Глава III, § 3. Екосистемни услуги от горски територии

Определение: Екосистемните услуги се определят като  условия и процеси, чрез които природните екосистеми поддържат и запълват своя живот. Тези услуги запазват биоразнообразието и осигуряват производството на екосистемни стоки. Те са ползите, които човек извлича директно или индиректно от екосистемните функции. ¹

Биоразнообразието и екосистемите предоставят ценни услуги на обществото. Те включват храна, чиста вода, отдих, защита срещу наводнения, регулиране на климата и други. ² Горите са най-голямата сухоземна екосистема на територията на ЕС, те покриват около 43% от територията на държавите – членки. Европейските гори опазват биологичното разнообразие, поддържат екосистемните услуги и съхраняват въглеродни емисии от атмосферата. Днес около 10% от емисиите на парникови газове в ЕС се съхраняват в горите.³

Включването на Глава 17 – Обществени екосистемни ползи, в разпоредбите на специалния Закон за горите още през 2011 г., трябва да се разглежда като сериозен напредък за специалната правна уредба.

Законът за горите определя екосистемните ползи от горските територии като резултати от специализираните дейности по тяхното управление, които се проявяват в защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения; обезпечаване на количеството и качеството на водата; поддържане на биологичното разнообразие; екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат; осигуряване на условия за рекреация и туризъм; поддържане на традиционния ландшафт; защита на природното и културното наследство; защита на инфраструктурни обекти и съоръжения; забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата (чл. 248, ал. 1 и ал. 2 ЗГ).

Разпоредбите на чл. 248, ал.1 и ал.2 поставят знак за равенство между понятията „екосистемни ползи“ и „екосистемни услуги“. Става дума за едни и същи функции на екосистемите, които веднъж представляват ползи за лицата, които ги употребяват/ползват се от тях, а също така представляват услуги, предоставяни от самите екосистеми или от конкретни лица, когато са резултат от дейности по управление на горските територии.

Бенефициерите, за които възниква задължение за заплащане, са лицата, чиято стопанска дейност се благоприятства от предоставените екосистемни ползи (чл. 249, ал.1 ЗГ). Задължението за плащане се поражда от областните планове за развитие на горските територии. В тях се определят конкретните територии, в които ползването на обществени екосистемни ползи е възмездно, както и видовете стопански дейности, които се благоприятстват от предоставените екосистемни услуги (чл. 249, ал. 2 ЗГ). Лицата, за които възниква задължението, извършват плащането в общината, на чиято територия извършват дейността (чл. 249, ал. 3 ЗГ). Методиката за определяне на обезщетението за екосистемни ползи, условията и редът за извършване на плащането и за разпределяне на набраните в общината средства, се определят с наредба на Министерския съвет. (чл. 249, ал. 8 ЗГ)

Това е състоянието на действащата правна уредба, регулираща възмездното предоставяне на екосистемни ползи съгласно ЗГ. Следва да бъде уточнено, че на практика, разпоредбите не функционират и не се прилагат. Причината е, че повече от девет години Министерският съвет не изпълнява свое нормативно задължение и бави издаването на наредбата, предвидена в чл. 249, ал. 8 ЗГ. Вследствие на това, не съществува метод за определяне на обезщетението, както и не съществуват условия и ред за заплащане на такова обезщетение.

Изводът е, че след като толкова дълго време разпоредбите на Глава 17 ЗГ не се прилагат, има сериозен проблем относно възприемането и осъзнаването на необходимостта от такава правна регулация.  

Представеният труд няма претенции да даде генерално решение на въпроса. Ще се опита обаче, да очертае накои проблемни теми, по които да предложи конкретно виждане и становище.

Изразявам убеждението си, че съществуването на такава правна уредба в специалното горско законодателство е необходимо, още по-необходимо е тези разпоредби да бъдат прилагани. Основания за такова твърдение дава развитието и подреждането на световния дневен ред, в който официално се утвърди и придоби конкретно съдържание терминът „климатични бежанци“.⁴

Все по-уверено и в Европейската „agenda“ намира своето място понятието  „климатична справедливост“. Чрез него глобалното изменение на климата се очертава като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем. По този начин се признава, че най-уязвимите и най-бедните в обществото често понасят най-силно въздействие от ефектите от изменението на климата.⁵

