Диалогът на Владимир Путин с руския народ – национален референдум без алтернатива или положителна промяна

Анализ и мнения на експерти за насрочения за 1 юли 2020 г. национален референдум за промени в Конституцията на Руската федерация
През януари 2020 г. президентът Владимир Путин предложи над 200 промени в Конституцията на Руската федерация, свързани с федералното устройство, разширяване правомощията на парламента, ограничения за висшите държавни длъжности, въвеждане на повече от два мандата за президентската институция, промени в съдебната власт, прокуратурата, местната власт и др. Законопроектът беше внесен и приет от Държавната дума. През март 2020 г. 170 местният Съвет на федерацията също почти единодушно прие промените в Конституцията. На 14 март 2020 г. президентът Владимир Путин се обърна към Конституционния съд на Руската федерация с въпрос, дали предложените промени са в съотвествие с Конституцията. След проведено извънредно заседание на 16 март 2020 г. Конституционният съд на Руската федерация потвърди, че предложените промени съответстват на Конституцията. На 17 март 2020 г. президентът Владимир Путин подписа указ за насрочване на 22 април 2020 г. на национален референдум (на руски език „общероссийское голосование“) за одобрение на измененията в Конституцията. Въпросът, на който трябва да се отговори на референдума е: „Одобрявате ли измененията на Конституцията на Руската федерация?“. Мерките срещу заболяването COVID-19 оказаха влияние на провеждането на насрочения национален референдум. Затова руският президент Владимир Путин го отложи, изтъквайки че Руската федерация е застрашена от разпространението на COVID-19. На 13 май 2020 г. Държавната дума прие Федерален закон за внасяне на промени в отделни законодателни актове на Руската федерация, в който е предвидена възможността за дистанционно гласуване, включително чрез гласуване по пощата за всички видове избори. Този федерален закон беше одобрен от Съвета на федерацията на 20 май 2020 г. и подписан от президента Путин на 23 май 2020 г. Провеждането на националния референдум беше насрочено за 1 юли 2020 г.
На 13 юни 2020 г. в онлайн изданието на „Московская газета“ беше публикувана статия „Поправките от 1 юли 2020 г. сравнени с Конституцията на Брежнев и референдума за премахване на СССР“, в която е направен анализ и са представени мнения на експерти за предстоящия национален референдум в Руската федерация.
Според изданието на 1 юли 2020 г. Владимир Путин ще проведе своя първи условен всеросийски референдум, който беше популярна форма на диалог между властта и народа по време на неговия предшественик Борис Елцин. Някои експерти смятат, че плебесцитът за поправки в Конституцията, определено наподобява на елцинските референдуми по подготовка и значимост, и не предлага алтернатива, други поддържат мнението, че с предстоящото гласуване страната ще продължи да върви напред.
Преди 29 години на 17 март 1991 г. се проведе всесъюзният референдум за запазването на СССР. На гражданите на Съветския съюз беше предложено да изкажат мнението си по единствения въпрос „Считате ли за необходимо запазването на Съюза на съветските социалистически републики като обновена федерация на равноправни суверенни републики, в които напълно ще бъдат гарантирани правата и свободите на човека от всяка националност?“. Въпреки че първоначално беше предлагано да бъдат зададени 5 въпроса. Значително мнозинство от участниците в референдума гласуваха за запазването на СССР, въпреки това на 8 декември 1991 г. Съветският съюз престана да съществува. Президентът на Русия Борис Елцин, президентът на Беларус Станислав Шушкевич и президентът на Украина Леонид Кучма сключиха Договор за създаване на Общност на независимите държави (на руски език: Союз независимых государств) и ликвидиране на СССР.
След общосъюзния референдум от 1991 г. формата на всеросийски референдуми стана изключително популярна по време на президенството на Борис Елцин. Рефередуми са се провеждали три пъти: на 17 март 1993 г. за въвеждането на поста президент на страната, на 25 април 1993 г. за доверие на президента на Руската федерация и Върховния съвет на Руската федерация, който завърши с разпускането на парламента и на 12 декември 1993 г. за проекта на Конституция на Руската федерация. Избирателната активност винаги е била висока. В 20 годишния период, в който Владимир Путин е президент, с прекъсването от президентския мандат на Дмитрий Медведев, всеросиийски гласувания по важни политически въпроси не са се провеждали. На 1 юли 2020 г. е първият всеросийски диалог на президената Владимир Путин с руснаците.
Не бива да се сравнява всеросийското гласуване за поправките в Конституцията на 1 юли 2020 г. с всеросийските референдуми, смята председателят на „Партия за промяната“ Дмитрий Гудков. По мнение на политика рефередумът от 1991 г. се отличава по процедурата от предстоящото гласуване, защото първият се е провел в интерес на част от обществото, а не на един човек. „Единственият паралел е, че вероятно резултатите няма да повлияят“- е уверен събеседникът на изданието.
По отношение на това „всенародно гласуване“ е невъзможно да се правят някакви аналогии с референдумите от 20 век. На първо място, защото това е конституционен референдум, а референдумът за Конституция въобще не може да се провежда така. Ако се търси аналогия, то това не е 1990 г., когато новината на деня беше разпускането на СССР, а по-скоро гласуване на брежневската Конституцията през 1977 г., когато Конституцията закрепваше норми за същата тази система, но ги коригирираше с оглед на настъпилите промени след войната. Но не могат да се правят сравнения даже с процеса на приемане на брежневската Конституция от тогавашното „всенародно гласуване“, смята политологът и научен сътрудник в Карловския университет (Прага) Александър Морозов.
По мнение на директора на Института за избирателни технологии Евгений Сучков, при гласуването за приемането на Конституцията на Руската федерация, което беше на 12 декември 1993 г., „всичко беше по-коректно и по-добре подготвено, имаше конституционно съвещание, обсъждаха се два варианта на Конституция“. „Всеросийското гласуване на 1 юли 2020 г. напомня на всесъюзния референдум на 17 март 1991 г. преди 29 години, на гражданите на СССР беше предложено да изберат „Обновена федерация на равноправни суверенни републики“ вместо Съюз на съветските социалистически републики, но мнозинството се отказа. Въпреки това след 294 дни Съюзът беше ликвидиран и без референдум“- напомня експертът.
Професорът във Висшата школа по икономика Олег Матвейчев смята, че от 90-те години страната се е променила положително, и предстоящият референдум само ще помогне на това движение. „Тогава СССР беше труп, който умираше, както в момента е САЩ. Референдумът тогава е бил съвсем безполезен. А сега, напротив, Русия върви напред. Това се случва бавно, но ясно е видимо разстоянието, което е изминато. Вижда се, колко далеч сме стигнали в сравнение с 90-те години. След 20 години това ще бъде още по-забележимо, а промените между другото, ще помогнат да се продължи напред“, отбелязва Олег Матвейчев в интервюто си пред журналиста на „Московская газета“.
Представеният анализ и мнения на експерти показва, че предстои провеждането на национален референдум, с който ще завърши процесът на одобрение на предложените от президента Владимир Путин промени в Конституцията на Руската федерация. Изключително впечатление прави бързият процес на приемане им, т.к. това се случи в рамките на 3 месеца. Президентът Владимир Путин направи предложение през януари 2020 г., което почти без затруднения беше прието от Държавната дума и Съвета на федерацията. Конституционният съд на Руската федерация в изключително кратък срок (2 дни) след извънредно заседание потвърди, че промените са в съотвествие с Конституцията. Процесът по бързото приемане беше забавен с няколко месеца във връзка с въведените ограничения срещу заболяването COVID-19, но пък доведе до въвеждането на възможността за дистанционно гласуване в Руската федерация. След провеждането на националния референдум на 1 юли 2020 г. ще бъдат правени допълнителни анализи за „диалога“ на президента Путин с руския народ.
Източник: Онлайн издание на Московская газета
Превод и редакция: д-р Сибила Игнатова, адвокат