Глава I, §3. Понятие за административноправен режим на горските територии и органи по управление на горите

• Понятие

Административноправният режим на горите и горските територии представлява съвкупност от правни норми, с които се регулира цялостното функциониране на отрасъла горско стопанство. Специалният правен режим на горските територии e административен процес. До неотдавна в правната доктрина се разглеждаше понятието за административен процес в тесен и в широк смисъл.¹ При наличието на кодификация на материята чрез АПК, съвременното разбиране за административен процес съвпада със старото понятие за „административен процес в широк смисъл“. А административният процес в тесен смисъл се нарича административно правораздаване.²

Административноправният режим на горските територии се състои от специални разпоредби, които регулират обществените отношения, свързани с тяхното опазване, стопанисване и ползване. Изпълнително-разпоредителната дейност в тези територии, разбирана като властническа управленска дейност, е вменена като правомощия на  централни и местни органи на изпълнителната власт.³ Тези органи изпълняват волята на законодателя, обективирана в правна норма и разпореждат конкретното поведение на правните субекти, чрез своите разпоредителни правомощия.⁴

Административноправният режим на горските територии е административен процес, който, разглеждан като производство, представлява единна система от волеизявления и действия при реализацията на нормите на специалното горско законодателство. Той обхваща всички правоотношения, които възникват при настъпване на юридическите факти, предвидени в хипотезите на специалните правни норми от Закона за горите. Целта на административноправния режим на горските територии, разглеждан като административен процес, е реализирането на материалноправните норми на специалния Закон за горите. При правомерно развитие актът, с който се слага край на процеса, винаги има материалноправно действие – създават се материални права, материални задължения или се засягат непосредствено материални права, свободи или законни материални интереси. Материалните административни норми на специалния Закон за горите уреждат условията за издаване на административните актове, включително извършване на определени действия или изразяват задължение за бездействие. Те регулират и съдържанието на административните актове.

Административноправният режим на горските територии, разглеждан като административен процес е система от производства. Всяко от тези производства се състои от волеизявления и действия, и от заключителен краен акт. Специалните административни производства, регулирани от Закона за горите, представляват последователно осъществяващ се сложен юридически факт (фактически състав). Те са пример за динамичен фактически състав, защото тяхното развитие до завършека им е обезпечено със специфични процесуални права и задължения. Предмет на административните производства, уредени в Закона за горите, са обществените отношения, които се развиват в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност в горските територии.⁵

Чрез издаването на индивидуални административни актове, изпълнителните органи в горите реализират своята правоприлагаща дейност в горските територии, като свеждат правната норма до конкретния неин адресат. Административните правоотношения, които възникват, са израз на власт и подчинение. Административноправният режим на горските територии, разглеждан като административен процес, дава възможност за съчетаване на личните и обществените интереси при осъществяване на дейността по държавно управление в горския сектор. Характерното за тези правоотношения е, че едната страна по тях винаги е държавен орган, обикновено са властнически и вертикални и развитието на производството до неговия завършек е обезпечено със средствата на държавната принуда⁶

Наличието на специални административноправни норми в горското законодателство не изключва възможността за приложението на общите административноправни норми и принципи. По аргумент от чл. 22, т. 1 от АПК, само изричното изключване означава, че дадени разпоредби от АПК не се прилагат към специалния административноправен режим за горите. Административноправният режим на горските територии е част от системата на единния административен процес в България, чрез който се въвеждат гаранции  за нормално изграждане и развитие на всички обществени отношения в сферата на изпълнителната дейност.⁷

Ако издаденият индивидуален административен акт или отказът не бъдат обжалвани, с изпълнението на властническото волеизявление от неговия адресат, приключва съответното производство. Ако обаче актът или отказът бъдат обжалвани, с подаване на жалбата започва спорното административно производство.⁸ Оспорването на административните актове,  издадени при реализирането на специалните норми на Закона за горите, се извършва при условията и по реда на разпоредбите, предвидени в АПК, чрез които се регулира административното правораздаване в Република България.

Видовете собственост върху горски територии – държавна, общинска и на физически и юридически лица – стои в основата на административноправния режим, създаден с действащия Закон за горите. Цялостното функциониране на горския отрасъл е в зависимост от разпоредбите, регулиращи видовете собственост върху горски територии.

В Европа над 60 % от горските територии са собственост на частни субекти – физически или юридически лица. В България преобладаващата собственост върху горските територии е държавна (74,5% от общата им площ). Поради това, най-детайлно е разработен административноправният режим за гори и горски територии – държавна собственост. Той е изграден и се базира на Конституционния принцип, че държавните имоти се стопанисват, управляват и ползват в интерес на гражданите и обществото (арг. чл.18, ал. 6 от КРБ).

По отношение на общинските гори, законодателят отчита функциите на общината като орган на местно самоуправление и установява възможно най-общо административноправния режим на общинските гори, състоящ се в разпоредби,  произтичащи от спецификата на обекта – горски територии. Това е причината, поради която към действащия ЗГ намират в голяма степен субсидиарно приложение разпоредбите на Закона за общинската собственост.

Действащият административноправен режим за горските територии, собственост на физически или юридически лица, е изграден върху структурирането на общи правила, в това число и ограничения при упражняване на правата на собствениците, произтичащи отново от обекта на това право – горски територии. Като цяло обаче, тяхното стопанисване и управление е предоставено на преценката на собственика им. 

• Органи по управление на горите⁹

Системата от държавни, местни органи и обществени организации в горското стопанство е част от административноправния режим на горските територии.¹⁰ Държавната политика в горския сектор се осъществява от държавни органи, които изпълняват властнически функции и притежават определена от правната норма компетентност.

Юридическото съдържание на понятията „компетентност“ и „функции“ на държавните органи, се определя най-пълно в контекста на теорията за разделението на властите.  В държавата няма и не може да има три власти, а само една единствена власт – тази, която се налага и разпорежда в страната. Тази власт се проявява чрез различни функции, поверени за упражняване на съответни органи. Основните функции са три: законодателна, изпълнителна и съдебна.¹¹ Органите, на които са поверени тези функции, са най-различни. Създадената със закон възможност даден орган да упражнява определена функция, се нарича компетентност. Според определението, дадено от акад. П. Стайнов, „орган означава човек или няколко човека, облечени във възможността да упражняват някои функции или власт в смисъл на публична власт. Т.е. органът разполага с правната мощ да се налага, при нужда и с принуда, публична власт“. Компетентността е разграничение по място, по степен, по ресор и по предмет за упражняване на такова правомощие, на власт или на функция. Функцията е дейност на органа.¹²

Основната разлика между функциите и компетентността е в това, че функциите показват насоките на въздействие, направленията, в които държавата иска или е длъжна да провежда своята политика по отношение на обществото. Те са свързващото звено между политиката, която трябва да провеждат държавните органи и нормативно установените правомощия като проявление на компетентността. Последната е логично продължение на функциите, но нещо различно от тях. Чрез нея се представят конкретните предели на властническо въздействие върху обществото.¹³

В правната доктрина „компетентността“ се определя също и като правосубектност на органа, т.е. като възможност компетентността на държавния орган да се реализира в конкретни властнически правомощия. Компетентността се разглежда и като „кръг“ от задачи, възложени на отделните органи по осъществяване на определени държавни функции. Тук се поставя въпросът за компетентността или правомощията, които като правни категории съдържат освен право за извършване на определено действие и за произнасяне по определен материален въпрос, същевременно и задължение за изпълнение на даденото от закона право.¹⁴

Компетентността на държавните органи представлява гаранция за законност в държавното управление. Понятието компетентност е специфичен белег както за управлението в широк смисъл, включващо всички видове и форми на държавно-властническа дейност – законодателна, изпълнителна и съдебна, така и за административния процес, обхващащ дейността и властническите разпореждания на органите, които осъществяват изпълнителната дейност.¹⁵

Чл. 20, ал. 1 от Закона за администрацията определя Министерския съвет като централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Съгласно застъпеното в правната теория мнение, компетентността на МС не е обща в юридическия смисъл на думата, защото няма орган в държавата, който да бъде всекомпетентен.¹⁶ Компетентността на Министерски съвет е определена в Глава V от Конституцията на РБ.

Компетентността на Министерския съвет в регулирането на обществените отношения, свързани с горските територии, произтича от неговите конституционни правомощия да осъществява общото ръководство на държавната администрация (чл. 105, ал. 2 КРБ), да отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите (чл. 107 КРБ), както и да организира стопанисването на държавното имущество (чл. 106 КРБ). Като висш изпълнителен орган, МС определя от кого и по какъв ред да се стопанисва това имущество, освен ако със закон е предвидено друго.¹⁷

Административноправният режим на горските територии включва конкретни правомощия на органи на изпълнителната власт с друга отраслова компетентност. Това е свързано с необходимостта да се регулират по най-компетентен и резултатен начин дадени обществени отношения в горите, когато са налице интереси, относими към специалната компетентност на тези органи.

Правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството в управлението на горските територии произтичат от неговата основна отраслова компетентност да ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията, да координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителна власт, да извършва методическо ръководство и да упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията (чл. 3, ал. 1 ЗУТ). Поради тази причина, при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, в състава на комисиите в Изпълнителната агенция по горите се включва представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (чл. 74, ал. 5 ЗГ). Строителството в горски територии без промяна на предназначението се извършва при условията и по реда на наредба, издадена съвместно от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите (чл. 152, ал. 2 ЗГ).¹⁸ Съвместно издадена от двамата министри е и наредбата по чл. 13, ал. 13 ЗГ, с която се определят съдържанието на горскостопанските карти и условията и реда за поддържането им.¹⁹

Съвместното издаване на тези подзаконови нормативни актове изисква равнопоставена правна сила на волеизявленията на двата административни органа, тъй като се отнася до съчетаване на интереси от различни материи на определена област, в която са компетентни и двата органа.²⁰

Държавната политика по опазването на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите (чл. 8, ал. 1 от ЗООС). Компонентите на околната среда се намират в състояние на взаимна зависимост. Правният режим на горските територии, които са част от околната среда, включва в определени случаи изискване за специализирано обследване на тези зависимости, под формата на становище или извършване на оценка за съвместимост( чл. 73, ал. 8, чл. 75, ал.2, т. 4 и чл. 79, ал. 7 от ЗГ).

Агенция „Митници“, като централизирана административна структура към министъра на финансите, е компетентният орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяване на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (чл. 127 от ЗГ). С Регламент (ЕО) № 2173/2005 се създава механизъм за превенция срещу незаконната сеч.²¹

На основание чл. 154 от Закона за горите, във вр. с чл. 19, ал. 2 и 4 от Закона за администрацията (ЗА), държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието, храните и горите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) представлява административната структура, която подпомага изпълнителния директор при осъществяване на неговите правомощия. Администрацията на ИАГ е структурирана съгласно чл. 11 от ЗА в обща и специална, като числеността и функциите й са определени в устройствен правилник.

Държавните органи в горския сектор са централизирани, в смисъл, че  тяхната структура и функции са определени в специалното горско законодателство по начин, който вменява подчинение на по-горестоящия орган от страна на по-долустоящия във ведомствената система.²² Властническото въздействие на министъра на земеделието, храните и горите като по-горестоящ орган не е концентрирано само върху един долустоящ орган В структурата на системата от органи и административни звена в министерството на земеделието, храните и горите изпълнителният директор на ИАГ и ръководената от него  Агенция представляват част от множество самостоятелни, организационно обособени управленски звена, които са независими едно от друго и които също са адресати на властническо въздействие.

Поради това, в отношението между министъра на земеделието, храните и горите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите е налице и координация, разбирана като съвкупност от установени организационни връзки и взаимоотношения, чрез които се осъществява властническа дейност на държавни органи, подпомагани от придадения към тях апарат.²³ 

Директорите на Регионалните дирекции по горите са органи със специална териториална и отраслова компетентност. Те ръководят Регионалните дирекции по горите, които са юридически лица на бюджетна издръжка, структури са на Изпълнителната агенция по горите и осъществяват нейните функции в определения им район на дейност. Регионалните дирекции по горите са местните поделения на централизираната горска администрация. Изпълнителният директор на ИАГ е административният орган, който след съгласуване с министъра на земеделието, храните и горите създава и закрива регионални дирекции по горите, както и определя техните седалища и район на дейност (чл. 158, ал.1 ЗГ). В този случай е налице деконцентрация, разбирана като проявна форма на централизацията, чрез която се усъвършенства властническото въздействие върху локалните проблеми, при запазване и наличие на подчиненост на местните държавни органи по горите спрямо централните. Чрез деконцентрацията се създава възможност централните органи да обхванат по-голям кръг въпроси и по-детайлно да участват в реалните въпроси на управление.²⁴ 

Изпълнителният директор на ИАГ, след съгласуване с министъра на земеделието, храните и горите, има право със заповед да създава и закрива други специализирани териториални звена със специални функции: за защита и опазване на горите; за горски семеконтрол и други специализирани дейности. Тези звена са юридически лица на бюджетна издръжка – структури на ИАГ (чл. 159, ал. 1 и ал. 2 ЗГ).

Ръководителите на тези звена са органи на изпълнителната власт, като аргумент за това се съдържа в нормата на чл.  19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Посочените в тази норма критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно – да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет и да имат  функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Правото на изпълнителния директор на ИАГ да създава специализирани териториални звена, произтича от законова разпоредба – чл. 159 от ЗГ,  която предвижда специализираните звена да се създават за реализирането на конкретни държавно-властнически функции, непосредствено ръководство и оперативно осъществяване на конкретни дейности от държавното управление в дадена територия. Те са  част от системата на органите за държавно управление, защото им се вменяват функции във връзка с осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Като органи на изпълнителната власт, на осн. чл. 19, ал. 9 от Закона за администрацията, ръководителите на специализираните звена могат да издават индивидуални административни актове.²⁵

Съгласно чл. 163 от действащия Закон за горите, стопанисването и управлението на горските територии – държавна собственост, е предоставено на шест държавни предприятия /Приложение № 1 ЗГ/. Налице е ясно разграничаване между функциите по управление, планиране и контрол в горския сектор, изпълнявани от органите на изпълнителната власт и компетентността на тези органи, определена чрез правната норма, и правомощията на предприятията, чрез които държавата стопанисва своята собственост.²⁶

Държавните предприятия саюридически лица със статут по чл. 62, ал. 3 от ТЗ – образувани са със закон и не са търговски дружества. Те притежават характеристиките на публични предприятия по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП).²⁷ Това означава, че към тяхната дейност ще намират приложение разпоредбите на ЗПП, регулиращи начина за определяне и публично оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за тяхното добро корпоративно управление, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността им и на органите им за управление.

Органи на управление на държавните предприятия са министърът на земеделието, храните и горите и управителният съвет на съответното предприятие (чл. 167 от ЗГ). Министърът на земеделието, храните и горите е органът, който упражнява правата на собственост на държавата в предприятията. Ръководството на държавните предприятия се осъществява от директор, който, съгласно чл. 172 от ЗГ, представлява предприятието и в изпълнение на правомощия си издава индивидуални административни актове. Местни поделения на държавните предприятия са държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. Местните поделения на държавните предприятия също се ръководят и представляват от директори (чл. 173 от ЗГ), които в изпълнение на своите правомощия издават индивидуални административни актове (чл. 174, ал. 2 от ЗГ).

