Кога не е необходимо съгласие при обработка на лични данни?
Повечето администратори, в обичайната си дейност извършват обработка на лични данни ex lege или в рамките на договорните отношения с клиентите си и нарочни съгласия не следва да бъдат събирани за тези цели
От 25.05.2018 г. заради липсата на нарочен закон в тази връзка, в България директно се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 („GDPR“). Този нормативен акт създаде кардинално нова регулация на редица основни положения в сферата на защита на личните данни.
Една значима част от новостите в режима се изразява в повишаване изискванията към правните основания за законосъобразно обработване на лични данни и транспарентното оповестяване пред титуляра на лични данни на целите на обработка.
Новостта на регулацията, липсата до последния момент на закон, който въвежда изискванията на регламента, недостатъчната активност на регулаторите на европейско и национално ниво и на последно място, но не и по значение, множеството мними консултанти, които се нароиха са сред основните причини за създалия се смут сред администраторите и практическото им незнание как да управляват процеса по осигуряване на законово основание за обработка на събираните от тях лични данни.
Заради страхът от големите по размер санкции и незнанието, събирането на съгласия по реда на GDPR се превърна на моменти в истинска истерия, а непредставянето на този документ се отрази негативно на обществените отношения. Срещаха се примери на администратори, които отказват предоставянето на жизненоважни услуги, например здравни такива, обосновавайки го с липса на съгласие за обработка на лични данни.
И все пак, за това на последно място могат да бъдат винени администраторите, както става ясно от посоченото по-горе.
В крайна сметка, месец след разделната дата 25 май 2018 г. и немалко време след като на практика администраторите превърнаха декларацията-съгласие в единствено „оръжие“ и похват за законосъобразно според техните консултанти събиране на лични данни, националният регулатор – Комисията за защита на лични данни („КЗЛД“) се произнесе с тълкуване и насоки относно значението на съгласието като основание за обработка на лични данни. Този подход на събиране на документи, независимо дали реално са необходими, се обосноваваше донякъде с прилагане на принципа „колкото повече, толкова повече“, познат от едно литературно произведение.
Насоките, макар закъснели, дадоха едно справедливо и логично тълкуване на прилагането на съгласието и изясниха мястото му сред другите основания за обработка на лични данни – законът и договорът като основания за обработка на лични данни, които се прилагат с приоритет.
Логичното беше потвърдено, а именно, че повечето администратори, в обичайната си дейност извършват обработка на лични данни ex lege или в рамките на договорните отношения с клиентите си и нарочни съгласия не следва да бъдат събирани за тези цели. Същото ние не спираме да повтаряме от близо две години, изхождайки от разбирането за правото – именно че то цели да постави на една ясна основа и урегулира естествените обществени отношения, брани справедливостта и логиката, а няма за задача да затрудни бизнеса и да стимулира бюрократизма.
Следва да бъде обърнато внимание също, че изброяването в акта на КЗЛД логично е неизчерпателно. Разбира се, няма как да бъдат споменати до една всички професии, включително свободни такива, които при ежедневната си работа извършват обработка на лични данни на посочените законово или договорно основание, макар това да не следва изрично като извод от ЗЗЛД или GDPR. Например, нотариусите не са включени изрично в изброяването в акта на КЗЛД, споменати са адвокатите, но логиката предполага, че и нотариусите при „упражняване на своята обичайна професионална дейност, не следва да изискват съгласие от физическите лица за обработване на техните лични данни“.
Предизвикателството GDPR, разбира се, не се е изчерпало – напротив, тепърва предстои и сега, след натрупания опит зависи от регулатора и администраторите дали здравата логика и правната и обществена справедливост ще надделеят или бюрократизмът и формализмът ще вземат връх.
Николай Цветанов, адвокат