Първото дело в областта на климата срещу правителство беше спечелено в Холандия през 2015 г. от фондация Urgenda. Върховният съд на Холандия уважи претенцията и застъпи становището, че правителството може да носи законова отговорност за това, че не е предприело достатъчно действия за предотвратяване на предвидимата вреда в резултат от изменението на климата.⁶

Аргумент за изразеното мнение се съдържа и в чл. 15 от действащата Конституция на Република България, съгласно който държавата осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Същият принцип е възпроизведен и в чл. 55 от Конституцията, закрепващ основното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, както и задължението им да опазват околната среда. Грижата за околната среда не е само декларация, тя е конституционно изискване.⁷

Важно уточнение за разглежданата материя е разбирането, че тук не става въпрос за подходи, които са изрично насочени към опазване на естествените процеси, например в дивата природа. Плащанията за екосистемни ползи от горските територии не са свързани с необходимостта от тяхното консервиране и с неизвършването на дейности в тях. Напротив, свързани са с активно използване на горите, съчетано с дърводобив, като целта е насърчаването на природосъобразно стопанисване на горите, наричано също „екологосъобразно горско стопанство“. Този вид стопанска експлоатация включва постоянно обновяване на горските масиви и се характеризира с практики, които се опитват да възпроизвеждат естествените процеси и чиято цел е, използването на горите за стопански цели да се съчетае с опазването на природата.⁸

В Европейския съюз горското законодателство все още е в компетентността на отделните държави – членки. Това дава възможност на България да развие ефикасен и работещ нормативен модел за заплащане на екосистемните услуги и да създаде цяла гама от възмездност на тяхното предоставяне, включваща, при необходимост, и използването на бюджетен ресурс, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.

Правна същност на проблемите:

1. Според мен, спорният момент в разглежданата правна уредба не се съдържа във въпроса дали тя е необходима или не. Спорният момент се поражда от липсата на яснота относно това, какво точно компенсират със заплащането лицата, чиято дейност екосистемните ползи благоприятстват.  

Законът за горите определя екосистемните ползи от горските територии като резултати от специализираните дейности по тяхното управление. Това определение според мен не дава отговор на въпроса, какво се компенсира със заплащането на екоститемните ползи.

Създаденият със специалния Закон за горите административноправен режим на горските територии, въвежда по императивен начин ограничения на правата на собствениците и им вменяват задължения, които са продиктувани от защита на обществения интерес и които могат да бъдат квалифицирани като специализирани дейности по управление на горските територии. Това е така, защото горите и горските територии, като обект на правна регулация, предизвикват като последица пренасянето на тежестта на империума на държавата към начина на ползване на тези територии, за да се защитят обществените интереси, свързани с тяхното опазване, възпроизводство, екологосъобразно ползване и устойчиво управление.

Т.е. Когато собствениците на горски територии упражняват правата си по начина, предвиден в Закона за горите, те изпълняват свое нормативно задължение. Липсва юридическо оправдание трети лица да заплащат възнаграждение на собствениците на горски територии за това, че те изпълняват свое нормативно задължение.

Друг момент, който се явява специфичен за Република България е, че 74,5% от горските територии са собственост на държавата. А тя, съгласно Конституцията, е длъжна да управлява държавното имущество в интерес на гражданите и обществото (арг. чл.18, ал. 6 от КРБ). Това означава, че  най-големият собственик на горски територии – държавата, на още по-голямо основание изпълнява свое нормативно задължение.

Вследствие на изложеното, единственото логично и разумно решение се свежда до това, екосистемните услуги да са възмездни тогава, когато тяхното предоставяне е в резултат на дейности, които не представляват нормативни задължения за техните собственици/ползватели/наематели/арендатори. Т.е. Възмездността при предоставянето на екосистемните услуги трябва да се въведе за случаите, когато тези услуги са резултат от управленски решения, надграждащи съществуващата нормативна уредба. Плащането за екосистемни услуги (ПЕС) трябва да  компенсира лицата – собственици или ползватели на горски територии – за допълнителните разходи по опазване и устойчиво използване на биоразнообразието, както и за предоставяне на екосистемните услуги над това, което се изисква от съществуващите нормативни актове.⁹ Едва в тези случаи заплащането ще има и оправдания компенсационен характер.

2. Следващият голям въпрос в разглежданата тема се свежда до това, как и по какъв ред компенсационното заплащане за предоставени екосистемни услуги да се превърне в задължение за лицата, ползващи тези услуги.

Мисля, че най-ефективно горната цел може да се постигне, ако се използват правните конструкции на административния договор по чл. 19а от АПК и споразумението по чл. 20 АПК. Правната наука многократно се е занимавала с анализ и изясняване на тези две правни понятия.¹⁰

Предложението се оформя на база на възприетите в теорията разлики между тях. Те се свеждат в най-общи линии до следното: Административен договор се сключва само в случаите, когато специален закон изрично предвижда това, а споразумението може да се сключи винаги, когато специалният закон не го забранява. Сключването на административния договор, когато това е предвидено в специален закон е задължително, за да се породят целените правни последици. В противовес на това, споразумението е една възможност. Административният договор не може да се замества от индивидуален административен акт, а споразуменията го заместват, а не го следват.¹¹

Вследствие на тези разлики, без никакви претенции за изчерпателност, се оформя предложение, заплащането на дейностите, които предоставят екосистемни услуги, да бъде вменено като задължение на лицата, които ползват тези услуги, чрез сключване на публично-правен административен договор.

Съгласно действащите, но лишени от практическо приложение разпоредби на Глава 17 ЗГ, с областните планове за развитие на горските територии, се определят конкретните територии, в които ползването на екосистемни услуги е възмездно, както и видовете стопански дейности, за които се дължи заплащане на тези ползи (чл. 248, ал. 2 ЗГ). Това законодателно решение следва да бъде подкрепено, защото областните планове за развитие са съществен елемент от планирането в горските територии. Т.е., като елемент от трите нива на горското прланиране – национално, областно и местно, чрез областните планове се защитава интересът на цялото общество и на собствениците на горите.

Вследствие на изложеното, производството по изготвяне и одобряване на областните планове, представлява основа за оформяне на предложение за доразвиване на съдържанието на разпоредбите на Глава 17 ЗГ, в следните посоки:

1. Областните планове за развитие на горските територии и в разглежданата de lege ferenda, ще са административният акт, който конкретно определя  престацията – задължението за плащане за лицата, ползващи екосистемните услуги  и насрещната престация – дейността, с извършването на която, се задължават лицата, предоставящи екосистемните ползи.

Административното производство по  изготвяне и утвърждаване на областните планове предоставя реална юридическа възможност, преди окончателното одобрение на областния план за развитие, да се сключи споразумение между лицата, предоставящи екосистемните услуги и лицата, които ползват тези услуги.  

Това е така, защото производството по изготвяне и утвърждаване на областните планове предполага изпълнението на сложен фактически състав. То включва възлагане на изготвянето им от директора на съответната РДГ (чл. 12, ал. 4 ЗГ), процедура по оценка за съвместимостта по реда на Закона за биологичното разнообразие (чл. 12, ал. 5 ЗГ) и утвърждаването им със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, изготвена по предложение на изпълнителния директор на ИАГ (чл. 12, ал. 6 ЗГ).

Заповедта на министъра подлежи на обжалване по реда на АПК. Сложният фактически състав, последният елемент от който, е заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, подлежаща на обжалване, придава на  областните планове характеристиките на индивидуални административни актове.

Ако областните планове в частта, в която определят възмездните дейности по предоставяне на екосистемни услуги, бъдат замествани със споразумение по чл. 20 АПК, ще се постигне сериозен положителен ефект. В този случай ще се осигури съгласуване на волеизявленията на лицата, предоставящи екосистемните услуги и лицата, които се задължават със заплащането им. Т.е. съдържанието на областните планове в частта, за която ще може да се сключи споразумение, реално ще се съгласува чрез преговори. Предимство ще представлява и осигурената прозрачност, както и мобилизиране на адресатите по споразумението, да изпълнят задълженията, които са поели.¹²

Разбира се, възможността за сключване на споразумението не е необходимо изрично да е предвидена в закона. Но за да се постигне резултат, е необходимо лицата – ползващи и предоставящи екосистемните услуги, да бъдат уведомени за висящото производство по изготвянето на областните планове, както и за възможността и срока, в който може да се сключи споразумението. Такова уведомление трябва да изхожда от изпълнителния директор на ИАГ. Моментът на уведомлението трябва да предхожда като време предложението на изпълнителния директор на ИАГ до министъра на земеделието, храните и горите за издаване на заповед за утвърждаване на плана.¹³  

2. Логиката на предложението продължава по следния начин:

След влизане в сила на заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на областните планове или след сключване, в рамките на производството по тяхното одобряване, на споразумение по чл. 20 от АПК, между лицата, предоставящи екосистемни услуги, лицата, дължащи плащане за тях и съответния административен орган следва да се сключи административен договор. Сключването на административния договор трябва да бъде предвидено изрично в специалната правна норма.

