Опаковането на съдилища от популистко-авторитарни лидери

Опаковането на съдилища от популистко-авторитарни лидери

На 22 януари 2021 г. Ердоган назначи бившия главен прокурор на Истанбул за член на Конституционния съд на Турция

Настоящата публикация представя част от анализа на д-р Илкер Гокхан Сен1 със заглавие „Последният смъртен удар срещу турския Конституционен съд: Назначаването на бившия главен прокурор2, който беше публикуван на английски език на 28 януари 2021 г. в платформата за дискусии за върховенството на закона- Verfassungsblog по повод на назначаването на 22 януари 2021 г. на Ирфан Фидан в турския Конституционен съд от президента Ердоган.

Според автора освен предполагаемите близки връзки с Ердоган, Фидан е бил прокурор по много гръмки наказателни дела, които са в основата на реакциите срещу демокрацията и нарушенията на правата на човека в Турция. Конституционният съд на Турция вече е „укротен“, служещ само от време на време като защитник на конституционността. Фидан ще бъде последният удар за преместването на баланса и малките мнозинства, за да обслужва напълно интересите на Ердоган.

В анализа се посочва, че всичко е като по книга, но има „аномалия“, т.к. Фидан е избран за член на турския Конституционен съд от квота на Касационния съд. Съгласно турската Конституция Касационният съд номинира трима кандидати въз основа на избор, проведен от неговото Общо събрание, за всяка разпределена длъжност в турския Конституционен съд, като избраните кандидати се представят на президента (чл. 146 от Конституцията). След това президентът назначава един от представените му кандидати. Изборната процедура на Фидан е безпрецедентна в историята на турския Конституционен съд от повече от половин век. На 27 октомври 2020 г. той е избран за член на Касационния съд, като в рамките на една седмица той публично обявява кандидатурата си за член на турския Конституционен съд. Само двадесет дни след официалното начало на мандата му в Касационния съд, на 27 ноември 2020 г., Фидан е начело на списъка, който е предаден на Ердоган, като спечел най-много гласове.

На пръв поглед няма нищо противоконституционно с това назначение. По време на процеса са спазени всички конституционни и законови разпоредби. Авторът на анализа изтъква, че според проф. Кемал Гьозлер3 все пак обаче има „аномалия“: Член на Касационния съд само от двадесет дни, побеждаващ всички останали членове, които дълги години са работили в Касационния съд. Средно от 44-те бивши конституционни съдии на Турция, които преди това са били избрани и назначени от Касационния съд, всеки от тях е работил девет години и половина в него преди да бъдат назначени в турския Конституционен съд. Освен това оттеглянето на някои от другите кандидати в последния момент и отлагането на изборите за номинация с петнадесет дни от 2 до 17 декември 2020 г. породи допълнително съмнение относно процеса на избор.

В анализа се изтъква, че назначаването на Фидан изглежда като метода на „злоупотреба с конституционализма“, който е, както определя Дейвид Ландау4: „използване на механизми за конституционна промяна, за да се подкопае демократичния ред […] преработване на конституционния ред с фини промени в реда, за да направи популистките лидери трудни за изместване и да деактивира или опакова съдилища и други институции за отчетност“. 

Фактите сочат, че президентът Ердоган е назначил Фидан в турския Конституционен съд като награда за неговата лоялност и ангажираност с настоящия авторитарен режим и като сигурен съюзник за каузата му. Прегледът на неотдавнашни решения на турския Конституционен съд, установяващи нарушения на конституционните права, разкрива, че почти всички те произхождат по наказателни дела, пряко преследвани от Фидан, или в които той е бил непряко замесен, в предишното си качество на главен прокурор на Истанбул. За илюстрация тези решения включват: Z. Füsun Üstel5 и други (Академици за мир), Can Dündar6-Erdem Gül7, Mehmet Altan8, Şahin Alpay9, Enis Berberoğlu10 и Atilla Taş11.

Случаят „Академици за мир“ е особено обезпокоителен. След прессъобщение за петиция от „Академици за мир“ през 2016 г. срещу подписващите учени започват наказателни производства, съчетани с административни санкции. По-специално по време на извънредното положение, обявено след неуспешния опит за преврат от юли 2016 г., 406 от подписалите петицията са били подложени на практиката на „гражданска смърт“ чрез различни формални и неформални начини да им се попречи да работят в публичния и частния сектор. На 26 юли 2019 г. турският Конституционен съд постанови знаково решение по делото Z. „Füsun Üstel и други“. Той реши, че наказателните обвинения срещу подписалите академични среди нарушават конституционното им право на свободата на изразяване съгласно турската Конституция. Решавайки, че петицията е в границите на свободата на изразяване, а не на терористична пропаганда, както твърдеше правителството, това решение отхвърли аргументи, които са в основата на наказателните и административните санкции. И все пак към днешна дата, въпреки отпадането на наказателните обвинения, никой от подписалите се учени не се е върнал на работното си място в академичните среди.

