Нови назначения във Федералния конституционен съд на Германия

Щефан Харбарт е новият председател на Федералния конституционен съд на Германия

На официална церемония на 22.06.2020 г. в двореца Белвю президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер връчи официално документите за назначаване на Щефан Хартбарт (Stefan Hartbart) за председател на Федералния конституционен съд на Германия, който до този момент беше заместник-председател на Съда. Щефан Хартбарт беше единодушно избран на 15.05.2020 г. от Бундесрата на Германия на този пост. Отдавна беше ясно, че той може да стане председател на Федералния конституционен съд на Германия. Един неписан закон от Карлсруе, където е седалището на Съда, гласи, че – ако условията на служебните длъжности позволяват – заместник-председателят наследява председателя.

Интересно е да се спомене, че председателят на Федералния конституционен съд на Германия е петият човек в държавата по отношение на протокола. Въпреки че в Германия няма задължителна йерархия на протокола, практиката обаче води до следното неофициално класиране: на първо място е федералният президент, на втори място е председателят на Бундестага (представител на законодателната власт), на трето място е канцлерът (представител на изпълнителната власт), на четвърто място е председателят на Бундесрата (официален заместник на федералния президент, представител на федералните държави) и на пето място е председателят на Федералния конституционен съд (представител на съдебната власт).

Новият председател на Федералния конституционен съд на Германия -Щефан Харбарт е на 48 години, роден е в Хайделберг, завършил е право в родния си град и магистърска степен в Йейл, и е почетен професор в Юридическия факултет на Университета в Хайделберг. До избора му за конституционен съдия през 2018 г. Щефан Харбарт е бил адвокат и съдружник в адвокатската кантора в Манхайм Schilling, Zutt & Anschütz, която представляваше автомобилната група Volkswagen в дизел скандала със слогана „Компаниите идват при нас“. Преди избора на Щефан Харбарт за конституционен съдия в Първи сенат в края на 2018 г., той е бил  член на Християндемократическия съюз (CDU), а от 2009 г. депутат в Бундестага. Фактът, че новото лице на Федералния конституционен съд е бивш политик се смята за доста деликатен въпрос. В Германия много политиците също са били конституционни съдии. Например Петър Мюлер, който преди това е бил  дългогодишен министър-председател на Саарланд, става през 2011 г. конституционен съдия. Също така политикът от Християндемократическия съюз Роман Херцог е съдия във Федералния конституционен съд в периода от 1983 г. до 1994 г., а от 1987 г. негов председател, след това е президент на Германия от 1994 г. до 1999 г.

По време на официалната церемония на 22.06.2020 г. президентът Франк-Валтер Щайнмайер връчи на бившия председател на Федералния конституционен съд на Германия проф. д-р Андреас Фоскуле орден за заслуги на Федерална република Германия – втората най-висока форма на Федералния кръст за заслуги. 56-годишният проф. д-р Андреас Фоскуле беше съдия в Карлсруе от 2008 г. и председател на Федералния конституционен съд от 2010 г.

Президентът Франк-Валтер Щайнмайер представи и новия заместник-председател на Съда Дорис Кьоних (Doris König) и новия конституционен съдия проф. д-р Астрид Валрабенщайн (Astrid Wallrabenstein), и им връчки документите за назначаване на тази длъжност. Работата на Дорис Кьоних преди избора й за конституционен съдия през 2014 г. е била предимно насочена към международното морско и екологично право, защита правата на човека и правото на европейска интеграция. Проф. д-р Астрид Валрабенщайн, която е професор във Франкфуртския университет, заема вакантната съдийска позиция на проф. д-р Андреас Воскуле във Втори сенат. Кандидатурата й за конституционен съдия отдавана се обсъжда, т.к. тя е експерт по гражданско право и социално осигуряване. През 2008 г. тя представляваше федералното правителство при спора с частните здравноосигурителни компании в производството пред Федералния конституционен съд в Карлсруе. Във Втория сенат на Съда пет от осемте съдийски поста вече са заети от жени. По време на церемонията на 22.06.2020 г. президентът Щайнмайер заяви, че с избирането на Астрид Валрабенщайн броят на съдиите във Федералния конституционен съд за първи път ще бъде балансиран.  

Федералният конституционен съд (Bundesverfassungsgericht) на Германия се състои от два сената, като всеки сенат има по 8 съдии, а общият състав е от 16 съдии. Половината от състава се избира от Бундестага (долната камара на парламента), а другата половина от Бундесрата (горната камара на парламента). Бундестагът избира съдиите по пътя на косвените избори, създавайки затова специална комисия на основата на пропорционалното представителство на политическите партии. Бундесратът провежда преки избори. Кандидатът за тази длъжност трябва да получи 2/3 от гласовете. За кандидатите има установени доста строги изисквания: трима съдии от всеки сенат трябва да бъдат избрани от състава на петте върховни съдилища в страната, т.к. в Германия няма единен Върховен съд. Съгласно чл. 95 от Основния закон на Германия петте върховни съдилища са Федералният върховен съд в Карлсруе, като 5-ти наказателен сенат е в град Лайпциг (съставът  на съда е от 135 съдии), Федералният трудов съд в Ерфурт (съставът на съда е от 40 съдии), Федералният финансов съд в Мюнхен (съставът на съда е от 59 съдии), Федералният социален съд в Касел (съставът на съда е от 43 съдии) и Федералният административен съд в Лайпциг (съставът на съда е от 55 съдии). Целта на това изискване е съдиите във Федералния конституционен съд на Германия да имат голям професионален опит и познания. За конституционни съдии могат да бъдат избрани и кандидати, които са навършили 40 годишна възраст и отговарят на изискванията за длъжността съдия съгласно Закона за съдиите, т.е. може да бъде избран само този, който е положил втори държавен изпит по право. Срокът на пълномощията е 12 години, като възрастовата граница за заемане на длъжността е до 68 години. Преизбиране не е възможно, за да се гарантира независимостта на съдиите. След избора съдиите се назначават на длъжност с акт на федералния президент на Германия.

Компетентността на Федералния конституционен съд на Германия е много широка, тя е уредена в чл. 93 от Основния закон и включва следните производства:  тълкуване на Основния закон; контролът за конституционност на законите (Normenkontrolle),  разглеждане на спорове между федерацията и провинциите, а също така и между провинциите, разглеждане на индивидуални конституционни жалби ¹ на граждани за нарушаване на конституционните им права със закон, акт на административен орган, съдебно решение (чл. 93, т. 4а от Основния закон), разглеждане на жалби, свързани с изборите и др. Характерно за работата на Федералния конституционен съд на Германия е това, че повечето от производствата са по конституционни жалби. Затова най-често се изтъква ролята на Съда като гарант за защита на основите права. Наред с това работата на Федералния конституционен съд има също така и политически последици, а това е най-ясно изразено, когато закон бъде обявен за противоконституционен. Това обаче разбира се не означава, че Съдът е политически орган.

д-р Сибила Игнатова, адвокат

Снимка: dts Nachrichtenagentur

1. Институтът на индивидуалната конституционна жалба е въведен със Закона за Федералния конституционен съд от 1951 г. и с него се дава приоритет на функцията на Федералния конституционен съд като гарант за фундаменталните права. През 1969 г. институтът е закрепен и на конституционно ниво, като е допълнен Основният закон с разпоредбата на чл. 93, т. 4а.