да е начин от предписания от правителството. Като налага определен исторически разказ и отрича всякаква критика или съмнение, Русия превръща своето историческо образование във форма на мнемонична индоктринация, която е несъвместима с правото на образование.

В това отношение е особено тревожно, че Русия вече е предприела по-нататъшни стъпки, за да използва своята кампания за индоктриниране за военна употреба. Новите образователни програми¹⁴, одобрени през ноември 2022 г., въвеждат и задължителното военно обучение в училищата по предмета „Основи на безопасността на живота“¹⁵, считано от 1 септември 2023 г. Това вече е приложено в училищата в окупирания Крим. Следователно, според Бекън¹⁶, децата не само се хранят с необходимата идеология, но и с военни умения, за да ги подготвят да продължат „героичното дело“ на своите предци, като се борят със съвременния „нацизъм“.

Заключителни бележки

Случващото се в Русия ясно показва, че мнемоничният конституционализъм може да бъде пряка заплаха за правото на образование, където служи за оправдаване на инструментализацията на преподаването на история като инструмент за индоктринация. Тенденциите, подчертани в новата руска учебна програма по история, явно противоречат на препоръките относно насоките за преподаване на история, предписани от Специалния докладчик в светлината на обвързващите задължения на държавата; и по този начин представлява пряко нарушение на правото на образование, предписано от международни споразумения, по които Русия все още е страна. Следователно въпросите за инструментализирането на историческата памет от Русия в рамките на образованието, насочено към „отравяне“ на умовете на децата, могат и трябва да бъдат разгледани в рамките на съответните форуми, предоставяйки не само средства за компенсация, но жизнеспособни решения за предотвратяване на тези злоупотреби. Досега обаче тези въпроси не са получили значимо внимание в Универсалния периодичен доклад на ООН. По-конкретно, списъкът с въпроси от 2023 г. на Комитета по правата на детето не поражда никакви опасения, свързани с агресивните мнемонични практики на Русия, въпреки че използването им е обсъдено в Националния доклад на Русия (параграф 168). Това е сериозен пропуск и трябва да се коригира. С оглед на това, че Русия вече не е член на Съвета на Европа, ООН е единственият останал форум, който може да разгледа мнемоничното индоктриниране на децата в Русия.

Превод и редакция от английски език адв. д-р Сибила Игнатова

1. Анастасия Воробьова има магистърска степен по международно право за правата на човека от Университета в Лунд, Швеция. В момента работи като научен сътрудник в Института по правни изследвания на Полската академия на науките в международния изследователски проект: „Предизвикателството на популистката политика на паметта за Европа: Към ефективни отговори на войнственото законодателство за миналото“ (MEMOCRACY). Статията от 25 април 2023 г. може да бъде прочетена на английски език: https://verfassungsblog.de/education-as-indoctrination-mnemonic-constitutionalism-and-history-teaching-in-russia/
2. Виж по-подробно: https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3768037
3. Виж публикация от 04.04.2014 г. в Комерсант: https://www.kommersant.ru/doc/2446374
4. Виж също така: http://duma.gov.ru/en/news/48039/
5. Виж текста на чл. 67.1. от Конституцията на Руската федерация на руски език: http://duma.gov.ru/legislative/documents/constitution/
6. Виж публикацията: https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/osw-commentary/2020-03-13/everlasting-putin-and-reform-russian-constitution
7. Виж: https://ruj.uj.edu.pl/xmlui/bitstream/handle/item/276672/sadowski_amendments_of_2020_to_the_russian_constitution_2021.pdf?sequence=1&isAllowed=y
8. Виж: http://duma.gov.ru/news/55222/
9. Виж: http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202211010045
10. Виж: https://rg.ru/2023/04/10/za-shkolu-v-otvete.html
11. Виж:https://theconversation.com/russia-programme-of-patriotic-education-aims-to-create-next-generation-of-putin-faithful-181511
12. Виж текста на Доклада от 9 август 2013 г. на английски език: https://www.ohchr.org/en/documents/thematic-reports/a68296-report-writing-and-teaching-history
13. Виж: https://philpapers.org/rec/SNOCOI
14. Виж: http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202212220051
15. Виж: https://tass.ru/obschestvo/16278979
16. Виж: https://www.highnorthnews.com/en/why-war-history-increasingly-important-russia