Фидан е отговарял за обвиненията в съответните наказателни производства. Той обвинява академиците в престъплението терористична пропаганда, защото те настояваха държавата да спре и компенсира ефектите от нарушенията на човешките права в Югоизточна Турция. Разглеждайки съдържанието и езика на обвинителните актове по тези дела, може да се твърди, че Фидан е действал като говорител на Ердоган в съдебната власт. Затова е изключително тревожно, че Фидан е назначен в съд, който вече е постановил няколко решения срещу собствените му преследвания и твърдения. Сега той лесно може да „спре откриването на нарушенията, които сам е причинил“.

Опаковането на съда: Автократът се учи по пътя си

Авторът на анализа изтъква, че продължаващата битка между популистките лидери и върховните съдилища е широко обсъждана. Една от общите черти на този глобален проблем е опаковането на съдилища: Действащият популистко-авторитарен лидер подрежда съдилищата с лоялни към него лица. Случаят с Турция е показателен пример за това.

От самото си създаване през 1961 г., до конституционните изменения от 2010 г., турският Конституционен съд многократно не се е съгласявал с тогавашните правителства по „високопоставени дела“. Конституционните изменения от 2010 г. промениха inter alia правилата относно броя, мандата, процедурата за подбор и критериите за избираемост на конституционните съдии. Оттогава започна и защитата на политическото мнозинство. От този момент нататък турският Конституционен съд постепенно започна да поддържа законодателните предпочитания на сегашното правителство в много спорни случаи. Това развитие се ускори след опита за преврат през юли 2016 г. Също така турският Конституционен съд с очевидно противоконституционно решение освободи двама от членовете си. Освен това в друго решение Съдът отмени известната си от десетилетия наред съдебна практика, без да представи убедителна аргументация и отказа да разгледа постановленията за извънредното положение, решение, което подкопа самата основа на турския конституционен ред. И двете решения са взети единодушно от Съда, което дава основание да се смята, че турският Конституционен съд е бил вече „опитомен“. Тази гледна точка може да бъде потвърдена и от още два случая. Първият от тях е, че в речта си на Световния конгрес на конституционните съдилища във Вилнюс, председателят на турския Конституционен съд Зугтю Арслан, заяви, че чистката на 1000 съдии чрез спешни постановления е била голямо постижение. Друг случай, който предизвика възмущение, е това, че на церемония по случай Деня на победата в Президентския дворец Зугтю Арслан се поклони в знак на уважение пред Ердоган.

Това дава основание да се смята, че турският Конституционен съд изглежда вече е бил запълнен/опакован преди назначаването на Фидан. С изключение на наскоро пенсиониран член, всички членове на Конституционния съд са назначени или по време на мандата на президента Гюл, или на Ердоган. И все пак такива „безопасни“ членове не дават непременно „приятелски“ резултати. Колкото и да не е функционира турският Конституционен съд при защитата на конституционния ред и правата на човека срещу спешните постановления на президента Ердоган при опита за преврат от 2016 г., все пак той постанови няколко изненадващи решения, противоречащи на неговите интереси.

Гласът на председателя на турския Конституционен съд Зугтю Арслан е решаващ в решението „Академици за мир“. Това решение доведе до поредица от оправдания на академичните среди и добави много важен конституционен аргумент в инструментариума им, тъй като те се борят за своите граждански права.

В заключението на анализа си Илкер Гокхан Сен смята, че по-лошото предстои, т.к. в момента разделението на членовете на Конституционния съд е много деликатно. Повечето решения в защита на правата са взети с изключително малки  мнозинства или дори голи мнозинства. В такъв случай гласът на председателя на Съда е решаващ, т.к. той има допълнителен глас. По този начин в турския Конституционен съд съществува баланс между ножовете, който предвидимо ще се промени в ущърб на ефективната защита на правата с назначаването на Фидан. Нещо повече, ако той стане председател, както наскоро беше предложено, турският Конституционен съд може бързо да се превърне в институция с гумен печат.