Възложените със Закона за горите функции на държавните предприятия нямат стопански характер. Техните функции, разбирани като направление на дейност, не са насочени към извличане на печалба.²⁸ С тях не се преследват търговски цели, което съответства на статута им по чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Това определя основната насоката на дейността им по поддържане, възстановяване и опазване на горските територии – държавна собственост.²⁹

Децентрализацията в горския сектор, разбирана като ограничена подчиненост спрямо централната държавна администрация, която е строго определена от закона, е налице по отношение на органите по управление на горски територии – общинска собственост.³⁰ Законът за горите отчита функциите на общината като орган на местно самоуправление. Специалните правни норми се свеждат до разпоредби, произтичащи от спецификата на обекта на правна регулация, като към тях субсидиарно, по силата на препращащи правни норми, намират приложение разпоредбите на Закона за общинската собственост.

Вследствие на този законодателен подход, общинският съвет, в качеството му на колективен орган на местно самоуправление и кметът на общината, като орган на изпълнителната власт, са органите, притежаващи компетентност относно управлението на горските територии – общинска собственост. Редът и начинът за управление на горските територии – общинска собственост, се определят с наредба от общинския съвет. Изборът на формата на управление на горските територии – общинска собственост, се определя с решение на общинския съвет. Като орган на изпълнителната власт в общината, кметът на общината разполага с правомощия, свързани с непосредственото управление на горските територии – общинска собственост.

Придобиването, управлението и разпореждането с поземлените имоти в горски територии – общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Кметът издава актове по придобиване, управление и разпореждане с поземлени имоти в горски територии – общинска собственост, както и за учредяване на ограничени вещни права върху тях, след взето решение на общинския съвет за това.  

Законът за горите регулира горските сдружения и браншовите организации като част от системата на обществено управление в горския сектор.

Горските сдружения представляват обединения на физически и юридически лица – собственици на поземлени имоти в горски територии, с цел съвместното стопанисване и управление на имотите им. Законодателят не въвежда ограничения в правния статут на горското сдружение, т.е. те следва да са създадени по действащото законодателство (чл. 183, ал.1 ЗГ). Образуването и дейността на горските сдружения, при наличието на предвидените в закона условия, се подпомага от Изпълнителната агенция по горите. Причините за регулирането на горските сдружения и предвидената от закона възможност за тяхното подпомагане, се съдържат в необходимостта да бъдат мотивирани собствениците да се обединят за общо управление на своите поземлени имоти. Чрез сдружаване на собствениците на малки по площ  поземлени имоти в горски територии, се създават условия за прилагане на компетентно управление и на подходящи лесовъдски системи за стопанисване и охрана.

Браншовите организации в горския сектор са юридически лица с нестопанска цел, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и осъществяват дейност в обществена или в частна полза (чл. 214, ал. 2 ЗГ). Браншовите организации се обединяват в една национална браншова организация за всеки от браншовете – „Горско стопанство“ и „Дървопреработваща и мебелна промишленост“ (чл. 217, ал. 1 ЗГ), която трябва да бъде регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза.

Основният резултат от регулирането на националните браншови организации в специалния закон е сведен до правото им да представляват лицата, извършващи дейности в горския сектор, пред държавата, съответно пред Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по горите (чл. 223, ал. 1 ЗГ). Не намира логично обяснение фактът, че националните браншови организации не са включени в състава на Националния съвет по горите, който е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието,  храните и горите за обсъждане на основни въпроси на горското стопанство (чл. 155, ал. 1 и ал. 2 ЗГ).

Изводи: Ангажирането на компетентността на Министерския съвет в управлението на горските територии не е инцидентно и не представлява изключение, а е част от устойчивия правен режим на горите. Това може да бъде обяснено с важността и ценността на обекта на правна регулация за обществото и поставянето на тези обществени отношения в дневния ред на държавата. Компетентността на органи на изпълнителната власт с друга отраслова компетентност в административноправния режим на горските територии  произтича от необходимостта, да се регулират по най-резултатен, т.е. най-ефективен начин дадени обществени отношения в горите, когато са налице интереси, относими към компетентността и на тези органи.

Законодателят въвежда като условие за подпомагане на горските сдружения изискването, техните гори да бъдат сертифицирани (чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗГ). Това законодателно решение не може да бъде споделено. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗГ сертификацията е доброволен инструмент. Въвеждането на сертификацията като задължително условие за подпомагането на горските сдружения не може да се приеме като форма на насърчаване на сдружаването на собствениците.

Регулирането на браншовите организации от специалния ЗГ търпи определени критики. Правото на гражданите свободно да се сдружават е едно от основните конституционни права, поради което регулирането му със Закона за горите би било оправдано при условие, че на браншовите организации се предоставят определени административни компетенции.³¹ Такъв резултат в Закона за горите липсва. Законодателят е предвидил,  че държавата и общините с решение на Министерския съвет, съответно с решение на общинския съвет, могат да възлагат на националните браншови организации изпълнението на административни и технически услуги (чл. 222, ал. 1 ЗГ). Тази възможност е хипотетична, поради което е и неефективна. Специалната регулация на браншовите организации в горския сектор ще бъде сериозно осмислена, ако към техните функции се прибави  конкретна административна компетентност, определена със специалния закон. Само тогава браншовите организации ще се превърнат в ефективна част от системата на обществено управление на държавата.³²

д-р Милена Личева

Изображение – wirestock

1. Виж Хрусанов Д., Административен процес на РБ: Понятие, Нормативна основа, участници, субекти и страни, С., 1995 г., с. 9 – 17; Костов Д., Хрусанов Д., Административен процес на РБ, изд. Сиби, С, 2011 г., с.11-34;
2. Лазаров К., Ив. Тодоров, Административен процес, С., Сиела, 2018 г., с.26. Авторите уточняват, че в рамките на АПК „правораздаване“ всъщност означава „правосъдие“ – доколкото според Кодекса единствено съдилищата постановяват правораздавателни актове по административни спорове.
3. Панайотова Ем. Основни принципи на изпълнителната дейност, С., 2018 г., с.14 и сл.
4. Дерменджиев Ив, Костов Д., Хрусанов Д. Административно право на Република България, Обща част,С,Сиби, 2012 г., с.13-19
5. Лазаров К., Ив. Тодоров, Цит. съч.,С, Сиела, 2018 г., с. 23 – 45
6. Хрусанов Д, Цит. съч., с.11, Лазаров К., Ив. Тодоров, Цит.съч., С. Сиела, 2018 г.с. 45–46
7. Пак там, с. 16-17; Виж също Панайотова Ем., Основни принципи на изпълнителната дейност по АПК, изд. Сиби, С., 2018 г.
8. За спорното производство виж Хрусанов Д., Цит. съч. Административен процес на РБ………… ,С., 199г., с. 9 – 17; Костов Д., Хрусанов Д.,Цит. съч. ……., изд. Сиби, С, 2011 г., с.11-34;
9. В представения труд се използва понятието „органи по управление на горите“, въпреки че по-коректният от юридическа гледна точка термин e „органи по управление на горските територии“. Съгласно Закона за горите понятието „горски територии“ е обобщаващо, защото горите представляват част от горските територии. Въпреки изложеното,  централната администрация, осъществяваща държавната политика в горския сектор, е с наименования Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по горите. Местните административни структури са регионални дирекции по горите. Поради това, общото наименование, което се използва в настоящия труд и обединява държавните, местните органи и обществените организации, притежаващи правомощия в управлението на горските територии, е „органи по управление на горите“. По този начин признаваме факта, че от културно-историческа гледна точка, понятието „гори“ обобщава и изразява убедително ценността и важността на обекта на правна регулация – горите и горските територии.
