По мотивите ще ги познаете

По мотивите ще ги познаете

Относно премахването възможността за издаване акции на приносител и замяната на издадените с поименни (Законът като колективна нормативна симулация)

На 16.11.2017 год. Министерският съвет на „Борисов – трети“, внесе законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, предвиждащ  премахване  на възможността  за издаване на акции на приносител.  Издадените  акции на приносител в деветмесечен срок се заменят с поименни, а дружествата (акционерни и командитни) трябва да приведат уставите си в съответствие с новия закон. Акционерите са задължени в деветмесечен срок да представят акциите си на приносител на издалите ги акционерни дружества, които ги заменят с поименни. Неизпълнението на тези законодателни условия  води до следните последици:

За акционерите. Ако последните не представят акциите си на приносител за замяна с поименни, губят правата си  по тях, и качеството си на акционери, като имат само право да получат стойността на направените си номинални вноски, независимо от  балансовата стойност на акциите (или платената за тях цена), която може и да е  по-висока.

За акционерните  дружества. Ако те пък  не приведат уставите си в съответствие  със закона, се прекратяват по иск на прокуратурата, съгласно списък, изготвен и обновяван на всеки шест месеца от Агенцията по вписванията.

Приемането на подобно предложение, в този му вид, би било равнозначно на конституционна промяна. България вече ще е  нещо като двукамарна парламентарна република, в която Горната камара – Министерски съвет (или, по-точно – горният законодателен тракт) спуска нормативни заготовки към долната камара – парламента  (долният законодателен тракт); долната камара прокарва без рефлукс спуснатата заготовка  в  комисиите си, и на две гласувания, утвърждава и освобождава за гражданите общо правило за поведение, наречено закон, продукт на министерски навик, а не на разум и осмисляне.

И без правни знания е очевидно, че безпардонно се гилотинира  едно притежание, ликвидират се дружествени единици. Отнема се и се преразпределя стойност, най-малкото поради факта, че закупилият обезсилени по силата на законопроекта акции на приносител, ще получи само номиналната им стойност, а не по-високата платена за тях цена, тъй като купувачът – неучредител не е правил вноски при записването. Честито на губещите!

След като се разходи напред и назад във времето с последните изменения на  Закона за банковата несъстоятелност,  българският законодателен  Аладин  реши да натърка удобната част на вълшебния си панталон,  и се готви да трансформира и обезцени чужда акционерна собственост,  и то само с един „Клик“ върху символично червеното бутонче за гласуване, ползвано при нужда и от сините десни сили.   „Клик“   – и  вместо  акции и членство  получаваш  вземане и евентуално съдебен процес, за да реализираш вземането си;  „Клик“ и от мажоритарен  акционер ставаш неудовлетворен кредитор с обезценено  вземане. Какво да очакваме от следващите депутатски  „Кликове“, от право на жилище да получим задължително право на монголска юрта, от право на електрически ток – право на електрически стол?

Спасението – да се отдадем на юридическите халюцинации на Гинка, да изнесем  акциите си на приносител навън, за да ги пази чужда юрисдикция. Твърде хубаво, и твърде невярно – lex domicilii  може да  денонсират само mighty Гинка и ЧЕЗ.

За нас остава само възможността да  помиришем  мотивите на този законопроект:

1. Според Министерския ни съвет, предложеният  законопроект въвеждал изискването на чл. 10 на  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015,  който чл. 10, според мотивите на МС имал следния смисъл: “ държавите членки са длъжни да предприемат мерки за предотвратяване на злоупотребата с акции на приносител и варианти на акции на приносителкоето изискване (това на директивата, бел. наша)  се въвежда с предложения законопроект.“ Т.е директивата, според МС,  изисквала да се премахнат акциите на приносител. Какво е съдържанието на чл.10  от Директивата, прочетете тук:

Член 10

1. Държавите членки забраняват на своите кредитни институции и финансови институции да поддържат анонимни сметки или анонимни банкови книжки. Държавите членки изискват във всички случаи титулярите на и бенефициерите по съществуващите анонимни банкови сметки или анонимни банкови книжки да бъдат обект на мерки за комплексна проверка колкото е възможно по-скоро и във всеки случай, преди такива сметки или банкови книжки да бъдат използвани по някакъв начин.

2. Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване на злоупотребата с акции на приносител и варианти на акции на приносител.

Да предотвратиш злоупотребата с право, не значи да ликвидираш самото право. Мерките за предотвратяване на злоупотреба са нещо съвсем различно от забраната на употребата. МС на „Борисов–трети“ очевидно е разбрал по друг начин директивата. Такъв механизъм на възприемане може: да забрани електропреносната мрежа, поради  злоупотреби с приходите от нея, или поради риск от високо напрежение за прелетните птици, или пък за правителството на „Борисов – трети“; да ликвидира консуматорите на телешко, при борба с луда крава, а кравата да остави да си лудува. Само може да се надяваме този МС да не предприеме инициативи, свързани със синхронизиране  текстове на Хартата на основните човешки права …

2. Друго оправдание на МС са препоръките на Глобалния форум (Global Forum on Transparency and Exchange of Information for Tax Purposes) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  посочващи,  (пак според МС на „Борисов–трети“), че акциите на приносител са един от основните проблеми пред прозрачността и обмена на информация. Мотивите на МС се основават още и на препоръките на Financial Action Task Force (FATF) – Работна група за финансово действие, на която България дори не е член. Гърция е член, но и досега не е предприела нищо, за  да забрани акциите на приносител. Да надникнем и там, в препоръките на двете организации:

2.1. Препоръките от Глобалния форум в неговия последен Доклад за преглед на законодателството от 2016 година на Република България, са следните:  „ България трябва да вземе мерки, така че да осигури подходящи механизми, които да са налице, за да идентифицират собствениците на акции на приносител, във всички случаи, стр. 58( може да се прочете на http://eoi-tax.org/jurisdictions/BG#lates). По-интересни са всъщност констатациите на форума и  интерпретациите им от  МС:

2.2.1. В мотивите към законопроекта МС твърди, че:  Акциите на приносител са посочени от Глобалния форум (Global Forum on Transparency and Exchange of Information for Tax Purposes)  като един от основните проблеми пред прозрачността и обмена на информация“. Какво, обаче е действителното съдържание на доклада на Глобалния форум:  В т.109, Глобалният форум е констатирал, че: „ от практическа гледна точка  акциите на приносител нямат негативен системен  ефект, свързан с възможността да се получи информация относно собствеността им в България. Не е имало нито един случай  на обмен на данъчна информация, свързан с дружество,  издало акции на приносител.“  Пред лъжата дори коментарите замлъкват.

2.2.2. МС допълва, че „Според доклада на ОИСР в българското законодателство няма ефективен механизъм за идентифициране на притежателите на акции на приносител в акционерни дружества.“   В самия доклад пък,  т. 104  до 106 са посочени  над девет способа за установяване на самоличността на акционерите в дружества с акции на приносител. От доклада на Глобалния  форум разбираме, че дружествата с акции на приносител представляват само 0,1 %, т.е.  на брой са общо 555, като само за 118 има затруднения при идентифициране на собствениците, т.е. чуждестранните органи боравят вещо и задълбочено с фактите и нашия закон, затова пък нашият законодател борави добре с мотивиране на интересите си. Отново закон за 118 субекта, а не правило за поведение, защото каквото МС иска, законът го иска.

2.2.  Любопитни са и препоръките на Работната  група за финансово действие, които, както посочихме, не са директно към България, а към членовете на групата.

Освен премахване на акциите на приносител, Групата предлага и други варианти, на стр.86 и стр. 87. Може да се прочете на (http://www.fatf-gafi.org/publications/?hf=10&b=0&s=desc(fatf_releasedate).  Според Групата, акциите на приносител може да се  „обездвижват“ –  дематериализират, (т.е. да станат безналични) и  информацията за тях да се води от регулирана финансова институция или от професионален инвестиционен посредник. Друго разрешение на Групата е  акционерите, придобиващи контрола в такива дружества, задължително да обявяват публично това обстоятелство.

3. От всички възможности варианти България избира ликвидацията и погрома. Усилие да се почерпи опит няма. Как е в Европейския свят? След препоръките на Глобалния форум, Германия например, забранява издаването  на акции на приносител, но само за акционерни дружества, регистрирани след 31.12.2015 година. (http://eoi-tax.org/jurisdictions/DE#latest ). Същото е и положението в Дания, за която препоръките са много повече, отколкото тези за България.  Франция продължава да издава акции на приносител, регистрирани при инвестиционни посредници.

4. Новият законопроект не предвижда мерки за поетия чрез облигации на приносител външен дълг с лимит 8 000 000 000 евро (виж. Договор за дилърство между Република България в качеството на емитент … относно глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро, подписан на 6 февруари 2015 г. , и обн. ДВ, бр.16 , 2015 година). Като частен субект на международния пазар на дългови  ценни книжа, България приема да пристане на всеки, който й поднесе купона на облигацията на приносител, но гражданинът – български, няма право на единствена форма на доверителна собственост, призната у нас, всъщност и убежище от  произвола на едноличния суверен. Защо? Защото българската държава иска да знае,  за да взима, когато на няКОЙ му се  иска. Законът вече не се създава, той се употребява.

От мотивите на законопроекта се носи мирис на бадеми, един розов законодателен цианкалий  за интоксикация на субекти и отношения. Колективният  орган МС е съставил, обсъдил и предложил на парламента проект на закон, заедно с мотиви, които са неистински, неверни, обикновена измама от експертни шарлатани. Ясно е, че  те не искат да изпълнят никакви препоръки, защото такива няма. Ясно е, че има съзнателно несъответствие между изразено, целено и желано. Обществото следва да преглътне и прилага една колективна законодателна симулация на МС и НС, проектозакон, профанизиращ законодателния процес – последният вече изглежда само като  сделка, чиято привидност  е документирана в мотивите към законопроект, без свян. Духът на Фидосова е още тук, и неподправеният й  образ е истинският мозъчен релеф на  нашето законодателно тяло.

Предлаганият законопроект,  най–после, след  27 години,  ни откри особеният смисъл и чар на чл. 21 от Конституцията,  прогласяващ, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона“. Ето действителната причина за клиничния спад на инвестициите, те не са защитени от действието на закона. За съжаление, инвестициите това отдавна си го знаят и изтичат в други, нетоксични юрисдикции.

Този и други подобни нормативни проекти напомнят опити върху живи концлагеристи, на чиято фантазия би завидил и д-р Менгеле.

Източник: Грамада – портал на българския юрист

Споделяне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *