УСЛОЖНЕНИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“
Резюме: В доклада се анализира част от новата правна уредба на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Посочени са някои възможни усложнения, които биха могли да възникнат в производството по налагане на този нов вид административно наказание по въпросите за подсъдността и сроковете за произнасяне. Направени са и някои предложения de lege ferenda за усъвършенстване на действащата към момента нормативна уредба.
Ключови думи: административно наказание, безвъзмезден труд в полза на обществото, налагане на административни наказания, подсъдност
Summary: The report analyses part of the new legislation of the administrative penalty “unpaid work to the benefit of the community“. Mentioned are some possible complications on the matters of jurisdiction and deadlines for to adjudicate that could occur in the proceeding for imposing this administrative penalty. Made are several suggestions de lege ferenda for perfecting the effective normative regulations.
Key words: administrative penalty, unpaid work to the benefit of the community, imposing administrative penalties, jurisdiction
ВЪВЕДЕНИЕ
В края на 2020г. бяха направени мащабни изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които влизат в сила от 23 декември 2021г. Основната цел на законодателя, преследвана с тях, е осъвременяване на административнонаказателните производства и съответствието им със съвременните условия и с развитието на обществените отношения – предмет на регламентация от ЗАНН.
Някои от по-съществените промени в закона включват нови възможности за приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове чрез въвеждането на споразумение, дефиниране на понятията „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, ускоряване на събирането на публични държавни вземания чрез отстъпки за санкционираните лица, удължаване на сроковете за представяне на писмени възражения по АУАН от 3 на 7 дни и за оспорване на наказателните постановления – от 7 на 14 дни и др.
Обект на анализ в настоящия доклад е въведеният с новата ал. 2 на чл. 13 от ЗАНН нов вид административно наказание – „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Този нов вид административно наказание заслужава специално внимание поради причината, че същността му все още не е напълно изяснена.1 Към настоящия момент съответно липсва и съдебна практика, която да бъде разгледана и анализирана по въпроса за налагането, оспорването и изпълнението на тази санкция.
Този доклад е опит да се изследват някои усложнения, които биха могли да възникнат в процеса по налагане на това ново административно наказание. Но преди да се пристъпи към отбелязването им, е необходимо накратко да бъде обърнато внимание на по-важните моменти в новата правна регламентация на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, както и на неговото историческото развитие.
I. КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА НАКАЗАНИЕТО „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“
В исторически план има противоречиви сведения за съвременния произход на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото. Европейския комитет по проблемите на престъпността (CDPC) през 1976г. приема, че концепцията за безвъзмездния труд не е нова и дългият й път може да бъде проследен назад в историята на наказателното право в различни юрисдикции.
В САЩ наказанието датира от края на 60-те години на миналия век, когато са били въвеждани редица програми за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, създавани с цел да служат като алтернатива на наказанието „лишаване от свобода“.
В Англия, от друга страна, безвъзмездният труд в полза на обществото възниква първоначално с препоръка в доклад на Wooton Committee от 1970 г., който търси нови начини за намаляване на нарастващия брой осъдени в затворите чрез нови ефективни наказания, различни от наказанието „лишаване от свобода“. Комитетът през 1970г. предложил да бъде регламентирано ново алтернативно наказание, при което нарушителите да полагат определен брой часове безвъзмезден труд в полза на обществото. По-късно тази препоръка е приета и става част от Закона за наказателното правосъдие от 1972 г. в Англия, който въвежда безвъзмездния труд в полза на обществото като алтернатива на наказанието лишаване от свобода, подобно на САЩ.2
В България безвъзмездният труд в полза на обществото също не е непознат, като същественото в случая е, че преди големите изменения в ЗАНН, той бе предвиден като отделен вид административно наказание единствено в Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) и Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Безвъзмездният труд в полза на обществото е регламентиран и в Наказателния кодекс (НК), като представлява една от ограничителните мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които в своята съвкупност представляват наказанието пробация. По силата на НК обаче безвъзмездният труд в полза на обществото не се налага самостоятелно, а само в съвкупност с други пробационни мерки, посочени в чл. 42а.
Наказанието пробация, съставна част от което е и безвъзмездният труд в полза на обществото, е въведено през 2002г. в НК, като влизайки в сила през 2005г., понастоящем представлява най-тежкото наказание без лишаване от свобода в действащата система на наказанията. В тази връзка е интересно да се отбележи, че подобно на Англия и САЩ, и в България първоначалната идея за въвеждане на пробацията е била свързана с търсене на алтернативи на съществуващите наказания и най-вече на наказанието лишаване от свобода, поради високото ниво на затворническа популация и пренаселеност в затворите.3
II. НОВАТА ПРАВНА УРЕДБА В ЗАНН
Новото административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ според чл. 13, ал. 2 от ЗАНН може да бъде наложено за административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, а също и самостоятелно или кумулативно с друго наказание по ал.1 на същия член – обществено порицание, глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
С новите изменения в края на 2020г. безвъзмездният труд в полза на обществото бе предвиден и изрично като отделно административно наказание в Закона за горите.
Съгласно новия чл. 16а, ал. 1 от ЗАНН, безвъзмездният труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, доколкото ал. 2 от друга страна регламентира продължителността на изпълнение на наказанието – не по-малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.
По отношение на производството по налагане на това административно наказание, законодателят е възприел интересен подход. Новият чл. 58а от ЗАНН предвижда, че в случаите, в които за административното нарушение е предвидено да се налага безвъзмезден труд в полза на обществото, длъжностното лице по чл. 37, ал. 1 от ЗАНН изпраща преписката на административнонаказващия орган, който я внася за решаване в съответния районен съд в тридневен срок от получаването й.
Страни в това производство пред съответния районен съд, който разглежда преписката в състав от един съдия и в открито съдебно заседание, са административнонаказващият орган и нарушителят. Според новоприетите правни норми в ЗАНН, преписката се разглежда в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят, редовно призован, не се яви без уважителни причини, преписката се разглежда в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната истина.
Новият чл. 58в от ЗАНН разрешава и въпроса за това какви са правомощията на съда при постановяване на решение въз основа на събраните доказателства в производството. Според тази правна норма, съответният районен съд в тези случаи може да наложи наказание и принудителна административна мярка, да изпрати материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер или да оправдае нарушителя, когато не са налице условията за налагане на наказание.
В разпоредбата на чл. 63а от ЗАНН пък е регламентирана възможността за касационно обжалване на решението на районния съд, с което е наложено наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“. То подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК, освен ако в специален закон е предвидено друго. Касационната жалба или протестът се подават в 14-дневен срок от постановяването на решението на съответния районен съд. Сезираният административният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание не по-късно от три дни от датата на получаване на жалбата или протеста, като решението му е окончателно.
В случаите, в които на наказания е наложен безвъзмезден труд в полза на обществото, новият чл. 81а от ЗАНН предвижда, че изпълнението му се осъществява от пробационната служба по настоящия адрес на наказаното лице. В новоприетите правни норми на чл. 81б-81г от ЗАНН са регламентирани и условията, начините и надзорът на изпълнението на наказанието, както и действията на пробационните служители след приключване на изпълнението му.
III. ВЪЗМОЖНИ УСЛОЖНЕНИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“
1. Производството по налагане на административни наказания обичайно обхваща две фази: фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административното наказание.4
Третата, незадължителна фаза на административнонаказателния процес, е съдебната фаза, която включва оспорването на наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на нарушителя.
Същественото за фазата по налагане на административно наказание е, че ако по несъмнен начин се установят фактът на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина, наказващите органи, посочени в чл. 47 от ЗАНН са тези, които трябва да издадат наказателно постановление, налагайки на нарушителя съответното административно наказание.
Сред новите моменти в ЗАНН интерес предизвиква предоставянето на компетентността за налагане на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ изцяло на съответния районен съд. С въвеждането на това ново правно положение, ролята на наказващите отгани по чл. 47 от ЗАНН е ограничена единствено до внасяне на преписката за решаване в съответния районен съд в тридневен срок от получаването й от актосъставителя.
Това законодателно разрешение според нас не заслужава подкрепа поради няколко причини.
На първо място, ежегодните анализи на натовареността на съдилищата, приемани от Съдийската колегия на ВСС сочат, че натовареността в районните съдилища е една от най-високите.5 Не са малко и законодателните промени, предприемани през годините с цел разтоварване на органите на съдебната власт. Често пъти тези изменения са насочени към промяна на подсъдността по някои правни спорове, включително чрез възприемане на извънсъдебното им разрешаване в интерес и на двете страни. В случая законодателят е възприел един противоречив подход при приемане на новата правна уредба в ЗАНН.
От една страна, с въвеждането на възможността за сключване на споразумение между наказващия орган и нарушителя и възможността на нарушителите да заплатят наложената им глоба в срока за обжалване в редуциран размер, се постига разтоварване на съдебната система от голям брой дела.
От друга страна обаче, с предоставянето на районните съдилища на правомощията по налагане на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“, те биват натоварени допълнително и ненужно.
Тази допълнителна натовареност можеше да бъде избегната ако бе предвидено това административно наказание да бъде налагано от наказващите органи по чл. 47 от ЗАНН, вместо от районните съдилища. Няма и законова пречка за подобно разрешение. Правилото на чл. 47 от ЗАНН е основно при определяне на административнонаказателната компетентност. То умишлено предоставя функцията по наказване на първо място на органите на държавно управление (вж. чл. 47, ал.1, б. „а“ и „б“ от ЗАНН). Наказваща функция е предвидена и за съдебните и прокурорските органи в предвидените в закон или указ случаи, но тази компетентност се предоставя едва в чл. 47, ал.1, б. „в“. Това не е случайно, защото самият факт, че на органите на съдебната власт се предоставят едва на трето място административнонаказателни функции, и то в специални случаи, потвърждава идеята на законодателя да възложи тези функции главно на администрацията.6
Още повече, спецификата на административните нарушения налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания.7 Това е още един аргумент в полза на тезата, че наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ следва да се налага от наказващите органи по чл. 47, ал.1, б. „а“ и „б“ от ЗАНН, вместо от районните съдилища.
2. Друг момент, който прави впечатление при анализа на новоприетата правна уредба в ЗАНН, регламентираща развитието на производството пред районния съд е, че законодателят не е предвидил законов срок, в който преписката следва да бъде разгледана от него. Липсата на подобно правило няма и особено практическо значение, тъй като дори да беше предвиден такъв срок, сроковете за съдилищата имат само инструктивен, а не преклузивен характер.
Не такова е положението обаче при налагане по общия ред на останалите административни наказания, предвидени в чл.13, ал. 1 от ЗАНН. Видно от чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Този срок отново е инструктивен, но от своя страна той е обвързан с преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочената разпоредба задължава наказващия орган да издаде наказателно постановление най-късно в шестмесечен срок от съставянето на акта. Дори обаче той да не спази едномесечния срок за произнасяне, няма пречка да го направи по-късно – стига да не пропусне изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В противен случай, издавайки наказателно постановление след изтичане на шестмесечния срок, наказващият орган би допуснал съществено процесуално нарушение, което би довело до отмяна на наказателното постановление при евентуалното му оспорване.
Както вече бе посочено, спецификата на административните нарушения налага и бърза реакция срещу тях. Това е и основната причина законодателят да предвиди кратък шестмесечен срок, в който следва да бъде издадено наказателното постановление от наказващия орган.
Така например в Указа за борба с дребното хулиганство, където също е предвидено наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в чл. 4 е прието, че районният съдия еднолично в открито съдебно заседание разглежда внесената от органите на Министерството на вътрешните работи преписка веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването й. Това разрешение заслужава подкрепа, защото при приемането му е съобразена както спецификата на самото административно нарушение „дребно хулиганство“, така и интензитета на възможните административни наказания, предвидени в УБДХ. Отделно, при подобно незабавно разглеждане на преписките от съда, по-лесно може да се реализират и самите цели на налаганите административни наказания.
В тази връзка, в случая не става ясно дали става въпрос за пропуск на законодателя да уреди срок за произнасяне при разглеждане на делото от районния съд в ЗАНН, както липсва и изрично препращане към срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При положение, че новото административно наказание е единственото в ЗАНН, което бива налагано от районния съд, въпросът за сроковете за произнасяне може да доведе до известни усложнения.
Най-удачно би било да се приеме, че и в съдебното производство по налагане на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ приложение ще намери шестмесечният срок за налагане на наказанието. Ако след изтичането на този срок районният съд не е постановил решение, с което да е наложил административното наказание, то това също следва да представлява съществено процесуално нарушение, последица от което да бъде отмяната му при евентуално касационно оспорване.
Независимо от това, тук отново възниква въпросът за натовареността на районните съдилища и дали те изобщо биха имали възможността да разглеждат тези дела в открити съдебни заседания, да съберат доказателства и въз основа на тях да постановяват решенията си в този шестмесечен срок.
От друга страна, в случай, че съдът разполага с инструктивен срок за произнасяне по преписката, освен, че може да се стигне до забавено правосъдие поради натовареността на районните съдилища, възможно е и целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН по този начин да останат нереализирани.
Още повече, практиката на административнонаказващите органи показва, че в общия случай те стриктно спазват преклузивния шестмесечен срок и рядко допускат пропуски, при които да се стигне до отмяна на наказателното постановление на това основание. Това е поредна причина, поради която е уместно и наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото да бъде налагано от несъдебните административнонаказващи органи.
В крайна сметка, при така съществуващата правна уредба, липсата на яснота по този въпрос в ЗАНН създава предпоставки за различното тълкуване и прилагане на закона. Поради тази причина считаме, че законодателят следва изрично да уреди този въпрос като регламентира законов срок, макар и инструктивен, за произнасяне от районните съдилища, който да мотивира произнасянето им в по-кратки срокове.
3. Както вече бе посочено при очертаването на новата правната уредба в ЗАНН, според чл. 58а съответният районен съд е компетентен да разгледа преписката и да се произнесе по нея в случаите, в които за административното нарушение е предвидено да се налага безвъзмезден труд в полза на обществото.
От друга страна, новата ал. 2 на чл. 13 от ЗАНН предвижда, че безвъзмезден труд в полза на обществото може да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание при повторно или системно извършване на административни нарушения.
Прилагането на тези разпоредби може да доведе до определени усложнения както в съдебната практика, така и в работата на административнонаказващите органи, които внасят преписките за разглеждане в съда.
Към настоящия момент, наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ е предвидено като отделно наказание в два специални нормативни акта – УБДХ и ЗООРПСМ. Както бе посочено в началото на доклада, след големите изменения в края на 2020г., то бе предвидено и в Закона за горите, но като алтернативно на наказанието „глоба“.
При прочита на разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 58а от ЗАНН възниква на първо място въпросът в кои случаи наказанието се налага от административнонаказващия орган и в кои – от районния съд?
Интересно, на първо място, е какво следва ако при повторно или системно извършване на дадено административно нарушение наказващият орган прецени, че безвъзмездният труд в полза на обществото следва да бъде наложен кумулативно с някое от другите наказания по чл. 13, ал. 1 от ЗАНН. Следва ли в тези случаи той да наложи сам и двете административни наказания, или е необходимо да внесе цялата преписка за решаване от съответния районен съд?
Още повече, видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН става ясно, че се касае за правило, което оставя решението за налагане на това административно наказание изцяло на органа, който го налага. Иначе казано, възможно е наказващият орган по собствена преценка, позовавайки се на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН, да го наложи на нарушителя, стига да е налице повторно или системно извършване на административно нарушение. Няма пречка отново по собствено усмотрение органът да наложи наказанието или самостоятелно, или кумулативно с някое от останалите наказания.
В тази връзка, тълкуването на нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН не позволява да приемем, че преценката за кумулирането на наказанията е предоставена изцяло на райония съд при определяне на наказанието. Това е така, защото административнонаказващият орган може да прецени, че за конкретно административно нарушение следва да се наложи наказание безвъзмезден труд в полза на обществото кумулативно с глоба. Внасяйки го в съда обаче, районният съдия в хода на производството може да установи, че в конкретния случай са налице смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят налагането единствено на наказанието глоба. В подобни хипотези на практика често може да се стигне до налагане на административни наказания от районния съд, различни от наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, което допълнително би затруднило ефективната му правораздавателна дейност.
От друга страна, чл. 58а от ЗАНН предоставя компетентността на съответния районен съд, когато за административното нарушение е предвидено да се налага безвъзмезден труд в полза на обществото. Буквалният прочит на това правило от своя страна би оставил впечатлението, че съответният районен съд ще налага този вид административно наказание само тогава, когато това е предвидено изрично в специален закон. Както вече посочихме, към настоящия момент това са случаите, предвидени в УБДХ и ЗООРПСМ.
Но едва ли точно такава е била логиката на законодателя при приемане на правната уредба в тази й част. Това е така най-вече защото в УБДХ и ЗООРПСМ е предвиден специален ред, по който се налага това административно наказание. По този начин видно от разпоредбите на УБДХ безвъзмезден труд в полза на обществото се налага в случаите на повторно извършено дребно хулиганство от районния съд веднага или не по-късно от 24 часа от постъпването на преписката. В ЗООРПСМ пък е предвидено, че в зависимост от вида противообществена проява, в някои случаи този вид наказание се налага от началникът на районното управление на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, а в други – от съответния районен съд.
Както вече бе посочено, единствено в Закона за горите наказанието е регламентирано като алтернатива на глобата, като в тези хипотези отново налагането на един от двата вида наказания ще бъде по усмотрение на наказващия орган.
Разглеждайки правилото на чл. 58а от ЗАНН и имайки предвид изложените тези, логично е да предположим, че законодателят най-вероятно е имал предвид, че наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се налага от районният съд единствено в изрично предвидените от закона случаи, в които то е предвидено като самостоятелно наказание.
Поради така очертаните неясноти в уредбата, немалка е и вероятността да се оформи противоречива съдебна практика по този въпрос. В някои случаи административнонаказващият орган може да прецени, че той е компетентен да наложи наказанието при повторно или системно извършване на административни нарушения и да изземе компетентността на районния съд. В други случаи административнонаказващият орган може неправилно да прецени, че компетентен да се произнесе по преписката е районният съд и съответно да я внесе за разглеждане от него.
С оглед на посочените възможни усложнения, de lege ferenda е уместно или да се прецизират тексовете на чл. 13, ал. 2 и чл. 58а от ЗАНН, за да се изясни въпросът за подсъдността, или както вече неведнъж бе изтъкнато, компетентността по налагане на безвъзмездния труд в полза на обществото да бъде предоставена изцяло на несъдебните административнонаказващи органи.
IV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След направения анализ на част от регламентацията на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в ЗАНН, считаме, че е уместно да се обобщят разгледаните възможни усложнения в производството по налагането му.
В мотивите на проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗАНН се посочва, че причината безвъзмездният труд в полза на обществото да се налага от районния съд е в това, че засяга по-интензивно правната сфера на наказания.8
Приемайки, че това е така, в административнонаказателния процес понятието „наказващ орган“ се свързва поначало с органите на държавно управление. Основанията за това в теорията са две: първото се свързва с характера на неправомерното деяние, което се преследва – деяние, което в сравнение с престъпленията разкрива значително по-малка степен на обществена опасност, и второто – подчертаната вредност, която имат административните правонарушения за нормалното и редовно функциониране на различните административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес.9
Ето защо, най-целесъобразно и с оглед голямата натовареност на районните съдилища е налагането на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ да бъде в компетентността на административнонаказващите органи по чл. 47, ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗАНН.
Дори обаче да бъде налагано от районният съд, за да бъдат изпълнени целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, то следва изрично законодателят поне да въведе законов инструктивен срок за произнасяне по преписките от районните съдилища, който да мотивира по-бързото им разглежане.
На последно място, необходимо е и прецизиране на текстовете на чл. 13, ал. 2 и чл. 58а от ЗАНН, за да бъде изяснено несъдебните административнонаказващи органи имат ли правомощия по налагане на този вид административно наказание и ако да – в кои случаи, както и в кои случаи компетентността е предоставена на съответния районен съд.
Усъвършенстването на правната уредба в тази й част ще придаде на производството по налагане на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ ефективност, а това на свой ред ще доведе и до по-пълно осъществяване на целите на административното наказване.
Докторант Моника Ангелова
Институт за държавата и правото при БАН
- Настоящият доклад е изготвен към 04.11.2021г. (малко повече от месец преди влизането в сила на посочените изменения в ЗАНН на 23.12.2021г.). Кратки изследвания върху същността на новия вид административно наказание към момента са направени от проф. д.ю.н. Цветан Сивков в книгата му „Измененията в Закона за административните нарушения и наказания от 2020 г. – Коментар“ и от доц. Веселина Канатова-Бучкова в нейния труд „Въпроси на административния процес“.
Вж. Сивков, Ц. Измененията в Закона за административните нарушения и наказания от 2020 г. – Коментар, С. 2021г.
Вж. Канатова-Бучкова, В. Въпроси на административния процес, С. 2021г.
- Вж. по-подробно Kilcommins, S. The Introduction of Community Service Orders: Mapping its ‘Conditions of Possibility‘, 2014.
- Димитрова, Славка. Доброволни пробационни служители. Сравнителен анализ на изпълнението на наказанието пробация в Европа и Азия – В: Юридически сборник., 2018, с. 60.
- Костов, Д., Д. Хрусанов, Административен процес на Република България, Второ преработено и допълнено издание, С. 2011г., с. 300
- Обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за 2020г. показват, че най-висока е натовареността в районните съдилища, където по щат тя е 37,47 броя дела за разглеждане на един съдия месечно, а действителната – 47,31 броя дела на един съдия месечно. – вж. в интернет на адрес: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/31/otchet-2020.pdf.
- Костов, Д., Д. Хрусанов, Административен процес на Република България, Второ преработено и допълнено издание, С. 2011г., с. 325
- Дерменджиев, И. Административни нарушения и наказания, София, Наука и изкуство, 1981г., с. 71
- Пълният текст на законопроекта и мотивите към него е достъпен в интернет на адрес: https://www.parliament.bg/bills/44/954-01-23.pdf
- Дерменджиев, И. Административни нарушения и наказания, София, Наука и изкуство, 1981г., с. 71