10. Виж Цит. Решение за изпълнение (ЕС) 2018/210 на Комисията относно приемането на многогодишната работна програма LIFE за периода 2018-2020, обн. ОВ L 39, 13.2.2018 г., с. 11-79
11. Стайнов П. Разделността на властите и Конституцията, Годишник на Софийския университет, Юридически факултет,Т.XLL. 1945/1946, С., 1946, студията е налична в Стайнов П., Компетентност и народовластие, изд. Изток – Запад, 2015, с.219
12. Стайнов П. Цит. съч., с.230-231
13. Сивков Цв., Функции, компетентност и актове на органите на държавно управление и съотношението между тях, сп. Съвременно право, бр. 3/2001 г., с.53-65
14. Зиновиева Д., Компетентност на административните органи, Сиела, С., 2018, с. 123-126
15. Костов Д., Д. Хрусанов, Административно право на РБ, Сиби, С, 2012 г., с. 17 и сл.; Костов, М. Компетентността като правосубектност на държавен орган, сп. Правна мисъл,кн.3/1979 г., стр.35-41; Къндева Е. Делегиране на административни правомощия, сп. Правна мисъл, 1999, № 3, с.6
16. Виж Стайнов П. Административно правосъдие, том I и II, С. печатница Стопанско развитие, 1936-37 г., с. 368 и Костов М., Компетентността като правосубектност на държавен орга, сп. Правна мисъл, кн. 3/1979 г.;
17. Решение № 19 от 21.12.1993 г. на КС по к.д. № 11/93 г.
18. Наредба № 5 от 13 юли 2014 г. за строителство в горските територии без промяна на предназначението, обн. ДВ, бр. 68 от 15 август 2014 г.
19. Наредба № 20 от 18 ноември 2016 г. за съдържанието, условията и реда за създаването и поддържане на горскостопанските карти, обн. ДВ, бр. 95 от 29 ноември 2016 г.
20. Зиновиева Д. Правни проблеми при съгласуване волеизявленията на административните органи при издаване на индивидуални административни актове, сп. Правна мисъл, № 3/1994 г.
21. С тази правна уредба се установява система за контрол за някои продукти от дървен материал, изнесени от държави, които са сключили споразумение за доброволно партньорство (СДП) с ЕС. Изнесените от тези държави продукти от дървен материал трябва да разполагат с разрешително FLEGT, издадено в държавата партньор, с което да се гарантира законността на дървения материал (т.е. че продуктите са произведени от законно добит местен дървен материал или от законно добит в трета държава дървен материал, който е внесен в държавата партньор в съответствие с националните закони в държавата на дърводобив). Виж повече по въпроса Известие на Комисията — Митници и FLEGT — насоки за прилагане — Резюме за публично ползване, обн. ОВ C 389, 4.11.2014 г. стр. 2-15
22. Стайнов П., Обща систематизация на формите на вътрешното управление, сп. Научен преглед, кн.1/1929 г.
23. Костов М. За правното понятие „координация“ в системата на държавното управление, сп. „Правна мисъл“, кн. 6/1973 г.; Сивков Цв. Координацията в държавното управление, сп. De Jure № 2/2012;
24. Сивков Цв. Централизация и децентрализация в държавното управление, сп. „Съвременно право“, № 5/1993 г.
25. В този смисъл Решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4123/2014 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС
26. В този смисъл Стайнов П. Ръководство по горско законодателство,  С., 1951 г., с. 1-6
27. Закон за публичните предприятия, обн. ДВ, бр. 79 от 8 октомври 2019 г.
28. Повече за съдържанието на понятието „функции“ – Сивков Цв., Цит. съч. Функции, компетентност и …….., сп. Съвременно право, бр. 3/2001 г., с.53-65
29. В този смисъл Определение № 366 от 02.05.2017 г. по гр.д. № 5026/2016 г., Г.К. ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 11820 от 03.11.2016 г. по адм.д. №  9685/2016 г.., ІІ отд. на ВАС
30. Сивков Цв. Цит. съч, с Централизация и ……, сп. Съвременно право, № 5/1993 г.
31. Дерменджиев Ив, Д. Костов, Д. Хрусанов  Административно право на РБ – обща част, С., Сиби, 2012 г., с. 93-106
32. Пак там, с.93-94