60 години от построяването на Берлинската стена

Защо беше построена Берлинската стена и жертвите на граничния режим

На 13 август 2021 г. се навършиха 60 години от построяването на Берлинската стена (на немски език: Berliner Mauer), която служи за граница между ГДР и Западен Берлин до 9 ноември 1989 г.

По повод на това е създаден уебсайт Хроника на стената (www.chronik-der-mauer.de), който е съвместен проект на Центъра за съвременни исторически изследвания Лайбниц -Потсдам (Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung Potsdam), Федералната централа за политическо образование на Германия (Bundeszentrale für politische Bildung), Радио Германия (Deutschlandradio) и Фондация- Берлинската стена (Stiftung Berliner Mauer). В уебсайта, който има версия на немски и английски език, е представена историческа хроника на причините за построяването на стената, данни за бягствата и загиналите при преминаването на стената и др. Уебсайтът Хроника на стената съдържа документи, снимки, видеоматериали, статистика и други данни.  

Причините за построяването на Берлинската стена ¹

След края на Втората световна война Германия е разделена между силите победители: западната част е окупирана от САЩ, Великобритания и Франция, а източната част е окупирана от Съветския съюз. Скоро между демократичните западни сили и комунистическия Съветски съюз се развива непримирим конфликт на интереси. Берлин е специален случай в следвоенната политическа система. Градът е изцяло в съветската окупационна зона през 1945 г. Като бивша столица на националсоциалистическа Германия обаче, тя е разделена на сектори поотделно между четирите окупационни сили.

Масовото изселване от ГДР

След потушеното народно въстание от 17 юни 1953 г. започва масово изселване от ГДР на запад. Общо 2,8 милиона души напускат ГДР между септември 1949 г. и август 1961 г., като много от тях са в трудоспособна възраст. Постепенно вътрешно германската граница е широко укрепена и допълнително обезопасена от ръководството на ГДР, за да възпрепятства движението между Източна и Западна Германия. В допълнение към физическото затваряне на границата, паспортният закон предвижда наказания за напускането на ГДР от 1954 г. През 1957 г. законът е допълнен и предвижда наказания освен за „бягството от републиката“, но и за подготовката и подпомагането на бягство.

За посетителите и пътуващите в Берлин е възможно да се придвижват неограничено между източната и западната част на града, т.к. тогава това все още е под контрола на общата администрация на съюзниците. Така Западен Берлин се превръща в последната врата в граничния режим между ГДР и Федералната република Германия. Само между 1954 и 1957 г. над половин милион граждани на ГДР успяват да избягат през Западен Берлин.

Още през 1953 г. Валтер Улбрихт, председател на Централния комитет на Партията на социалистическото единство на Германия, призова първия секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрусчов да затвори границата със Западен Берлин. Никита Хрусчов обаче отказва да бъде построена стена.

Втората Берлинска криза от 1958 г.

На 27 ноември 1958 г. Хрушчов в крайна сметка призова войските на западните съюзници да бъдат изтеглени от Берлин. Той изтъква, че ако това не бъде сторено в рамките на шест месеца, Съветският съюз ще сключи отделен мирен договор с ГДР и ще му даде контрол над транзитните пътища към Западен Берлин. След блокадата на Берлин през 1948-49 г. този ултиматум води до Втората Берлинска криза, която приключва едва със изграждането на Стената.

Като „компромис“ Хрушчов най-накрая предлага съвместен мирен договор през януари 1959 г., който предвижда както признаването на ГДР, така и обширна демилитаризация на Германия. Берлин трябва да бъде „свободен град“ до Обединението. Преговорите на т.нар. Женевска четиристранна конференция през пролетта и лятото на 1959 г. обаче са неуспешни.

На среща на върха с президента на САЩ Джон Ф. Кенеди във Виена в началото на юни 1961 г. Хрушчов отново споменава за отделен мирен договор с ГДР и отново поставя ултиматум. Разговорите приключват отново без резултат.

На 25 юли 1961 г. Кенеди произнася реч, в която посочва своите „три основни приоритета“, които не подлежат на договаряне по отношение на Западен Берлин: свободен достъп до Западен Берлин, присъствие на западните съюзници и свобода за населението от Западен Берлин.

Интересно е да се спомене, че на 15 юни 1961 г., на фона на Втората берлинска криза, която се влошава, Валтер Улбрихт е попитан на пресконференция от западногерманската журналистка Аннамари Дохер (Frankfurter Rundschau) дали „формирането на свободен град“ означава, че ще бъде издигната „държавна граница при Бранденбургската врата“. Улбрихт отговоря: „Разбирам въпроса ви, че има хора в Западна Германия, които искат да мобилизираме строителните работници от столицата на ГДР, за да издигнем стена. Не знам да има такова намерение, защото строителните работници в столицата се занимава предимно с жилищно строителство и трудът им се използва напълно. Никой няма намерение да строи стена“.  Като се има предвид, че точно това ще се случи малко след това, тази фраза на Валтер Улбрихт е цитирана многократно по-късно. Днес е известно, че партията на Социалистическото единство на Германия е обмисляла пълната изолация на Западен Берлин от ГДР от 1958 г. – Стената е един от многото възможни начини за предотвратяване на потока от бягащи от ГДР. Но за затварянето на границата на сектора първоначално не се да се говори, защото Хрушчов не позволява това. На пресконференцията Улбрихт вероятно все още се стреми към прилагане на мирен договор, договорен с Хрушчов, който е политически много по-благоприятен за ГДР.

Изграждане на стената от 13 август 1961 г.

Хрушчов обаче е получава доклади, че положението в ГДР става проблематично от икономическа гледна точка поради постоянното бягство, особено на млади хора. Затова и отношението му се променя и най-накрая се съгласява да се построи Стената.

В нощта на 13 август 1961 г. Народната полиция, граничната полиция, членовете на работническите групи и Националната народна армия затварят границата със Западен Берлин. Общо 50 000 души от ГДР внезапно са отстранени от работата им в западната част на града. Семейства са разкъсани, цели улици са разделени – първоначално с временни, а по-късно със силно укрепени гранични стени. Строителните работи, които преди това са тайно организирани, започват да работят под закрилата на силите за сигурност на ГДР.

155 километровата граница

Стената не само разделя града в центъра, но тя обхващаше цялата територия на Западен Берлин. Някои улици са разделени по дължината им със стена, така че едната страна на улицата е в западната част на града, а другата е в източната. Общата дължина на Берлинската стена е 155 километра. 43 километра са вътрешната градска стена и 112 километра са външна градска стена. Покрай стената са изградени общо 302 наблюдателни кули. Граничните укрепления се разширяват с течение на времето.

От средата на 60-те години на миналия век е поставена еднаква гранична ивица, чрез която граничарите да имат по-добър обзор на района. За тази цел са съборени и взривени къщи и църкви. Първата стена е с дебелина само 30 сантиметра и не може да издържи опит за пробив с камиони, затова по-късно тя е подсилен. В средата на 70-те години е построен т.нар. Гранична стена 75 (Grenzmauer 75), която е 3,2 метра висока и 1,2 метра широка. Строго охраняваната гранична зона също е отделена от територията на ГДР с „вътрешна стена“ през 70 -те години на миналия век, т.е. всъщност има две стени, заобикалящи цялата граничната ивица. Стената е почти непреодолима чрез изграждането на системи за самозапалване и минни полета.

Жертвите на граничния режим

До 1989 г. са убити най-малко 140 души в пряка или непосредствена връзка с граничния режим при Стената. Това включва лица, застреляни при Стената между 1961 и 1989 г., които са претърпели инцидент или са се самоубили, хора от Изток и Запад, които не са имали намерение да бягат, но са били застреляни или са претърпели инцидент в граничната зона, и границата на ГДР и др. Отделно 251 души от Изток и Запад са загинали преди, по време или след преминаване на границата на пунктовете за преминаване в Берлин. Броят на хората, загинали поради отчаянието от последствията от изграждането на Стената, е безброй. През последните няколко години се води спорен дебат ² кои жертви могат да бъдат приписани на граничния режим на Берлинската стена.

Превод и редакция от немски език: д-р Сибила Игнатова, адвокат

1. Статията е подготвена въз основа на публикация на Федералната централа за политическо образование на Германия, която е достъпна на немски език тук: https://www.bpb.de/politik/hintergrund-aktuell/337560/vor-60-jahren-bau-der-berliner-mauer
2. Виж по-подробно за дебата в публикация на Федералната централа за политическо образование на Германия, която е достъпна на немски език тук: https://www.bpb.de/geschichte/zeitgeschichte/deutschlandarchiv/295078/wer-war-opfer-des-ddr-grenzregimes