Иранският външнополитически модел в азиатското геополитическо пространство
В епохата на биполярна политика след 1979 г. Ислямската република промени баланса на силите в света в интерес на държавите от Третия свят и по-специално на ислямския свят. Тя набляга върху принципа за отхвърляне на доминирането. Геополитическото разположение на страната в Средния Изток, мястото на едни от най-важните политически, икономически и социални събития, е от първостепенна важност и значимост. Ислямският свят е подложен на много кризи (Палестина, Кашмир, Босна, Чечения, Ирак), изискващи една динамична външна политика. Принципите на международната политика на страната са изяснени още в първите години след победата на революцията. Сред тези принципи се нареждат:
– признаване на международните институти и организации;
– ненамеса във вътрешните дела на другите държави;
– наблягане върху разрешаването на глобалните проблеми, които създават политическо напрежение;
– изобличаване на насилствената интервенция;
– разрешаване на световните проблеми по пътя на мира и дипломацията.
Позицията на Ислямска република Иран по отношение на най-важните проблеми в региона е принципна:
– пълно разграничение от терористичния уклон на много държави по света. Тя иска от тези правителства да избягват всякакви терористични действия и да не позволяват на привържениците на терористичните организации да се възползват от тяхната политика на дискриминация, за да разпространяват насилствените си методи. От гледище на Исляма тероризмът е един зловещ акт. Историята показва, че само онези, които се стремят да отвлекат общественото внимание от собствената им безплодна политика, предприемат терористични действия.
С присъединяването си към Международната конвенция за забрана на химическите оръжия, Ислямска република Иран показва, че се придържа към международните норми. Иран призовава всички развиващи се страни да си подадат ръце и да се противопоставят заедно на монопола на развитите държави върху световната оръжейна индустрия. Действията на Ислямска република Иран за използването на ядрената енергия за мирни цели са напълно ясни и в съответствие с международните норми и с пакта за ограничаване на разпространението на ядреното оръжие. Тя счита, че развитието на страната е нейно легитимно и изконно право и няма да се откаже да използва ядрени технологии за мирни цели.
Позицията на Ислямска република Иран по отношение на външната ѝ политика е ясно формулирана в чл. 152 от Конституцията.
“Външната политика се основава на неприлагането и неприемането на всякакъв вид хегемонизъм, запазване на пълна независимост и териториална цялост на страната, защита на правата на мюсюлманите и неангажираност спрямо хегемонистичните сили и мирни взаимоотношения с държави, които не воюват срещу исляма.”
Тя се основава върху човешките ценности и нуждите на обществото, а именно отхвърляне на чуждата хегемония, запазване на свободата и националния суверенитет. Иран вярва, че прогресът и развитието на обществото е възможен само когато се осъществява световния мир, диалогът и разбирателството между нациите, регионалните и международните организации. Само чрез признаването на суверенитета, независимостта и свободата на нациите, чрез мирното съжителство на различните държави и народи може да бъде постигнат международен мир и сигурност. Иран смята, че правото на нациите да живеят свободни и сами да определят съдбините си е основното човешко право. Иран се придържа към позицията, че международните организации и правилата и отношенията между държавите ще защитят тези права.
Ислямска република Иран подобрява отношенията си със страните от Персийския залив. Тя винаги е считала, че сътрудничеството между страните от региона след водената война с Ирак след 1989 г. е уникална възможност за повишаване на стабилността и сигурността в този стратегически район от света. Това ще укрепи отношенията там, ще премахне възможните недоразумения и ще доведе до затвърждаване на взаимното доверие и уважение.
Ислямска република Иран отдава голямо значение на материалните и духовните права на човека. Недостатъчното познаване на законовата и политическата система на страната създава предразсъдъци по отношение на държавата. Подобряването на статуса на човешките права и на международното сътрудничество трябва да се освободи от всякаква идеологическа конфронтация, погрешна информация и преувеличения. Човешките права не трябва да са средство за сблъсък между ислямските и западните ценности и средство на великите сили за политически натиск. Сътрудничеството на Иран с представителите на Комисията по човешките права доказва нейното желание за подобряване на човешките права.
Иран води фронта за освобождаването на свещените ислямски места и за защита на палестинския народ, защитава ислямската солидарност срещу заплахата на ционисткия режим и приема всяко средство за осъществяването на тези цели. Смята, че действията на режима са изцяло насочени срещу мюсюлманите и затова призовава целия ислямски свят да се обедини срещу престъпленията на ционистите. Това е необходимо за противопоставянето на заплахата на режима и за борбата за правата на Палестина.
Иран призовава всички мюсюлмански страни да обединят усилията си, за да освободят свещените земи на мюсюлманите и окупираните земи на палестинците. Дори за миг да не се забравя, че окупаторският режим е пречка за постигането на мир, стабилност и сигурност в Средния Изток.
През последните десетилетия сигурността и стабилността в региона на Персийския залив има голямо международно значение. Националанта сигурност и икономическото развитие на крайбрежните държави зависят силно от сигурността в Персийския залив – най-важният морски път на тези страни. Много чужди държави смятат Залива за незаменим източник на енергия и поради това той има решаваща роля за стабилността на световната икономика. Лесният достъп до Залива на бившите републики на Съветския съюз, особено след построяването на железницата в Сарахас, му придава още по-голямо значение. Този физически достъп до международните води влияе силно върху сигурността на централноазиатските държави.
Трябва да се отбележи и равноправния статут на всички държави от региона, благодарение на който се запазва стабилността, териториалната и политическата им независимост. Необходимо е също така да се укрепи доверието в региона, като се засили предпазливостта. Тези действия трябва да бъдат осъществени чрез диалог в рамките на присъствието на всички държави от региона.
За да се осигури сигурността в Персийския залив, държавите от региона трябва да си сътрудничат и да спазват следните принципи:
1. неприкосновеност на установените международни граници;
2. зачитане на националния суверенитет и териториалната независимост на държавите;
3. уреждане на общи споразумения за сигурност;
4. вземане на мерки за ограничаването на търговията с оръжие;
5. обвързване на всички държави от региона с Конвенцията за забрана на химическото оръжие и Договора за ограничаване на разпространението на ядреното оръжие;
6. ограничаване на разходите за въоръжаване;
7. по-голяма прозрачност във военните операции.1
Всичко това изисква разширяване на сътрудничеството в областта на търговията, икономиката и опазването на околната среда.
Успешното провеждане на Осмата среща на държавните глави на страните–членки на организацията Ислямска Конференция в Техеран, отбелязва едно от най-значимите събития за страната. Обърнато е внимание на най-наболелите проблеми на ислямския свят, като например кризата в Палестина. Резултат от тази среща е засиленото доверие на света в Ислямска република Иран.
Техеранската конференция обезсмисля усилията на някои сили да изолират Иран от международната сцена и да изопачат посланието на Ислямската революция в страната. Тя дава възможност на държавата да докаже на света, че националната стабилност е по-здрава от всякога.
За провеждането ѝ са извършени сериозни приготовления. За много кратък период от време е построена специална сграда за конференицята, в която да бъдат посрещнати стотици високопоставени чуждестранни гости и журналистите. Всичко това показва неограничените възможности на иранските експерти да изпълняват важни задачи, като разчитат единствено на собствените си ресурси.
Разпадането на Съветския съюз и обособяването на 15 независими държави, създава по-голяма конкуренция и нови възможности за региона. След появата на тези републики се разкрива и нов хоризонт за икономическо и политическо сътрудничество. За първи път те получили достъп до Индийския океан по най-кратките пътища. В интерес на тези народи е да задълбочат отношенията, които имат от дълбока древност, но се появяват нежелани ситуации. Промените, настъпващи извън северните граници на Иран създават една пропаст. Много чужди сили се опитват да запълнят тази пропаст и по този начин да предизвикат дестабилизация по продължение на северните ѝ граници. Тя не може да остане безразлична към онова, което се случва около границите й, не може да позволи различни конфликти да излагат на опасност нейната национална сигурност. След разпадането на руската система за сигурност Иран не могъл просто да стои настрана. Ето защо той обръща първостепенно внимание на външната си политика в Централна Азия и в Кавказ, и фокусира вниманието си към териториалната цялост и националния суверенитет на появилите се независими държави, към мира, спокойствието и сигурноста на региона. Вместо да преследва краткосрочни цели, страната предпочита да мисли за дългосрочен просперитет, който ще гарантира мира и спокойствието, и ще осигури прогреса и развитието на държавите в региона.
В началото различни сили се опитват да изрисуват един лъжлив образ на целите на външната политика на Иран. Бдителността на хората и историческото, културното и социалното сходство между Иран и държавите от Централна Азия и Кавказ осуетяват тези усилия.
Вярата на Иран в по-долу изброените принципи изгражда една структура, в основата на която залягат мирът и стабилността на съседните държави.
1. Националната сигурност е неделима част от сигурността на региона.
2. Националната сигурност е неделима част от прогреса и развитието на региона.
3. Националният прогрес е неделима част от прогреса на региона.
Направените от Иран опити да затвърди регионалното сътрудничество са полезни за всички народи в района. С други думи, подпомагането на отношенията между Иран и страните от Централна Азия и Кавказ е естествен процес, произтичащ от геополитическото му разположение.
Отношенията между Ислямската република Иран и страните от Централна Азия и Кавказ могат да бъдат разгледани на базата на три различни принципа – двустранни, тристранни и многостранни.
Иран е една от първите държави, които признаха независимостта на бившите съветски републики. Страната установява пълни дипломатически двустранни отношения с държавите от Централна Азия и Кавказ и подписва няколко споразумения в политическата, икономическата и културната сфера. Иранските компании в момента инвестират в производствената сфера, в сферата на обслужването, в технологичния и селскостопанския сектор на тези държави. Установени са директни полети между столиците на споменатите държави и Техеран и други градове в страната. Хиляди камиони извършват търговски превози по шосетата на страната в различни посоки.
Между Ислямската република и страните от Централна Азия се реализират различни планове за трансфер на нефт и газ. Към тях се отнася планът за трансфера на природен газ от Туркменистан до Европа през Иран, планът за използването на туркменистански природен газ в северната част на Иран, планът за сътрудничество между Иран и Азербайджанския консорциум “Шахдениз”, планът за трансфер на ирански природен газ до Нахичеван – Армения, а по-късно и до Грузия и Украйна, планът за обмен на нефт с Казахстан. Последните проучвания показват, че благодарение на презокеанските връзки през Персийския залив и Оманско море и чрез тръбопроводите през Турция и Пакистан Иран ще може да изнася нефт и природен газ до Европа, Индия и останалия свят. По този начин тя ще предостави най-краткия, най-безопасния и най-икономичния път на суровините от Централна Азия до потребителските пазари. Огромните нефтопроводи, гарите, терминалите, пристанищата на Иран ще направят този път най-значимия начин за трансфер на нефт.
Тристранните отношения са едно уникално споразумение между Иран и държавите от Централна Азия и Кавказ. Този вид отношения са замислени като средство за запълване на съществуващите пукнатини в двустранните отношения. Тъй като съвременната икономическа структура на страните от Централна Азия е следствие от бившата социалистическа структура, икономиката на тези държави се развива главно върху производството на само един продукт. В този случай Иран може да играе важна роля в отношенията между тези държави.
Иран поддържа становището, че разширяването на сътрудничеството е най-доброто средство за поддържане на мира и стабилността в региона. Ето защо тя разглежда сътрудничеството между тези държави като основен елемент на външната си политика. Доказателство за това е нейната инициатива за създаването на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИК).
ОИК е организация с особено значение, чиито цели са развитието на търговията, увеличаване на икономическия растеж, увеличаване на общите особености между държавите–членки, и засилването на присъствието им в световната икономика.
Ислямска република Иран подкрепя становището, че усилията, положени от страните членки на ОИК за преодоляване на трудностите в развитието, чрез взаимно сътрудничество, може да има решаваща роля за регионалната стабилност и за укрепване на световния мир и сигурност.
От една страна, ОИК може да донесе по-голяма икономическа близост между региона и Индийския полуостров, Централна Югоизточна Азия и дори Тихоокеанските държави, а от друга страна Иран може да предостави на членките на организацията връзка с Персийския залив и с държавите, разположени на юг от него. Турция, друг член на ОИК, може да изпълнява ролята на мост между региона на Черно море и Европейския континент. По този начин Организацията за икономическо сътрудничество функционира като ръководен орган, без който държавите от Централна Азия не биха могли да поддържат връзки с външния свята.
Друга инициатива на Ислямска република Иран е създаването на Съвет за сътрудничество между държавите на Каспийско море, чиято цел е опазването на околната среда и безопасното използване на ресурсите на Каспийско море. Иран е за създаването на точен, коректен законов режим за използване на ресурсите на Каспийско море. Един такъв режим ще помогне на страните от района да разрешават проблемите си и ще проправи път за регионално сътрудничество. Ако не бъде постигнато съгласие за такъв режим от петте крайбрежни държави, винаги ще съществуват съмнения относно коректното сътрудничество и това ще лиши региона от нови инвестиции.
Ислямска република Иран играе една от доминиращите роли в може би най-важния регион на планетата – Западна Азия. Заема ключово военно-стратегическо положение, като е едновременно и средноизточна, и кавказка, и каспийска, и централноазиатска държава, чиито брегове се мият от водите на Персийския и Оманския заливи на Индийския океан. Всички, на пръв поглед, чисто вътрешни проблеми на отделните страни от тази част на света, независимо дали са етнически, религиозни, военни, икономически, бежански или пък касаят наркотрафика, тероризма и сепаратизма, трудно могат да бъдат ефективно решени без съдействието на Техеран. Излишно е да се напомня значението на страната като източник на стратегически суровини, енергоносители, а също като територия за техния транзит (особено на нефт, газ). Проучените петролни залежи на Иран се равняват на 90 млр. барела, което го превръщ ав една от най-големите петролни държави в света. При това всичките му находища се характеризират с висока производителност и малка себестойност на добития петрол. Иран е на второ място по производство на петрол сред страните – членки на ОПЕК и на второ място в света по запаси от природен газ. 70-милионният Иран, разполагащ с една от най-големите по численост армии в света (около 800 хиляди души), представлява, независимо от външно- или вътрешнополитическата конюнктура, решаващ фактор в западно-азиатската регионална политика.
Най-важна особеност в историческото развитие през последните години е постепенната еволюция от краен радикализъм към прагматичен и умерен ислямизъм. Днес управляващият елит (независимо от политическата му ориентация – либерали, консерватори, неоконсерватори) все по-често демонстрира, че е наясно с тенденциите и динамиката на съвременното развитие на иранско общество, със ветовните социално-икономически процеси, опитвайки се да координира с тях векторите на собствената си вътрешна и външна политика. Прагматизмът в политиката на Техеран започна да доминира над чисто идеологическите съображения, най-вече по отношение на безусловната доскоро подкрепа за едноверците-шиити извън Иран. Израз на това станаха промените в иранската външна политика (един пример за което е проарменската позиция на Техеран в конфликта с мюсюлмански Азербайджан). Всичко това не пречи на Иран да използува „шиитските” лостове запостигане на регионалните си цели и формиране на политиката си в Близкия и Средния Изток.
Днес основните направления в регионалната политика на Ислямска република Иран са следните : Ирак, Афганистан, Кавказкия регион, Каспийския басейн, пост-съветска Централна Азия, палестино-израелския конфликт, Персиийския залив.
а) Афганистан
Във външнополитически план действията на Иран по афганистанския проблем могат да се определят като решителни и последователни. Иран бе сред първите държави, признали преходното правителство на Афганистан с Хамид Карзай. Несъмнена заслуга на Техеран бе и успехът на свиканата във ФРГ конференция за бъдещето на Афганистан. В Токио, на конференцията за оказване на финансова помощ за Афганистан, иранците се наредиха сред основните спонсори за икономическото възраждане на страната. Разширени бяха контактите между двете страни в банковата, търговско-промишлената, селскостопанската, социалната и редица други сфери. Техеран лансира програма за сътрудничество с Кабул, включваща финансова помощ от 500 млн. Долара, изплащане заплатите на кабулските учители в продължение на шест месеца и проект за изграждане на магистрала Мешхед-Херат. Частният сектор в иранската икономика възнамерява да отпусне на Афганистан кредит от един милиард долара за възстановяването на страната. Създаде се съвместен Комитет за развитие на професионално-техническото сътрудничество в различните сфери на икономиката. Официалните власти в Кабул виждат в Иран „държава, разполагаща с големи ресурси и демонстрирала добрата си воля да играе важна роля за възстановяването на Афганистан, и ние бихме искали всички страни по света да ни помагат така, както ни помагат иранците”.
Общите исторически корени, близостта в езиците, културата, религията, манталитета и традициите, формират подходящата социополитическа база, стъпвайки на която иран би могъл успешно да реши задачата за възстановяването и модернизацията на страната.
През последните години Ислямска република Иран провежда активна настъпателна политика в района на Персийския залив, основана най-вече на собствените си геополитически интереси.. Международната политическа практика потвърждава, че много регионални проблеми не могат да бъдат решени без участието на Иран. Като например борбата с наркотрафика, кризата в Ирак, нормализацията на ситуацията в Афганистан, постигането на национално помирение в Таджикистан, стабилизацията в Кавказ и Каспийския басейн, а в по-широк план – изграждането на мостове, икономическото сътрудничество и развитието на диалог между цивилизациите на планетата.
По отношение на Кавказ Иран се придържа към подчертано про-руска позиция, подкрепяйки действията на Москва против сепаратизма и особено срещу уахабитския тероризъм в Чечня и съседните ѝ региони. Между Азербейджан и Иран има много допирни точки, но има и големи различия. Така, уникалното при азерите е съчетаването на шиитската менталност (обединяващият фактор) и специфичната им тюркска национална идентичност (която тласка Баку в обятията на Анкара). Именно последното е и голямото препятствие за сближаването между Азербейджан и Иран. Отношенията между Грузия и Иран са, макар и хладни, напълно коректни и добросъседски. Техеран не може да не се безпокои от откровено проамериканския курс на президента Михаил Саакашвили.
Всъщност, от трите задкавказки републики, Иран поддържа най-тесни връзки с християнска Армения, като в основата им са не само икономически причини, но и чисто геополитически. И Иран, и Армения се намират в определена изолация (поред причини), с почти еднакво подозрение се отнасят към съседна Турция и са крайно разтревожени от опитите ѝ да възроди в региона идеите на пантюркизма. Векторът на регионалната политика на всяка от тези държави се определя от множество фактори, породени от спецификата на двустранните и многостранни отношения в рамките на оформилата се своеобразна геометрична фигура – т.нар. „кавказки седмоъгълник” : Азербейджан-Иран-Русия-САЩ-Турция-Армения-Грузия. Основната цел в кавказката геополитика на Иран е да не допусне засилване позициите на нерегионалните сили в Кавказ, най-вече САЩ и Израел.
Иран бе първата държава в региона, която официално призна (след свалянето на Саддам Хюсеин) Временния управляващ съвет, а след това и правителството на тази страна. През последните години Техеран направи много за интензифицирането на ирано-иракските отношения. Бяха осъществени взаимни визити на високо официално ниво. Активизираха се и икономическите отношения между двете страни. Беш епостигнато споразумение за изграждането на две железопътни линии – Багдад-Каср Ширин-Керманшах-Техеран, а другата – Басра-Шаламче-Хоремшахр. Стартира изграждането на петролопровода от Ирак към Иран, който даде възможност за транспортирането на около 400 000 барела дневно към иранското пристанище Абадан. Търговски и експортни банки откриха свои филиали в иракската провинция Сюлеймания. Рязко нарастна търговията между двете страни, включително и регионалната, стокообменът се увеличи 3 пъти.
През последните години иранското влияние в Централна Азия претърпя драматичен спад. От една страна, централноазиатските държави не се оказаха благодатна почва за политическите идеи на Иран и той не бе в състояние да им предложи действена икономическа подкрепа в сферата на инвестициите и технологиите. Днес иранската дейност в региона е достигнала едно устойчиво ниво. За основно постижение на политиката на Техеран в Централна Азия може да се смята : установяването на твърде близки (почти роднински) отношения с Таджикистан, където иранскто влияние е много силно, а също поддържането на устойчиви (търговско-икономически( отношения с Туркменистан. Очертава се и известно подобряване на отношенията с Узбекистан. Що се отнася до Казахстан, там връзките с Иран заемат едно от последните места в йерархията на външнополитическото сътрудничество.
Напоследък се забелязва съвпадение на иранските позиции с тези на Москва, което дава основание да се съживява идеята за стратегическия триъгълник Москва-Техеран-Делхи, който да доминира в Азия. Руснаците и иранците действат съвместно в Таджикистан и Афганистан, сходни са и позициите им по отношение на кризата в Ирак. От друга страна, Техеран се солидаризира с руските действия в Кавказ, което е от голямо значение за Кремъл. Важен фактор, в значителна степен определящ иранската активност в посочените региони, е и фактът, че през последните години Ислямска република Иран се оказа в своеобразен обръч на конфликти и нестабилност : на север това е армено-азербейджанският конфликт за Карабах, действията на чеченските сепаратисти и съюзниците им от „Ал Кайда” в Северен Кавказ; на изток – нестабилният Афганистан, обременен от крайно сложните проблеми с бежанците и наркотрафика; на юг – нерешените проблеми с някои държави в Персийския залив; а на запад – иракското плато и палестинския проблем, в една или друга степен засягащи интересите на Техеран. Не бива да се забравя също, че в силно конфликтния западноазиатски регион много сериозни интереси имат редица политически и идеологически противници на Иран, начело със САЩ. Всичко това води до допълнителна радикализация и конфронтационност на иранската регионална политика.
Най-значимото постижение на иранската външна политика е приетото предложение от Ислямска Република Иран 2001 г. да бъде обявена за диалог между цивилизациите в ООН. Един от най-важните принципи на външната и политика е диалогът и обмяната на мнения относно войната и кръвопролитията.
Външнополитическата ориентация на Иран е отразена в девиза “Нито с Изтока, нито със Запада!” и това е гаранцията за независимостта на страната. Основава се на отричането на всякакъв хегемонизъм и насилие, за мирни отношения с неагресивните държави; защита независимостта на териториалната цялост на страната, правата на всички мюсюлмани; разширение двустранните връзки със съседните страни на основата на добросъседство и взаимоуважение. Забранени са договорите, можещи да доведат до господство на чужденци над природните и икономическите ресурси, над културата, армията и другите сфери в живота на страната. Иран счита “човешкото щастие в цялото човешко общество и правото на всеки народ по света, на независимост, свобода, истина като монопол и независимост.”2
Главните външнополитически цели на справедливата борба на угнетените по света според програмата са:
- Единство на Близкия Изток на федеративна основа;
- Тесен съюз и сътрудничество с арабските държави, тръгнали по пътя на единството;
- Провеждане на външна политика, почиваща на принципите, прокламирани от Конференцията в Бандунг, Кайро;
- Сътрудничество и приятелски отношения с всички страни;
- Свобода и равноправни отношения.
Иран запази и разшири икономическия си потенциал, направи производството си многоотраслово, продукцията си високо ликвидна. Страната разви своята политика на двустранна основа и я насочи към задълбочаване на сътрудничеството по осигуряване на регионалната сигурност и стабилност в региона, задълбочени бяха икономическите отношения и партньорства. Неговата граница е на доверие, добросъседство, сътрудничество, а не разделителна линия. Основните крайъгълни камъни на страната са иманентната демократичност, привързаността към политическите права, културата и образованието, толерантността към малцинствата.
Д-р Мирослав Пантев Пантев