Превод и редакция от английски език д-р Сибила Игнатова, адвокат

Кратка характеристика на Конституционния съд на Турция

Конституционният съд на Турция е създаден на 25 април 1962 г. съгласно разпоредбите на Конституцията от 1961 г. Преди тази дата абсолютното върховенство на парламента е било прието като конституционен принцип. Не е съществувала правна институция, която да проверява конституционността на законите, приети от парламента, както и на актовете и действията на правителствата. Въпреки че Конституцията от 1961 г. е отменена от военния режим, след военния преврат от 12 септември 1980 г., съдът продължава да работи. В момента дейността на турския Конституционен съд е уредена в Конституцията от 1982 г.

Конституционният съд се произнася по конституционността на законите и президентските изпълнителни заповеди. Съдът се произнася по въпроси, отнесени до него от президента, членовете на парламента или всеки съдия, пред който е повдигнато възражение за противоконституционност от страните. Конституционният съд има право както на предварителен, така и на последващ контрол (съответно преди и след влизане в сила на закона) и може да обезсили цели закони или правителствени постановления и да предотврати тяхното прилагане в бъдещи дела.

Съгласно чл. 146 от Конституцията на Турция Конституционният съд се състои от петнадесет члена.

Президентът назначава 12 члена в Конституционния съд на Турция:

-трима членове от списък с трима кандидати за всяка свободна длъжност, номинирана от Касационния съд сред собствените му членове;

-двама членове от списък с трима кандидати за всяка свободна длъжност, номинирана от турския Държавен съвет сред собствените си членове;

-трима (поне двама, от които са юристи) членове от списък с трима кандидати за всяка вакантна длъжност, номинирана от Съвета за висше образование сред професори по право, икономика или политически науки, които не са членове на Съвета, и

-четирима членове сред висши административни служители, адвокати, съдии, прокурори и служители в Конституционния съд с най-малко пет години опит.

Парламентът избира след тайно гласуване и с мнозинство от две трети 3 членове в Конституционния съд на Турция:

-двама членове от списък с трима кандидати за всяка свободна длъжност, номинирана от Сметната палата сред собствените си членове и

-един член от списък с трима кандидати за всяка свободна длъжност, номиниран от ръководителите на адвокатските колегии.

За членове на Конституционния съд могат да бъдат избрани професори, висши административни служители и адвокати, които трябва да са на възраст над 40 години, завършили  висше образование или да са работили поне 15 години като преподаватели във висши училища или реално да са работили поне 21 години на обществена служба или да са практикували като адвокати най-малко 21 години.

Конституционният съд избира председател и заместник председатели измежду своите редовни членове с мандат от 4 години с възможност за преизбиране, с тайно гласуване и с абсолютно мнозинство от членовете си. Членовете на Конституционния съд нямат право да поемат други официални и частни функции, освен основните си функции в съда.

д-р Сибила Игнатова, адвокат

  1. Илкер Гокхан Сен (на турски език İlker Gökhan Şen) е асоцииран изследовател в Chr. Michelsen Institute, Берген, Норвегия.
  2. Цялата статия може да бъде прочетена на английски език: Şen, İlker Gökhan: The Final Death Blow to the Turkish Constitutional Court: The Appointment of the Former Chief Prosecutor, VerfBlog, 2021/1/28, https://verfassungsblog.de/death-blow-tcc
  3. Кемал Гьозлер (на турски език Kemal Gözler) е учен, завършил право в Университета в Анкара през 1987 г., а през 1995 г. защитил докторат по публично право в Университета Монтескьо Бордо IV.  Между 1997 г. и 2004 г. Гьозлер първоначално работи като младши професор, а по-късно като преподавател във Факултета по икономика и административни науки в Университета Улудаг. През 2004 г. преподава в Унивеситета Коч в Истанбул, а от 2007 г. е  професор по Конституционно право в Университета Улудаг в Бурса.
  4. Дейвид Е. Ландау (на английски език David E. Landau) е американски юрист, понастоящем професор в Мейсън Ладд в Юридическия университет в Талахаси във Флорида. Получава бакалавърска степен и докторска степен в Харвардския университет.
  5. Фюсун Юстел (на турски език Füsun Üstel) е една от стотиците турски академици (известни като „Академици за мир“), срещу които започват наказателни производства за подписването на петицията през януари 2016 г., която призовава за прекратяване на турските военни операции в кюрдския югоизточен регион на страната. Проф. Юстел е с докторска степен от Факултета по политически науки на университета в Анкара от 1987 г. и е професор по политически науки в университета Галатасарай, уволнена е в края на 2016 г., т.к. е подписала петицията за мир. На следващата година е обвинена във връзка с тероризма. Професор Юстел е осъдена през април 2018 г., след съдебен процес, в който не са представени доказателства в подкрепа на повдигнатото срещу нея обвинение, присъдата е потвърдена след обжалване в края на февруари 2019 г. Осъдена е да изтърпи 15-месечна присъда в женския затвор в Ескишехир. След решение на Конституционния съд на Турция от 26 юли 2019 г. професор Юстел е освободена.
  6. Кан Дюндар (на турски език Can Dündar) е турски журналист, колумнист и документалист. Главен редактор на лявоцентристкия вестник „Кумхуриет“, арестуван е през ноември 2015 г., след като неговият вестник публикува кадри, показващи, че държавното разузнаване MİT изпраща оръжие на сирийски ислямистки бойци.
  7. Ердем Гюл (на турски език Erdem Gül) работи във вестник „Кумхуриет“, издаван в Анкара между 2010 и 2018 г. Арестуван е през ноември 2015 г. след като вестника публикува кадри, на които се вижда, че държавното разузнаване MİT изпраща оръжие на сирийски ислямистки бойци.
  8. Мехмет Алтан (на турски език Mehmet Altan) е турски професор по икономика, журналист и писател. Арестуван е на 10 септември 2016 г., а малко след това и брат му Ахмет с обвинения за членство в терористична организация и опит за сваляне на правителството. Журналистът Шахин Алпай, Мехмет Алтан и Турхан Гюнай (освободен преди това от ареста) подават индивидуални жалби до Конституционния съд. Те се оплакват, че е нарушено правото им на свобода и сигурност, свобода на изразяване и свободата на печата. На 11 януари 2018 г. турският Конституционен съд с малко мнозинство постановява, че продължаващото задържане на Алтан и Алпай нарушава техните права и нарежда тяхното освобождаване. Въпреки това на 11 януари 2018 г., турски наказателен съд постановава, че Алтан и Алпай трябва да останат в ареста.  На 16 февруари 2018 г. Алтан е осъден на доживотен затвор от наказателния съд заедно с брат си Ахмет и още няколко журналисти, настанен е в затвора Силиври. През юли 2018 г. Върховният съд отменя присъдата, като делото е върнато на предишната инстанция и Алтан е освободен.
  9. Шахин Алпай (на турски език Şahin Alpay)  е турски политолог, журналист, колумнист и телевизионен водещ. След коментари на Алпай, президентът Ердоган през 2015 г. иска от Университета Бахчешехир да го уволни. На 27 юли 2016 г. Алпай е арестуван от турската полиция в Истанбул по време на „операции по почистване“ след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г. Затворен е в затвора за строга сигурност в Силиври. През март 2018 г. е освободен от ареста и поставен под домашен арест. В отговор на жалба на Алпай и Алтан, Европейският съд по правата на човека, през март 2018 г., както и преди, Конституционният съд на Турция постановява, че задържането на двамата е нарушение на основните им права. Освен това преследването на журналисти нарушава тяхната свобода на изразяване. Критиката към правителството не трябва да се наказва като подкрепа за тероризма. През май 2018 г. турски съд разпореди домашния арест на Алпай да бъде отменен.
  10. Кадри Енис Бербероглу(на турски език Enis Berberoğlu) е турски журналист и политик. Бил е главен редактор на вестник Hürriyet от 2009 до 2014 г. Арестуван е през 2017 г., а на 14 юни 2017 г. е осъден на 25 години затвор за шпионаж за изтекли кадри на Кан Дюндар и Ердем Гюл от вестник „Кумхуриет“ относно тайни доставки на военна техника и боеприпаси от турската разузнавателна служба на бунтовниците в Сирия. В отговор на ареста Народно-републиканската партия организира Марш на справедливостта от Анкара до Истанбул. На общите избори на 24 юни 2018 г. Бербероглу е преизбран за депутат от Народно-републиканската партия (на турски: Cumhuriyet Halk Partisi). През септември 2018 г. Апелативният съд потвърждава присъдата на Бербероглу, но решава, че той трябва да бъде освободен от предварителния арест, докато е член на парламента.
  11. Атила Таш (на турски език Atilla Taş) публикува сатирични туитове за турския президент Ердоган, арестуван е заедно с още 28 души през септември 2016 г. за предполагаемо членство във „въоръжена терористична организация“. Въпреки че съдът разпорежда освобождаването му на 31 март 2017 г., решението е отменено след обжалване от прокуратурата. На 8 март 2018 г. е осъден на 3 години, 1 месец и 15 дни лишаване от свобода.
Споделяне

Tags: , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *