Денят на съдиите и прокурорите в Германия във Ваймар – между разочарованието от електронните досиета и страха от съдията-робот
От 29.03.2023 г. до 31.03.2023 г. във Ваймар се проведе 23-тия Ден на съдиите и прокурорите в Германия.1Залата, където се проведе събитието беше пълна. Германската асоциация на съдиите2, която е организатор, беше избрала въпроса за изкуствения интелект за тема на събитието, т.к. това е един от големите въпроси, които тепърва ще се обсъждат в бъдеще, но наред с това среща разочарование и несигурност.
На събитието присъстваха еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс, ръководителят на Службата за защита на Конституцията Томас Халденванг, федералният министър на правосъдието Марко Бушман и др.
Събитието започна с приветствия, представяне на основните теми и дискусионни панели в голямата зала и връчване на наградата за правата на човека от Германската асоциация на съдиите на венецуелския съдия Мария Лурдес Афиуни, като президентът на Федералния върховен съд на Германия Бетина Лимперг произнесе реч.
Конгресът е и един от малкото случаи в Германия, когато представители от всички юридически среди имат възможност наистина да се събират. Например млади административни съдии от Берлин могат се срещнат и обсъдят въпроси с федерални съдии. Събитието дава възможност за провеждане на срещи между опитни ръководители на провинциални съдилища, служители на министерства, прокурори и председатели на върховни провинциални съдилища. Следователно това е и идеалното място за обсъждане на наистина големите проблеми в съдебната система.
Темата на събитието беше „Програмираното право – абсолютна справедливост?“. То следваше да обсъди следните теми – изкуствения интелект, дигиталната трансформация на съдебната система, с която Германия изостава много от другите европейски държави, върховенството на закона, бъдещето.
Федералният министър на правосъдието Марко Бушман естествено имаше предвид мотото на събитието, когато в сряда вечерта произнасяше речта си, но вероятно също и скептицизма, който редовно среща по отношение на много специфични проекти като задължителното въвеждане на електронните досиета. Да не говорим за планирания аудио-визуален запис по време на основното заседание при наказателните производства – който няма нищо общо с изкуствения интелект, а по-скоро с използването на модерните технологии в съдебната зала.
Дори след 30 часовия маратон при обсъжданията на коалиционните партньори от правителството в Берлин, Бушман изглеждаше в добро настроение и изнесе реч пред препълнената от съдии и прокурори зала, която имаше за цел да помири спора за цифровизацията, атмосферата на конференцията и политически дневен ред. „Програмираното право – абсолютна справедливост? “ – това е заглавието на Вашата конференция“, каза Бушман. Вероятно няма да има никой в тази зала, който да отговори: „Да, така е!“ И след това: „Но мисля, че би било грешка да се приеме по този доста полемичен, риторичен въпрос, че съдиите като цяло са скептични към цифровизацията.“ Явно министърът не беше преценил правилно речта си. Едва след няколко изречения, когато стигна до въпроса за видео съдебните заседания, той беше прекъснат от силни освирквания от публиката. Министърът за кратко беше объркан, но завърши изказването си, като още веднъж подчерта, че смята за погрешно впечатлението, че съдийската асоциация е антитехнологична, и говори за търговските съдилища в гражданските съдилища.
Защо Германската асоциация на съдиите избра темата за изкуствения интелект, ако не искат да чуят нищо за дигитализацията?
Видео съдебните заседания всъщност са реалност в много съдилища в цялата страна след пандемията от корона вирус, но със сигурност не са горещата тема сред проектите за цифровизация в съдебната система. Дали освиркващите участници при изричането на думата „Видео-“ преждевременно предположиха, че министърът ще пледира за изключително спорния визуален запис на основното заседание в съдебните производства? Във всеки случай освиркванията не останаха незабелязани. Когато на следващия ден еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс застана на трибуната, за да представи своята презентация в препълнената голяма зала, той каза с усмивка, че предвид опита на федералния министър на правосъдието от предишната вечер, той предпочита да не говори за цифровизацията, а само за върховенството на закона. Всъщност до голяма степен изказването му не беше свързано с основната тема на събитието.
Но защо Германската асоциация на съдиите изобщо избра актуалната, важната и много взискателна тема за изкуствения интелект, ако членовете й създават впечатлението, че просто не искат да чуят дори за съвсем обикновени проекти за дигитализация? Или това впечатление изобщо не е правилно?
Дигитализацията не е модерна тема за съдебната власт, тя крие съществени въпроси при функционирането на една правова държава. Какво очакват гражданите от съдебната система (според годишния правен доклад на Roland, преди всичко по-бързи решения при прости правни спорове), как може да се подобри достъпът до правосъдие, как отделните съдилища могат да бъдат освободени от масовите „дизелови“ производства и случаите за закъснения на полетите.
Но дори това, което преди време звучеше утопично, изведнъж не изглежда да е така. Във Ваймар Пол Немиц, който е главен съветник в Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия, представи предстоящия да бъде въведен скоро регламент, който предвижда изисквания за надлежна грижа при използването на изкуствен интелект.
