Прокурорът – от досъдебното производство до последната инстанция

Прокурорът – от досъдебното производство до последната инстанция

Прокурорът

Прокурорът – от досъдебното производство до последната инстанция и искането за предсрочно освобождаване и възобновяване на наказателното дело

Практиката по наказателни дела показва, че при оценката на работата на отделни магистрати от първоинстанционните прокуратури често се случва размиване на отговорност . По време на дежурство например в събота един прокурор взема задържане на едно лице до 72 часа, одобрява преди това конкретно работно обвинение се оттегля от делото. Друг прокурор става наблюдаващ по досъдебното производство, а е възможно на искане за мярка за неотклонение да се яви трети прокурор. Четвърти прокурор на въззивното производство може да се яви по делото за обжалване или протестиране на делото, а първоначалният наблюдаващ прокурор, ако например внесе делото в съд с обвинителен акт, може повече и да не участва в това наказателно производство. Напоследък се наблюдава положителна тенденция, при възможност прокурорът , изготвил и внесъл в съда обвинителен акт, влиза в заседание и взема активно участие в процеса.

Отговорността за поддържане на обвинение по делото и предприемане на съответни действия по конкретните дела най- често, се разпределя на няколко обвинители, като всеки един от тях има конкретно отношение, като понякога е налице и разминаване в правните становища, които се поддържат.

Често се нарича прокурорът „адвокат на държавата“. Настоява се, че така изпълнява функции в интерес на обществото, но дали няма да е по- удачно търсене на друга процесуална формула , която да ангажира по- успешно прокурорът с тази функция?

Определено най- натоварени са прокурорите в районните прокуратури на съответния апелативен район, изцяло по демографски причини, тъй като най- много престъпления се извършват в големите градове. От друга страна, в апелативните прокуратури , които покриват тези най- натоварени районни прокуратури, за разлика от прокуратурите на окръжно ниво, няма на практика отношение на прокурори по делата в административните съдилища /отделно от това е резонно да се попита защо ли участват в административни дела въобще обвинителите/ , не се изготвят обвинителни актове, като основно се участва по дела за мерки за неотклонение, участие във възиивни производства и произнасяне по преписки на окръжните прокуратури.

Един сериозен държавен бюджет, разпределен в районни, окръжни, специализирани, апелативни, върховни прокуратури, неравномерно, на база основно на критерии, свързани с длъжността и опита на съответния прокурор, определят нива на заплащане, отпуск и съответни привилегии за административните ръководители, което е характерно и за останалите ръководители в публичния сектор.

В интерес изцяло на обществото ли е обаче тази процесуална уредба?

В това кратко изложение, на база на опита ми и в адвокатура, и в публичния сектор /Министерство на финансите на ръководна позиция/, а и опит в три прокуратури, ще се опитам съвсем не строго експертно и неаргументирано , без ползване на данни от съответните годишни прокурорски доклади, да направя обосновка на един друг модел, който би довел , според скромното ми мнение, до реални резултати в борбата срещу престъпността, които ще бъдат видими за обществото, като по проследими практични критерии ще обосноват ползата от всеки отделен прокурор, както и ще ангажират личната му отговорност за неговите действия.

При наличие на електронно правителство , все още неприложено в съдебната система, е достатъчно да има само прокурори в окръжни прокуратури и прокурори във Върховна касационна прокуратура.

Няма смисъл в това една преписка да обиколи четири прокуратури , а е достатъчно да бъде обжалван актът на прокурора от окръжното ниво еднократно. Възможно е, да се предвиди в този случай и съдебен контрол, за някои категории актове, за които е необходимо и се прецени от законодателя, но в крайно редки случаи, защото така би се нарушила оперативността на отделните прокурори.