Сключването на административен договор се налага от наличието на значим обществен интерес, поради което е необходимо да се обвърже с управленските и властнически функции на държавата, чрез конкретен административен орган. Т.е. наличието на значим обществен интерес обуславя необходимост от материализирана в закон компетентност на съответен административен орган да бъде страна по договора.¹⁴

Мисля, че този орган трябва да бъде местен орган на изпълнителната власт, какъвто е директорът на съответната регионална дирекция по горите. В продължение на изложеното,  страни по административния договор трябва да бъдат лицето, предоставящо екосистемна услуга, лицето, задължено с плащането й, както и държавата, чрез изрично овластения административен орган.

Правомощията на административния орган като страна по договора произтичат от властническите функции на държавата и са свързани със защитата на публичния интерес. Това предполага  да се въведе империумът на държавната власт под формата на контрол на изпълнение на задълженията.

Този контрол трябва да обхваща както изпълнението на дейностите и управленските решения от лицето или лицата, предоставящи екосистемната полза, така и на задължението за плащане от лицето/лицата, чиято стопанска дейност се благоприятства от предоставената услуга. С цел защита на публичния интерес, неизпълнението и на двете задължения би могло  да се установява чрез акт за установяване на частно държавно вземане, по аналогия на разпоредбата на чл. 3, ал. 8 ЗНАП.¹⁵

3. Оформеното до тук предложение е приложимо за случаите, в които лицата, които ползват услугите от екосистемите, могат да бъдат конкретно определени.  Това най-често се отнася до екосистемни ползи от местно значение. Те могат да се свеждат както до конкретно ползване на услугата (напр. сертифициране на органични продукти), така и до намаляване на разходи (напр. по пречистване).

Много често обаче, услугите от екосистемите имат национален и наднационален характер, напр. за защита от наводнения, свлачища и др., или пък имат т.нар. „стойности на неползване/алтруистични стойности“, т.е. целта е конкретни ползи да се съхранят за бъдещите поколения.¹⁶ Общото между тях е, че липсва конкретно лице или лица, чиято дейност пряко да се благоприятства от предоставените услуги.

В тези случаи, административният договор трябва да се сключва между държавата, в лицето на определения от правната норма административен орган и лицето/лицата, предоставящи екосистемната услуга. Предоставянето на такъв вид екосистемната услуга, трябва да бъде компенсирана от бюджета, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. В правната теория е изразено мнението, че административният договор представлява правна форма за упражняване на държавната власт, която в най-голяма степен позволява гъвкавост при тези хипотези.¹⁷

Актът, с който може да се определят задълженията на лицата, предоставящи такъв вид екосистемни услуги, както и насрещното задължение на държавата за компенсиране на дейностите, чрез които се предоставят екосистемните ползи, е Стратегическият план за развитие на горския сектор.

Същественият момент е, че този план,  заедно с Националната стратегия за развитие на горския сектор, се приемат, съответно одобряват след проведено обществено обсъждане. Общественото обсъждане създава възможност за осигуряване на широка подкрепа, разбиране и постигане на съгласие относно необходимостта от предоставяне на такъв вид екосистемни услуги, както и относно необходимостта от компенсиране на дейностите, осигуряващи предоставянето на тези услуги. 

Оформеното до тук предложение поставя само контур за начина, по който заплащането на екосистемните услуги може да се превърне в задължение. Сключването на административен договор се налага от наличието на значим обществен интерес, което води до обвързването  му с управленските и властнически функции на държавата. Общественият интерес е характеристика на административното договаряне, която го определя като административна дейност.¹⁸

Начините за заплащане на екосистемни услуги към настоящия момент се свеждат основно до финансиране на проекти от Европейските структурни и инвестиционни фондове, където агролесовъдството е включено като мярка към общата селскостопанска политика и чрез Инструмента за финансиране на природния капитал (NCFF), който представлява публично-частно финансиране.¹⁹ Тези механизми са недостатъчни да компенсират и да насърчат в достатъчна степен предоставянето на екосистемни услуги.²⁰

Към днешна дата много национални законодателства използват и методи, при които се насочва финансирането за ПЕС чрез данъци и такси.²¹

Пример за ефективен финансов механизъм, който от днешна гледна точка може да бъде определен като финансиране на екоситемни услуги (ПЕС), е въведен в горското законодателство в България със Закона за горите от 1925 г. (отм.). С него се задължават собствениците на имоти, които са застрашени от срутване/свлачища и които подлежат на укрепване, да заплащат в продължение на 20 години от започването на укрепителните работи, допълнително по 10%  върху прекия данък, с който са обложени имотите. Тези суми се събират едновременно със съответните данъци и се внасят във фонда за културни мероприятия по земеделието, горите и водите. В същото време, новозалесените места, независимо от това, чия собственост са, се освобождават от данъци в продължение на 20 години от тяхното залесяване (чл. 135 и чл. 136 ЗГ от 1925г., отм.).

ИЗВОДИ: На 5 октомври 2018 г., в свое Проектостановище – Средносрочен преглед на стратегията на ЕС за горите, Европейският комитет на регионите отново подчерта, че в ЕС компетентността по отношение на политиката за горите принадлежи на държавите – членки.²² Изключение представляват няколко сфери, засягащи горите и тяхното ползване, в които ЕС има изключителна или споделена компетентност с държавите-членки.²³ В документа се поставя въпросът за предоставянето на екосистемни услуги и естествени продукти, в резултат на екологично устойчиво използване на горите и социална устойчивост на горската политика. Тези въпроси се поставят на челно място в дневния ред на ЕС в световен мащаб, което ги превръща в приоритети.

В Становището на Европейския комитет на регионите – Изпълнение на стратегията на ЕС за горите, вече се застъпва по-коркретното мнението, че Комисията трябва да засили ръководната си роля в една нова и актуализирана стратегия за горите за периода след 2020, както и в мерките, предвидени за сектора на горското стопанство, с цел постигане на въглеродно неутрална Европа до 2050  г.²⁴

Изложеното има за цел да илюстрира, че с течение на времето, в разглежданата материя, която все още е предоставена в компетентността на отделните държави-членки, постепенно ще се засилва ролята на Европейските институции. Това би могло да бъде проблем, защото в България, за разлика от другите страни – членки на ЕС, собствеността върху горските територии е преобладаващо държавна, което води до сериозни различия в административноправния режим на горските територии в нашата страна, в сравнение с тези, в другите държави – членки.  

Вследствие на изложеното мисля, че е настъпил моментът, отговорно и безпристрастно да се преразгледат, оценят и подобрят разпоредбите, регулиращи екосистемните ползи в специалния Закон за горите. Няма нужда от коментар фактът, свързан с неприлагането в продължение на повече от девет години на конкретни правни норми – това не е цел на представения труд. По-важното е да се осъзнае необходимостта от прилагането на ПЕС.

Осъзнаването на тази необходимост, по неизбежност се свързва с популяризирането на съдържанието на екоситемните услуги от горските територии и на тяхната зависимост от прилагането на адекватни управленски подходи и дейности. Наличието на широка обществена подкрепа е необходимо условие за безпроблемното/по-малко проблемното практическо приложение на ПЕС. За да се постигне тази подкрепа обаче, е необходима много по-активна комуникация относно значението на устойчивото управляване на горските територии и неговата връзка с предоставянето на екосистемни услуги – чист въздух, чиста вода, защита от ерозия, намаляване на вредни емисии в атмосферата и др.²⁵ Разглеждането на материята трябва да се извършва върху принципната основа, че всички функции на горските територии трябва да бъдат съхранени. Нито една от функциите на горите – социални, стопански, икономически, екологични – не трябва да има приоритет пред другите. Извършването на стопански дейности в горските територии, в това число и дърводобив, е важно и необходимо, с оглед на комплексното и устойчиво осигуряване на различните функции на тези територии.

д-р Милена Личева

Изображение – wirestock

1. Проект „Подобряване на информационната система към Националната система за мониторинг за биологичното разнообразие“ /IBBIS(, Дейност № 2 „Създаване на модул за събиране на данни, картиране и оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги“/. Информацията е достъпна на http://eea.government.bg/bg/ecosystems/index
2. Използваната информация е от официалната страница на Изпълнителната агенция по околна среда: eea.government.bg/bg/ecosystems/woodlandforestes
3. Виж Проектостановище на Европейския комитет на регионите – Средносрочен преглед на стратегията на ЕС за горите, обн. ОВ С 361, 5.10.2018 г., стр. 5-8
4. Виж Становище относно интеграция на бежанците в ЕС, ОВ С 264, 20.7.2016 г., стр. 19
5. Виж Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Климатична справедливост“ (становище по собствена инициатива), обн. С ОВ.бр.81 от 2 март 2018 г., стр. 22-28
6. Пак там, С ОВ, бр. 81 от 2 март 2018 г., стр. 22-28
7. Виж Решение № 12 от 28 ноември 2013 г. по конституционно дело № 9/2013 г.
8. Решение за изпълнение (ЕС) 2018/210 на Комисията от 12 февруари 2018 г. относно приемането на многогодишната работна програма LIFE за периода 2018-2020 г., OB L 39, 13.02.2018 г., стр. 11-79
9. Paying for Biodiversity. Enchancing the cost effectiveness of payments for ecosystem services, OECD Publishing/2011; материалът е достъпен на www.sourceoecd.org Материалът е наличен и в превод на български език, извършен от WWF Дунавско – Карпатска програма
10. Балабанова Хр., Администаритвният договор по българското законодателство, С, Сиела, 2017 г., Дерменджиев, Ив, Д. Костов, Д. Хрусанов, Административно право на Република България, Обща част, С, 1996 г.; Сивков Цв., Споразумението по административно процесуалния кодекс, С, Сиела, 2012 г.; Лазаров К, Тодоров Ив., Административен процес, С, Сиела, 2018 г.
11. Виж Лазаров К., Ив. Тодоров, Административният договор след въвеждането му в АПК, сп. Административно правосъдие, бр. 3/2016 г.
12. Лазаров К., Тодоров Ив., Административен процес, С, Сиела, 2018 г., с. 108
13. Изложеното мнение за сключване на споразумение по чл. 20 АПК в разглежданото административно производство, е базирано на разбирането за тази юридическа конструкция, развито от Сивков Цв., в Споразумението по АПК, С, Сиела, 2012 г., стр. 11-27, 85 и сл., стр. 157 и сл.
14. Виж Лазаров К., Тодоров Ив., Административният договор след въвеждането му в АПК, сп. Административно правосъдие, бр. 3/2016 г.; Янкулова С., Договорът за предоставяне на Безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС – форма на упражняване на държавната власт и правото на защита, сп. Адвокатски преглед, 1/2015 г.
15. Виж Янкулова С, Цит. съч.
16. Виж повече по въпроса цит. Paying for Biodiversity… на www.sourceoecd.org , в превод на български език, извършен от WWF Дунавско – Карпатска програма, стр. 99-135
17. Янкулова С., Цит. съч.; Балабанова Хр., Административният договор по българското законодателство, С, 2017 г., с.21-22, където авторът цитира мнението на К. Лазаров и Ив. Тодоров, изразено в сп. Правен свят, 18.03.2016 г.
18. Бучкова П. Административният договор. Материалноправни, процесуалноправни и Сравнителноправни аспекти, С., изд. Фенея, 2012 г., с. 56
19. Виж повече на http://ec.europa.eu/environment/life/funding/financial_instruments/ncff.htm LIFE financial instruments: Natural Capital Financing Facility
20. Виж Резолюция на Европейския парламент от 15 ноември 2017 г. относно План за Действие за природата, хората и икономиката, ОВ С 356, 4 октомври 2018 г., стр. 38-43
21. Виж цит. Paying for…., стр. 99-100
22. Проектостановище на Европейския комитет на регионите – Средносрочен преглед на стратегията на ЕС за горите, обн. С ОВ, бр. 381 от 5 октомври 2018 г., стр. 5-8
23. Тези области включват по-специално общите търговска и селскостопанска политики, политиката за развитие, политиката в областта на климата, околната среда, енергетиката, биоикономиката и кръговата икономика.
24. Становище на Европейския комитет на регионите – Изпълнение на стратегията на ЕС за горите, обн. С ОВ, бр. 275 от 14 август 2019 г., стр. 5-8
25. Виж повече Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Напредък при изпълнението на стратегията на ЕС за горите „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“, COM (2018) 811 final, 07.12.2018