Съдии и адвокати тестват, дали чат ботът ChatGPT може да подготвят документите им вместо тях. Комисиите по етика обмислят как трябва да бъдат програмирани самоуправляващите се автомобили и кой носи отговорност в случай на инциденти.
Индивидуалните панели във Ваймар се занимаваха с редица важни въпроси от бъдещето. Например професорът по информационни технологии Катарина Цвайг обясни защо при използването на изкуствен интелект в момента не може да става дума за справедливост на съдебните решения.
Преди всичко коментарите на публиката показаха, че участниците са съкрушени и притеснени от мрачното дигитално бъдеще. Заглавията на дискусионните панели бяха доста антиутопични – като „Защита на данните – илюзия?“, „Алекса, какво да е решението ми“ и „Смелата нова правова държава“. Президентът на Германската асоциация на съдиите Андреа Тиц също така във встъпителната си реч подчерта, че в края на всяко решение трябва да продължи да се изписва „човек, който решава свободно и независимо, и който също носи отговорност за това решение“. Посоката изглеждаше ясна от самото начало: Дигитализацията означава преди всичко заплаха.
Закъснението при трансформацията се сблъсква с консервативната съдебна система и федерализма в Германия
Според проучване на Bucerius Law School и Boston Consulting Group от 2022 г., Германия е изостанала от 10 до 15 години от дигитално развитите съдебни системи, като например в Австрия или Канада. Следователно са необходими бързи и ефективни процеси на трансформация, но е налице сблъсък до голяма степен с консервативната структура, която е подозрителна дори и към предпазливите мерки.
В действителност съдиите и прокурорите в шестнадесетте различни федерални провинции на Германия са разделени на обикновени и специализирани юрисдикции, които от своя страна са подчинени на различни министерства. Понякога те се борят с неразборията от пилотни проекти, модули и изолирани решения – като само, за да постигнат определен резултат те трябва да отпечатват получен документ, да го редактират, да го сканират и да го препращат, защото различните системи не са съвместими една с друга.
Така че разочарованието е голямо и оправдано. Може би просто не може да се очаква, че новите софтуерни решения и поддържаните от изкуствения интелект процеси ще бъдат посрещнати с ентусиазъм, ако съществуващите програми не работят. От друга страна, неблагоприятната ситуация в съдилищата означава, че най-накрая следва да бъдат направени повече предложения и искания към политиците, вместо представителите на съдебната власт да влизат в „ролята на отричане“.
Един практически семинар показва как може да се походи прагматично
Може би съдийската асоциация и някои други съдебните ръководители с изключително критичните си изказвания пропуснаха някои също така интересни въпроси. По време на Деня на съдиите и прокурорите също можеха да се проведат разговори с млади членове на съдебната система, които не само, че работят с електронното досие като нещо естествено, но също така биха се радвали на решения, създавани от изкуствен интелект при воденето на масови съдебни производства –въпреки наличието на практически трудности.
В уоркшоп-програмата „От практиката за практиката“ Изабел Биалас, съдия в Районния съд в Хесен, и Гезине Ирскенс, съдия в Провинциалния съд в Хановер, която в момента работи в Министерството на правосъдието на Долна Саксония, показаха как дискусиите за процесите на трансформация могат да се проведат по изключително нормален и дори педагогически ценен начин. Те спокойно представиха наличните в момента софтуерни решения и попитаха кой какъв опит има с тях. Проведоха интерактивна анкета в реално време и изведоха участници от публиката на сцената, за да обсъдят тезите в по-малки групи. Имаше дори стол с надпис „Изкуствен интелект – аз съм против!“, където можеше да бъде представено разочарованието от използването му.
В края на уоркшопа стана ясно, че отвъд страхове от „робота-съдия“ могат да се използват много конкретни примери, за да се обсъди кога и до каква степен използването на изкуствения интелект в съдебната система има смисъл. Авторите на статията завършват с това, че следващият Ден на съдиите и прокурорите трябва да се съсредоточи много повече върху формата на практическите дискусии по този въпрос.3
Превод и редакция адв. д-р Сибила Игнатова
- Денят на съдиите и прокурорите е събитие на съдебната власт, което се провежда – на всеки три години във Ваймар по покана на Германската асоциация на съдиите. Предвиденият за 2020 г. конгрес беше отменен, затова тази година повече от хиляда участници изпълниха конгресния център.
- Der Deutsche Richterbund (DRB). Виж интернет страницата за повече подробности за програмата на Деня на съдиите и прокурорите в Германия: https://www.rista-tag.de/programm/fachprogramm
- Статията е подготвена въз основа на публикация от 01.04.2023 г. на Анели Кауфман и д-р Маркус Зоел в онлайн изданието Legal Тribune Online: https://www.lto.de/recht/justiz/j/rista-tag-2023-justiz-digitalisierung-ki-rechtsprechung-e-akte-robo-judge/