ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО 9/2020 г.
Със свое решение от 27.05.2021, обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 08.06.2021, постановено по конституционно дело 9 от 2020, Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
I. Мотиви към решение по конституционно дело 9/2020 на Конституционния съд
Конституционно дело 9/2020 е образувано по повод решение на Висшия адвокатски съвет за отправяне на искане до Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на посочените по-горе разпоредби от ЗИМДЗБН. На 14.05.2020 искането е входирано в Конституционния съд- вх. №149/КД-9.
С определение от 20.10.2020 Конституционният съд е постановил определение за допустимост, като съдът приема, че искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност е недопустимо само за разпоредбите на § 1, т. 7 и т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗБН (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.). За последните разпоредби вносителят на искането- Висшият адвокатски съвет, не сочи каквито и да е било твърдения, които да засягат права на гражданите. Няма пряко засягане на права на граждани, вкл. посочените норми не съдържат правило за поведение, а представляват съдържание на термини.1 В останалата част искането на Висшия адвокатски съвет е допуснато.
В мотивите към решение, Конституционният съд приема, че законовите разпоредби, обявени за противоконституционни имат същинско обратно действие, като уредените в §5 и §8 от ПЗР ЗИД на ЗБН представляват правни норми с еднократно действие, които са функционално свързани. Параграф 5 от от ПЗР ЗИД на ЗБН „възкресява“ заличени обезпечения, учредени в полза на „Корпоративна търговска банка“- в несъстоятелност, параграф 8 преурежда с обратна сила предявяването на искове за относителна недействителност.
Разпоредбите на ЗИД на ЗБН преуреждат определени юридически факти от „момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници.“ По нататък в своите мотиви Конституционният съд приема, че: „оспорените разпоредби се отнасят до едно конкретно производство по банкова несъстоятелност, като резултат те въздействат върху точно определени частноправни отношения (която цел е представена от законодателния орган като значим обществен интерес), при което е конституционно нетърпимо държавата да се намесва в тях и да ги урежда по начин, който тя счита за справедлив и целесъобразен, облагодетелствайки едната страна във вреда на другата. Такова въздействие на държавата върху отношения между равнопоставени субекти, които отношения според българското законодателство се основават на принципите на автономия на волята и свобода на договарянето, е несъвместимо с правовата държава (Решение № 22 от 10.12.1996 г. по к.д.№ 24 от 1996 г., Решение № 17 от 16.12.1999 г. по к.д.№ 14 от 1999 г.)“. Измененията в ЗБН преуреждат правните последици от обявяване в несъстоятелност на една конкретна банка, в следствие на което в неравностойно положение кредитополучателите и другите длъжници на банката, техните универсални и частни правоприемници, вкл. нейните кредитори.
II. Правни последици от обявяване на закон за противоконституционен
Правните последици от обявяване на един закон за противоконституционен са свързани със задължението на Народното събрание да уреди последиците от това, действието на решението на Конституционния съд спрямо неприключилите правоотношения, вкл. тези предмет на висящи съдебни производства, както и липсата на възстановително действие спрямо разпоредбите, действали преди изменението или отмяната, които са обявени за противоконституционни.
2.1. Уреждане на правните последици от обявен за противоконституционен закон от Народното събрание. Отговорност на държавата за причинени вреди.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15 дневен срок от приемането им. Решението на Конституционния съд влиза в сила 3 дни след обнародването му. Практически обявените за противоконституционни нормативни актове не се прилагат от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила.
Спрямо обявените за противоконституционни нормативни актове решението на Конституционния съд действа за в бъдеще. Не така стои въпроса с обявените за противоконституционни ненормативни актове- закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента. Последните за противоконституционни с обратна сила- невалидни от приемането им, съответно издаването им. 2
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд, възникналите правни последици от актът, обявен за противоконституционен се уреждат от органа, които го е постановил. До настоящия момент Народното събрание не е приело закон за уреждане на правните последици в следствие на обявените по конституционно дело 9/2020 за противоконституционни разпоредби на ЗИД на ЗБН.
„Отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията, защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно чл. 76, ал. 2 на Конституцията при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл. 4, ал. 1 на Конституцията Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната“ 3. ВКС приема, с посочено под линия решение, че противоконституционният закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние, което неизбежно причинява вреди. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон.„
Не уреждането от Народното събрание на всички „правни последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата държава.“. 4 Отговорността за неуреждане на правните последици от обявен за противоконституционен нормативен акт не е на Народното събрание, а на държавата. Последната отговаря за вреди и дължи обезщетение на увредените лица, защото неин орган е постановил противоконституционен акт.
2.2. Относно действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията
С решение №3 от 28.04.2020, постановено по конституционно дело 5/2019, Конституционният съд приема че“ По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон“. Това е така, защото „Ако спрямо висящите съдебни производства решението на Конституционния съд действа според общото правило „ex nunc”, съдебните състави ще са обвързани да разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон. За да не се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията се извежда изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. трето. Противното би означавало да се отрече принципът на върховенството на Конституцията, принципът на правовата държава, принципът на непосредствено действие на конституционните разпоредби“. 5
2.3. Относно условията, при които се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ
С решение №3 от 28.04.2020, постановено по конституционно дело 5/2019, Конституционният съд изоставя своята практика, че обявеният за противоконституционен нормативен акт „възкресява“ старата уредба 6, която е изменена, отменена или допълнена. Сам Конституционният съд отбелязва, че:“ Той обаче не е обвързан „завинаги” от своите правни разбирания. Развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде „отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за осъществените междувременно промени в цялостния социален контекст. Аргументите за стабилност на съдебната практика и за еднакво произнасяне по сходни случаи за в бъдеще нямат по-голяма тежест в сравнение със съображенията за правото като продукт на общественото развитие и еволюцията на правното мислене, като всяко отклонение от съществуващата практика трябва да бъде обосновано и оправдано“. С горното фундаментално решение е изоставена практиката по Определение от 10. 7. 2008 г. по к. д. № 5/2008 г. практика на Конституционния съд. Един закон за изменение и допълнение, без значение дали е оформен отделно или в рамките на заключителните разпоредби на нов закон, с които се правят изменения и допълнения на друг закон, обслужва действащия закон и в този смисъл има вторичен характер.
Поради тази причина: Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.
Любомир Владикин, адвокат
- Съдия Гроздан Илиев е подписал определението с особено мнение, защото счита искането на Висшия адвокатски съвет за изцяло недопустимо-„Предмет на искането са разпоредби на закон, с които се урежда производството по несъстоятелност на банка, поради неплатежоспособност настъпила при осъществяване на търговската ѝ дейност. Гражданите, като вложители и други кредитори не участват в производството по несъстоятелност…От изложеното става ясно, че се оспорва конституционосъобразността на разпоредби, които уреждат търговска/стопанска дейност и имат за пряк адресат търговци, а не граждани в това им качество. Оспорената уредба обаче не попада в обхвата на конституционно установената компетентност на ВАдвС по чл.150, ал.4 от Конституцията
- Решение на Конституционния съд от 28.04.2020, обнародвано в Държавен вестник, бр. 42 от 12.05.2020 по конституционно дело 5/2019
- Съдебно решение на ВКС № 71 от 06.04.2019, постановено по гр.д. 3804 от 2019
- Съдебно решение на ВКС № 71 от 06.04.2019, постановено по гр.д. 3804 от 2019-„ Приемането на противоконституционния закон, както и последвалото противоправно бездействие е осъществено чрез поведението на мнозинството народни представители, като противодействието на малцинството от тях е без правно значение, доколкото не е довело до резултат. Без значение е кои са народните представители и от кое по ред Народно събрание са те. Тяхното поведение като длъжностни лица от състава на Народното събрание ангажира отговорността на държавата, като правен субект“.
- Решение № 3 от 28.04.2020, постановено по конституционно дело 5/2019 на Конституционния съд
- Преодоляна е практиката по решение Решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 на Конституционния съд