Данъчна дискриминация в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Недопустимо и данъчно дискриминационно е за един и същ вид доходи да е предвидено различно данъчно облагане за местни и чуждестранни физически лица.

         Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ продажбата, замяната и възмездното прехвърляне на права или имущество на акции, дялове, компенсаторни инструменти, както и други финансови активи, вкл. при търговия с чуждестранна валута доходът за местното физическо лице¹ се счита за придобит към датата на прехвърлянето. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ представлява изключение от правилото на чл. 11, ал. 1 от съшия закон. Спрямо физическите лица е приложим принципът на паричния поток, това означава доходът се счита за придобит на датата на плащане, докато чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ фингира принципа и въвежда правилото на получаване на дохода при неговото начисляване /сключване на сделката/.

         В чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ е предвидено спрямо чуждестранните физически лица доходите от продажба, замяна или друго прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи да се облагат с данък при източника. Изключение от правилото е въведено спрямо доходите придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване по глава 19, раздел 2 на ЗКПО. Видно от чл. 37, ал. 5 от ЗДФФЛ по отношение на доходите по чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ е приложим принципа на паричния поток, т.е. окончателен данък е дължим не при начисляване, а при плащане.

         Тъй като е налице данъчно третиране на едни и същи доходи спрямо местни и чуждестранни юридически лица, но различен подход при възникване на задължението за плащане, то е налице неравноправно третиране на данъчните субекти. Недопустимо и данъчно дискриминационно е за един и същ вид доходи да е предвидено различно данъчно облагане. Трайната и непротиворечива практика  на Съда на ЕС е категорична, че подобно различно данъчно третиране е недопустимо. Член 56, параграф 1 ЕО забранява по общ начин ограниченията върху движението на капитали между държавите-членки (Решение от 6  декември 2007 г. по дело Federconsumatori и др., C‑463/04 и C‑464/04, Сборник, стр. I-10419, точка 19 и цитираната съдебна практика). Национална правна уредба, която в областта на данъчното облагане отказва на чуждестранните лица възможността да приспадат професионалните разходи, които са пряко свързани с дейността, генерирала облагаем доход в съответната държава-членка, докато напротив, тази правна уредба я предоставя на местните лица, рискува да действа във вреда главно на гражданите на други държави-членки и е в противоречие с посочените членове (вж. в този смисъл Решение от 12 юни 2003 г. по дело Gerritse, C‑234/01, Recueil, стр. I‑5933, точки 27 и 28)². Не се допуска и данъчна дискриминация, съобразно  решения на СЕС-436/08³, 383/10, 387/11 и 347/11.

                                                                  Любомир Владикин, адвокат

Изображение – jcomp

1. Разграничение между местни и чуждестранни физически лица е дадено в чл.4, съответно чл. 5 от ЗДДФЛ
2. В този смисъл е налице и данъчна дискриминация по отношение на консултантските услуги /технически услуги/ и доходите от наем по чл. 37 от ЗДДФЛ, по които за чуждестранни физически лица няма нормативно-признати разходи за разлика от местните физически лиза.
3. „Трябва да се напомни, че член 63, параграф 1 ДФЕС предвижда либерализирането на движението на капиталите между държавите членки, както и между държавите членки и третите държави. Във връзка с това той гласи, че в рамките на главата от ДФЕС, озаглавена „Капитали и плащания“, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети държави се забраняват. От постоянната съдебна практика следва, че забранените с член 63, параграф 1 ДФЕС ограничения на движението на капитали обхващат мерки, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (Решение от 25 януари 2007 г. по дело Festersen, C‑370/05, Сборник, стр. I‑1129, точка 24 и Решение от 18 декември 2007 г. по дело A, C‑101/05, Сборник, стр. I‑11531, точка 40).…“