Няма смисъл от наличие на толкова различни видове прокурори, както цитираните , защото реалната работа на един прокурор е да участва в делото от неговото започване, до неговото приключване, като именно този прокурор може да защити най- добре обвинителната теза пред съответните съдебни инстанции. Едно подобно гъвкаво участие на прокурорите по собствените им дела може да доведе до намаление на ангажиментите на върховните прокурори в дела пред ВКС , но ще задълбочи писмената им работа по повод обжалвания на прокурорски актове, което обаче е за предпочитане, тъй като се предполага , че на една такава възраст, тези колеги е по- добре да не бъдат ангажирани в досъдебни производства и и ръководство и контрол над разследването, а по- скоро с ангажиране на опита им по методическото ръководство. От друга страна, прокурорът по конкретното дело, по което е постигната осъдителна присъда, познавайки добре участието на подсъдимия и отношението му към извършеното, може активно да прецени дали следва същият да изтърпи изцяло наказанието, наложено от съда, респ. в зависимост на поведението му в затвора, да направи обосновано искане за предсрочно освобождаване. При евентуална съдебна грешка, прокурорът, като най- запознат с материалите по делото, би могъл да изготви съответно предложение по надлежния ред за възобновяване на едно наказателно дело, при наличие на съответни предпоставки.

Със сигурност критиците на едно такова предложение за реформа в прокуратурата ще бъдат много, ще има много аргументи , които ще бъдат подробно обосновани, ще се преведат вероятно и научно –теоретични пречки, които ще се свържат с ред мъчно решими законодателни проблеми, както и недоволство сред част от гилдията на прокурорите , а вероятно и на тази на съдиите.

Но така или иначе съдебната система , за съжаление, към момента не се ползва с особено доверие сред обществото и то търси реални показатели, по които да направи извод за това кой какво постига в разходването на публичния ресурс и доколко оправдава немалкото си възнаграждение, което заплаща в крайна сметка данъкоплатеца.

При публичност на данните , които касаят работата на конкретния магистрат, може да се направи извод относно множество обстоятелства, касаещи неговата дейност- колко дела е довел от общата бройка съответния магистрат, колко от тях са довели до осъдителни присъди, колко средства средно на дело е разходвано по делата, какъв е размерът на възстановените вреди, какво имущество е било отнето в полза на държавата и прочие. Така обществото ще бъде наясно при сравнение на работата на едни, с работата на други, чия ефективност е по- голяма , съответно би могло да се мисли за демократичен граждански контрол на база на обявени данни.

По този начин един прокурор може да се превърне в реален адвокат на държавата и да следи стриктно какво се случва по всичките му дела, при това без да се прехвърля отговорност другиму и да защити възнаграждение, обосновано на реални резултати.

Следва дори част от отнетите имущества в полза на държавата получени от престъпни действия, след обезщетяване на пострадалите, да се получават като законови премии от прокурорите, разследващите и техните екипи , които са били в основата на успеха по делото.

По този начин всякакво съмнение, че прокурорът не е независим, че се влияе от устни заповеди и прочие да бъде проверено, анализирано и съпоставено с това , с което ще се произнесат съдебните инстанции .

Естествено , по този начин, веднага критиците на това ще заявят, че прокурорите могат превърнат основната си задача в това да се стига до конфискация на чуждо имущество, тоест да се наблегне на делата с престъпления например против собствеността, а не по дела , свързани с престъпления на личността или общоопасните престъпления. Може да се контрира на подобни аргументи, че при случаен избор на дела и при неспазване на процесуалните срокове по тях, просто такава опасност е изключена, тъй като много лесно ще се проследи кой какво прави по своите дела , в рамките на процесуалните срокове.

 Механизъм, на следващо място, който ще раздели прокуратурата от най- неефективните прокурори, на фона на чакащи на входа на прокуратурата кандидати за техните места, ще се повиши ефективността на всеки магистрат . Състезателното начало на входа на назначението следва да продължи и по време на изпълнение на задълженията.

С подобна реална реформа, обоснована до реални и проследими критерии за оценка на работата на магистратите, може да се стигне до полезни за обществото тенденции.

Във всеки случай не дискусия за изваждане на прокуратурата от съдебната система може да направи работата на прокурорите резултатна. Напротив, те трябва да бъдат изцяло независими от правителството, да имат своето достойно място в рамките на съдебната система.

Естествено, опасността от неправомерни действия на прокурорите, които биха се занимавали с един казус до окончателното му приключване, следва да се обвърже и с лична отговорност на прокурора за постигнати или непостигнати резултати.

Гроздан Грозев, адвокат

Изображение – freepik

Споделяне

Tags: , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *