АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ – ЩО Е ТО?

АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ – ЩО Е ТО?

адвокатската професия

Представата ни за адвокатската професия

На пръв поглед абсурден въпрос, особено ако го задава един адвокат на други адвокати…Нека обаче всеки колега си припомни – когато е избирал тази професия и е започвал да я практикува, каква представа е имал за нея. И откъде я е имал?

От Университета? Абсурд, там и дума не се споменаваше за това.

От практиката по време на студентството? Преди 20-30 години практикуването по време на следването в юридическия факултет беше толкова кратко и формално, че и най-големите ентусиасти в крайна сметка стигаха най-много до заветната заверка на стажантска книжка…

От филмите за адвокати? В годините на „прехода“ към демокрация, а и преди това, нямахме възможност да гледаме кой знае колко много „адвокатски“ филми. Аз дори не си спомням да съм гледал такъв…В последните години по-младите колеги май имат повече късмет с „костюмарските“ сериали или този за Али Макбийл…

От близки и познати? Някои колеги са имали този късмет. Но те се броят на пръсти. И героично и ентусиазирано не са се пренасочили към някоя друга сфера на практикуване на правото, след като и ако наистина са осъзнали мъките на професията и не са останали заслепени от лустрото.

От общественото мнение? За лъскавите костюмари, които по цял ден разкарват безгрижно скъпите си кожени чанти и се прибират у дома, тъпкани с пачки и други клиентски благини… Нищо, че любимата тема на много хора са „корумпираните“ адвокати, до които всеки рано или късно все пак опира. Може би за някои колеги това е бил решаващ мотив.

Услуга. И само това ли?

От чисто икономическа гледна точка адвокатската работа си е услуга – ни повече, ни по-малко. От правна гледна точка изцяло се покрива от разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД.

По-идеалистично настроените колеги ще държат да добавим към това и социални функции, ще притурят особеното обществено значение на професията и връзката със справедливостта, ще я сравнят с тази на лекарите в сферата на правните отношения, ще намерят и принос за душевното /освен финансовото/ здраве на хората, за чиито права адвокатите се борим и защитаваме…Може доста още добавят. И те ще бъдат прави.

Професията ни действително представлява една особена симбиоза между услуга в икономически смисъл и много социално-психологически надстройки. За да не подклаждам обаче терминологични полемики, по-нататък ще говоря за нашата „работа“.

С какво работим. Усещането за сигурност.

Външната страна на нещата изглежда така: с хартии, на които сме изписали прекрасните си договори, молби, защити и всякакви други разработки; с красноречивите си пледоарии и публични речи; с проникновените разговори и ценни съвети за клиентите ни… С правото, с правните норми, които сме изучавали в университета. Да, но това са само нашите средства за работа.

Всъщност ние работим с хората – с нашите клиенти и колегите ни от останалите сфери на правоприлагането. (За това обаче не са ни споменавали и дума в университета, когато ни преподаваха за правните норми от всички правни отрасли, но науката за човека остана някъде извън това.) И все пак – с кой аспект от многообразната човешка същност работим – с имуществото, здравето, съдбата на хората? С всичко това, но в дъното на нещата стои нещо друго.

Нека погледнем нещата от един такъв ъгъл – да си представим какво усещане придобиваме, когато си купим нещо. Например нова дреха – това е усещането за топлина, защита от външните условия и…нерядко суета, разбира се. Когато купуваме храна – придобиваме усещането си за ситост, а тази година в началото на обявената пандемия, когато масово се презапасявахме с продукти – и чувството за сигурност. Когато младеж си купува нов автомобил, често не мисли за стойността на поддръжката и разходите, а усещането му за достойнство / особено в очите на другия пол/ ще се окаже най-силно задоволено. Примерите може да са безкрайни. Така или иначе когато човек придобива някаква стока, той прави това, за да заволи някакво свое усещане, чувство.

А кое е усещането, чувството, което нашите клиенти, дори и подсъзнателно, търсят от нашата работа? Това е усещането за сигурност. Сигурността във всеки един аспект на живота – за имуществото, сделките, здравето , бъдещето. Дори и когато понякога съзнателно клиентите искат да нарушат закона, търсят от нас съвет в преследване на някакво специфично тяхно усещане за сигурност.

Усещането за сигурност стои в основата на нашата работа. И това не се променя нито от конюнктурата на конкретния момент или ситуация, нито от другите роли, които ние често изпълняваме в битието си на неадвокати ( като приятили, родители или деца, бизнесмени, бунтари, политици…и какво ли още не ).

Как да изпълняваме ролята „АДВОКАТ“, за да сме коректни към усещането за сигурност на нашите клиенти

Законът. Равенството пред закона.

От общата теория на правото всеки от нас може да си спомни най-общо дефиницията за правната норма като въздигната в закон воля на господстващата класа в конкретен исторически момент.

Нека предположим, че щом сме станали адвокати, значи сме професионалисти ( да забравим ироничните закачки, които може да получим по тази тема и в които понякога има доза истина ). Всеки колега, който чете тези редове в момента, нека се опита честно да посочи точния брой на действащите в момента закони в нашата Република. А техните заглавия? И след това – точния брой на подзаконовите нормативни актове и заглавията им? Едва ли без помощта на наистина актуална правно-информационна система който и да е колега-професионалист ще отговори правилно на тези въпроси.

И ако все пак се намери толкова гениален колега, нека възпроизведе по памет поне основните задължения, въведени с тези актове! Струва ми се – мисия невъзможна. Ако си представим задълженията от всички действащи нормативни актове като лазерни лъчи на охранителните системи от криминалните филми, ще се озовем в една гъста плетеница от лъчи-задължения, която неминуемо ще прегазим още с първите си крачки. И ще бъдем в някакво нарушение, за което обикновено се предвижда санкция. И това нарушение може да бъде санкционирано, ако и след като бъде установено по съответния ред. Но нали ние сме профессионалисти? А другите, които не са – нашите клиенти? Те как ще преминат безпрепятствено плетеницата?

Какво излиза – законът сам по себе си не може да гарантира равенството на всички, защото неравенството е залегнало в генезиса на всеки закон като рожба от волята на съответната господстваща класа. Равенството пред закона на практика зависи от прилагането му от тези, които са отговорни за това. И от тяхното решение дали да го приложат спрямо всеки от нас.

В светлината на изложеното нашето коректно поведение спрямо клиентите ни е да ги обучаваме, просвещаваме и да ги учим да се предпазват. И да им разясняваме, че не винаги и не непременно нескопосаният закон е виновен. За да могат всеки път да си дават ясна сметка до каква степен са равнопоставени пред закона. И дали равенството пред него не е една неосъществима в наши дни утопия… Така вероятно повече ще укрепим тяхното усещане за сигурност и съответно – тяхната благодарност, проявена по очаквания от нас начин.

Органите за сигурност

От общата теория на държавата си спомняме, че една от вътрешните функции на всяка държава се осъществява от силови държавни органи – полиция и жандармерия. Тези най-големи силови структури във всяка държава би трябвало и обикновено имат най-пълната информация за престъпния контингент и престъпността като цяло , а също така и разполагат с ресурса да се справят с тях. Ако не им достига ресурс, могат да прибегнат до органите за външна сигурност – армията. Дали тези по дефиниция най-могъщи сили в държавата биха могли да се справят бързо с престъпността ? Реално те са в състояние, но не го правят. Защото ако унищожат издъно престъпността, ще се лишат от основанието за своето официално съществуване и съответно – финансиране. И ще лишат управляващите да ги използват за истинското им предназначение – да овладяват собствения си народ. Историческите примери за ефективността на тези органи срещу собствения им народ всеки може да почерпи както от близката, така и от далечната история. И то не само на нашата, но и на всяка една друга държава. И в светлината на казаното може да се замислим за причините, поради които в последно време виждаме абсурдни сцени – органите на вътрешната сигурност да охраняват очевидни формални нарушители на правния ред и пасивно да наблюдават очевидни нарушения на реда, установен с дестващи правни норми, дори и предвождани от хора, които в едно друго битие са адвокати.….С това не желая да вземам политическа позиции, просто да провокирам мисълта на адвокатите като юристи.

И така – в светлината на горното, какво би било коректното ни отношение към усещането за сигурност на нашите клиенти? Може би да им помагаме всячески да се предпазват да стигат до „услугите“ на полицията. Ако все пак волно или неволно са стигнали до съприкосновение с нея, да не забравят, че полицаите по дефиниция и същински функции не са техни приятели ( а иначе може да се много добри като хора извън тази им роля ). Изключенията от това правило са редки.

Съдът

Във всяка една държава съдът изпълнява социално-психологическата рола на орган, който възстановява справедливостта.

Всички, които сме в професията достатъчно дълго, сме пределно наясно за бавните темпове на правораздаването. И нека не се залъгваме, че това е порок само на нашия български съд. Всеки по-запознат с чуждестранното правораздаване ще потвърди, че нашата правосъдна система не е шампион по бавност. Както и не е шампион по редица други безспорни кусури, които не са само български патент. Освен това търсенето и осъществяването на правосъдие не е евтино занимание. И то не само у нас.

Не приемайте написаното като защита на нашата съдебна система. Пиша го, защото клиентът, когато и ако все пак получи справедливост чрез съда, това ще се случи след толкова време, че тази справедливост за него вече има съвсем различно значение. Вче може и да няма никакво значение. Ако е издържал и финансово до тогава…

Какво е в светлината на изложеното нашето коректно поведение към усещането за сигурност на клиента ни?

Да го посъветваме да използва съда като последното средство за постигане на удовлетворение, за решаване на проблемите му и постигане на справедливост. И разбира се, да му обещаем, че ако все пак се стигне до това, ще се борим като лъвове в съда за него.

Изложеното виждане за същността на адвокатската професия се отнася до всички адвокати, независимо от тяхната възраст, пол, политическа принадлежност, продължителност на практиката и т.н. Става дума за същностни елементи от работата при осъществяване на социално-икономическата роля „Адвокат“. Не пречи в някакво друго битие и роля всеки от нас да бъде бизнесмен, политик, народен водач, творец и каквото още си пожелае. Но това вече са други роли и и друго битие.

Светозар Зафиров, адвокат

Изображение – creativeart

Споделяне

Tags: , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *