„Държавата е длъжна да служи на човека, а не човекът на държавата“

„Държавата е длъжна да служи на човека, а не човекът на държавата“

Кратък преглед на създаването на Основния закон на Германия и характеристика за основните положения в него

През изминалите дни един от най-обсъжданите въпроси е внесеното на 17.08.2020 г. в деловодството на Народното събрание от парламентарната група на ГЕРБ писмо с проект за нова Конституция на Република България. Следва да се обърне внимание, че този проект за нова Конституция не е внесен като законопроект в Народното събрание, а e депозиран като писмо до останалите парламентарни групи и независимите народни представители, с покана за провеждане на разговори и консултации. Експерти по Конституционно право отправиха множество критични коментари към Проекта. Например за предложенията за премахването на създадения от Търновската конституция орган на учредителната власт – Великото народно събрание1, за намаляването на броя на народните представители, за създаването на съдийски и прокурорски съвет, вместо Висш съдебен съвет, за право на тези два съдебни съвета и следователите на законодателна инициатива наред с народните представители и правителството, за лишаването на президента от право да назначава и освобождава тримата големи в съдебната власт (председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор). Експертите бяха обезпокоени от това, че проектът на нова Конституция не съдържа вече преамбюл, уредбата на основните права е в девета глава, а не както в действащата Конституция във втора глава. Възможността за сезиране на Конституционния съд от граждани също така не е прецизно уредена.
С основание може да се приеме, че в представения проект за нов Основен закон са налице редица недостатъци в структурата на предложената конституционната уредба. Някои разпоредби са с неясно съдържание, а това създава възможност за възникване на бъдещи конституционни конфликти. Буди тревоги и това, че предложените текстове за уредбата на основните държавни органи не са съобразени с водещите конституционни принцип, като например принципа за правовата държава, разделението на властите и други. През изминалите години са се провеждали множество обществено-политически и експертни дискусии за промените в Основния ни закон. Несъмнено е необходима промяна в някои конституционни текстове, но това не бива да се случва, без да е направен задълбочен анализ на съществуващата конституционна уредба, без да е проведен широк обществен дебат, без да е потърсено мнението на експерти по Конституционно право, без съобразяване с практиката на българския Конституционен съд и без становище от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия).
Въпросът за промените в Конституцията ни е актуален, затова следва да се представи накратко какво е било водещото за създателите на действащия Основен закон на Германия. Тази статия се спира накратко на разработването на Основния закон на Германия от 1949 г. и някои от неговите характерни черти.2
Подготовката на проекта за Основен закон на Германия започва от специално създаден за това конституционен Конвент, който провежда заседанията си от 10.08.1948 г. до 23.08.1948 г. в Херенкиймзее (Herrenchiemsee) в Бавария. Характерно за този Конвент е, че в него не участват политици. Той има за задача да бъдат обсъдени някои от най-важните въпроси, които следва да бъдат включени в новия Основен закон на Германия. Прави впечатление, че още в подготвения от Конвента проект на Основен закон централно място е отделено на човека и гражданина, а не на държавата и нейните органи. В подготвения от Конвента чл. 1, ал. 1 от проекта на Основния закон е записано, че „Държавата е длъжна да служи на човека, а не човекът на държавата”.3 Основните положения на подготвения от Конвента проект оказват влияние върху разработения по-късно проект на конституция от Парламентарния съвет в Бон.
Работата на Парламентарния съвет по изготвянето на Основния закон на Германия започва на 1.09.1948 г. в Педагогическата академия на Бон.4 Любопитно е да се отбележи, че обществеността в Германия проявява малко интерес към работата по подготовката на Основния закон от Парламентарния съвет и въобще не се е интересува от неговите автори. Причината за това е, че точно тогава е блокадата на Западен Берлин от Съветския съюз и интересът на всички е насочен натам.
Проектът на Основния закон е разработен от комисия от юристи, които отчита това, че „немският народ – всички негови слоеве, десетилетия е страдал от една погрешна концепция за държавата, за властта, за положението на отделната личност спрямо държавата. Държавата е била представяна като идол и издигната на олтар. Личността, нейното достойнство и ценности били пожертвани за този идол”.5
Следва да се отбележи, че поради грешките от близкото минало, по време на работата на Парламентарния съвет се обръща особено внимание на основните права. В протоколите от заседанията на Парламентарния съвет е записано, че „Основните права трябва да управляват (да бъдат водещи) Основния закон”.6 Какви са задачите на основния закон при управлението на основните права: „Най-значими за нас са свободата и достойнството на човешката личност. Държавата има задача да пази личната свобода и независимостта на отделния човек”.7 В какво се състои решаващата функция на основните права – „Основните права са част от държавата, но в същото време те са като вот на недоверие срещу злоупотребата с държавната власт”.8
На 23.05.1949 г. Основният закон на Германия официално е обявен и подписан в Бон, а на следващия ден той влиза в сила. След приемането на Основния закон от Парламентарния съвет, той е ратифициран и от парламентите на отделните провинции, с изключение на Бавария (свободната Баварска държава), но влиза в сила и за нея по-късно. Основният закон започва с преамбюл и съдържа 146 разпоредби, които са разположени в 11 глави. Характерно е това, че в първата глава са уредени основните права.
Могат да бъдат отбелязани следните характерните черти на Основния закон на Германия: той отхвърля предишния държавен ред и изхожда от принципите на общочовешките ценности, демокрацията, разделението на властите, равенството, справедливостта и др. Въвежда се федеративното устройство на държавата и се забранява неговата промяна. Федерална република Германия е определена в Основния закон като демократична, социална и правова държава. Гаранция за демократичната държава са следните положения: цялата власт произтича от народа, която се осъществява по пътя на изборите и различните видове гласуване (т.е. непосредствено), а също така чрез специалните органи- законодателни, изпълнителни и съдебни. По пътя на изброяването на тези органи в Основния закон на Германия е дадена достатъчно широка трактовка на способите за осъществяване на държавната власт, много по-широка отколкото в много други конституции. Най-важната гаранция за демокрацията е специалното положение, че всички граждани имат право да оказват съпротива на всеки, който се опитва да ликвидира свободния демократичен конституционен строй, ако за прекратяването на това не могат да бъдат използвани други средства. Такива гаранции по-нататък са предвидената в Основния закон като например многопартийната система, различните способи за защита на конституционните права и свободи на гражданите и др.9
Концепцията за правовата държава (тя е възприета и в конституциите на провинции на Германия) намира своя израз в нормите, установяващи, че всички лица, органи и организации, публични и частни, са задължени да се подчиняват на правото, съдът е независим и извънредни съдилища не са допустими, законът не може да има обратна сила. Установена е отговорността на държавата, на нейните длъжностни лица пред гражданите. Отчитайки уроците от Втората световна война, Основният закон провъзгласява, че действия предприети с цел нарушаване на мирното съществуване на народите и подготовка на военна агресия са противоконституционни и лицата, които ги извършват подлежат на наказване. Оръжие предназначено за водене на война, може да бъде произведено, внесено, допуснато в оборот само с разрешение на федералното правителство.
Регулирайки основните държавни органи, а също така и държавата в цяло, Основният закон изхожда от това, че Германия по форма на държавно управление е парламентарна република, относително децентрализирана федерална държава с демократичен режим. Изменение и допълнение на конституцията може да бъде направено само със специален конституционен закон, който се приема с мнозинство от 2/3 от гласовете от всяка камара на парламента (Бундестага и Бундесрата). За времето на действие на Основния закон от 1949 г. са направени няколко промени. Най-същественото изменение е свързано с поправките внесени през 1968 г. – за възможността за въвеждане на особен режим (терминът „извънредно положение” не се използва, но става дума именно за това), през 1990 г. по повод Обединението на Германия и през 1993 г. – във връзка с преобразуването на Европейската икономическа общност в Европейски съюз. Новата редакция на чл. 23 (1993 г.) предвижда, че Германия участва в издаването на нормативни актове на Европейския съюз10.
Интересно е да се отбележи, че при особен режим демократичните принципи могат да бъдат ограничени само със закон от парламента (това положение е въведено през 1968 г. в периода на „Студената война”, когато е острото противопоставяне между западните държави и страните на тоталитарния социализъм). Конституцията постановява също, че извънредни мерки могат да бъдат предприемани за избягване на опасности, застрашаващи основите на свободния демократичен строй на федерацията и отделните провинции. Следва да се спомене, че по време на пандемията от COVID-19 бяха инициирани съвместни консултации между федералното правителство и правителствата на всички федерални провинции на Германия. Въз основа на тези консултации на 22.03.2020 г. канцлерът на Германия Ангела Меркел оповести, че за борбата с коронавирус на територията на цяла Германия се прилагат мерки, свързани със забрана за контактуване на повече от двама души (с изключения на членовете на едно домакинство), но пътят към работа, спешната помощ, пазаруването, посещенията при лекар, участието в срещи, належащи изпити, оказването на помощ на другиго или индивидуалните спортове и упражнения на чист въздух, както и други необходими дейности, остават разрешени11.
Основните положенията относно правата, свободите и задълженията на личността се съдържат в Първа глава на Основния закон (с наименование „Основни права”), но те се споменават и в други нейни части. Във връзка с разделението на Германия и по други причини, регулирането на статуса на личността в Основния закон се осъществява по две направления: права на човека и права на немските граждани. Преди Обединението на Германия при използването на понятието права на немските граждани се е имало предвид преди всичко гражданите на Федерална република Германия, но също така и граждани-бежанци от немска националност, но и някои други лица, но явно главно жители на източната част на Германия, доколкото тогава Федерална република Германия е разглеждала себе си, като единствена държава на немския народ. Понастоящем правата на немските граждани се свързват с гражданството.
В заключение е интересно да се отбележи, че позовавайки се на нарушаване на основните права от Основния закон на Германия в началото на 2014 г. български гражданин, живеещ на територията на Германия, сезира с индивидуална конституционна жалба Федералния конституционен съд. Жалбата е допусната до разглеждане от Съда. С решение от 14.06.2014 г. Първа камара на Първи сенат на Федералния конституционен съд е прието, че индивидуалната конституционна жалба на българския гражданин е основателна.12

д-р Сибила Игнатова – адвокат

Изображение – bedneyimages

  1. В Конституцията от 1947 г. и Конституцията от 1971 г. също така липсва уредба за Великото народно събрание.
  2. При подготовката на тази статия са използвани части от дисертация на Сибила Игнатова на тема „Защита на основните права пред конституционните съдилища в Европа“ за получаване на образователна и научна степен „доктор” през 2012 г. в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Авторефератът на дисертацията може да бъде видян тук: http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/b4ba10bd-162b-4851-9956-7aed59f582bf
  3. Schneider, H.P. 50 Jahre Grundgesetz-vom westdeutschen Provisorium zur gesamtdeutschen Verfassung, NJW, 1999, Heft 21, S. 1498.
  4. Вж. повече за това: Bommarius, C. Das Grundgesetz, eine Biographie, 1. Auflage. Verlag Rowohlt, Berlin, 2009, S. 13.
  5. Bommarius, C. Das Grundgesetz….., S. 44.
  6. Bommarius, C. Das Grundgesetz….., S. 37.
  7. Bommarius, C. Das Grundgesetz….., S. 55.
  8. Bommarius, C. Das Grundgesetz….., S. 375.
  9. Чиркин, В. Конституционное право зарубежных стран, М., 1997,с. 397.
  10. Чиркин, В., Конституционное право зарубежных стран, М., 1997, с. 398.
  11. Виж по-подробно за ограничителните мерки от 22.03.2020 г. за територията на цяла Германия в: Игнатова, С. COVID пандемията и как се справят с нея в Германия. Ограничителните мерки във връзка с коронавирус. Спешна безвъзмездна помощ на федерално и провинциално ниво в сп. Общество и право, 2020, № 4, с. 33-40.
  12. Превод на български език на Решението от 14.06.2014 г. на Първа камара на Първи сенат на Федералния конституционен съд на Германия (Beschluss vom 14. Juni 2014 – 1 BvR 725/14) е публикуван в сп. „Общество и право“, 2019, № 4, с. 77-92. Решението може да бъде видяно на немски език на сайта на Федералния конституционен съд на Германия тук: https://www.bundesverfassungsgericht.de/SharedDocs/Entscheidungen/DE/2014/06/rk20140614_1bvr072514.html
Споделяне

Tags: , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *