Спасението на икономиката е все още възможно

Спасението на икономиката е все още възможно

спасението на икономиката

Бързина на мерките, запазване на работни места и финансова помощ за всички фирми от засегнатите сектори са ключови за спасението на икономиката

Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа криза след Втората световна война. Тя надхвърля като мащаб предишните заради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив световен катаклизъм.  Към края на март икономиките на развитите държави в Европа и САЩ почти спряха. Защото без потребители и човешки капитал – озовали се в задължителна или доброволна карантина – няма икономика.

Световната финансова криза през 2008 година, която прерасна в икономическа все пак не представляваше заплаха за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на САЩ, Япония и Великобритания, а две години по-късно и Еврозоната все пак подействаха. Но докато финансовият риск беше овладян с финансови инструменти, сега предстои да видим как ще се възстанови съвкупното търсене в условията след повсеместна карантина. Ето защо важно е не само изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви точно икономически мерки трябва да бъдат взети.

Най-засегнатите

Най-силно засегнати са глобалните вериги на доставки за нехранителната индустрия, особено тези свързани с Китай. Например, автомобилната индустрия почти спря и като домино затвориха всички заводи по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и др. страни в Източна Европа, у нас има близо 50 заводи за авточасти из цялата страна, които е вероятно да преустановят работа. Друга силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон. Това е сектор, който произвежда съществена част от БВП и дава заетост и доходи на стотици хиляди хора. Изключително силно е засегната търговията на дребно, където става контактът с крайния потребител. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният сектор – също силно развит. Най-засегнатите отрасли от преработвателната индустрия, туризма и търговията произвеждат около 40% от БВП. А са засегнати и много други отрасли, най-вече доставчици на тези сектори.

Бизнесът е жив организъм. Когато някой основен орган в човешкото тяло откаже да функционира се предприемат веднага животоспасяващи мерки веднага, защото закъснението е често фатално. Точно по същият начин закъснението в държавната подкрепа може да доведе до верижни фалити, освобождаване на работни сила и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, вероятно засилване на емиграцията. Частният сектор е гръбнакът на пазарната икономика и неговото спасяване трябва да е топ приоритет на всяка държава. В криза като сегашната, която е класически форсмажор по неикономически причини, има три ключови фактора за спасението на задъхващата се икономика.

Първият фактор е бързината на прилагане на помощните мерки. Ако перифразираме известна наша поговорка, то „който дава помощ бързо, дава два пъти“.    Финансовата помощ трябваше да бъде част от специфичното законодателство във връзка с извънредното положение. Вместо това сме свидетели на крайно недостатъчни или закъснели мерки. Нали когато няма кой да плаща данъци и осигуровки ще настъпи сривът? Напомняме, че се повтаря ужасната грешка от 2009 г. когато тогавашният финансов министър в стремеж да запазим макроикономическата стабилност задържа възстановяването на ДДС и доведе до фалити, ключов фактор за срива на БВП от 5%. Дано сме си научили урока!

Вторият фактор е запазването на повечето работни места. Първо, да отбележим острия дефицит на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят сега с персонала си ще срещнат невероятни трудности да намерят нов, ако въобще оцелеят. Трябва да се направи всичко възможно да не се допуска разбиването на тези бизнеси в условията на временно липсващо търсене. В това именно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене поради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на мерките следваше да е помощ за запазване на работните места на най-засегнатите сектори. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или недостатъчни приходи, единственият начин да се да се запази поне частично заетостта е пряко или косвено държавно финансиране.  

Третият фактор е финансова помощ за всички фирми от най-засегнатите сектори по облекчени, но законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.

Фирмите разчитат най-вече на бюджета на държавата, по-малко на мерките на БНБ. Предвид валутния борд, БНБ има ограничени правомощия спрямо други централни банки, а и вече предложи някои мерки за увеличаване на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата между това да сме в борд и да сме членки на еврозоната – не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. Частичен успех все пак е договорената суапова програма за 2 млрд. евро. За сравнение – от цялата финансова помощ в САЩ и 4те най-големи европейски икономики в размер на около 7.4 трилиона евро, около ¾ идва от централните банки.

Предвид този структурен недостатък нараства пропорционално значението на правителствените мерки. И не само като обем, а и като съдържание, и като бързина на тяхното прилагане. Те са основно четири вида: заеми, гаранции за заеми, отложени данъци и директни субсидии. Тук няма да анализираме помощта за най-уязвимите социални групи, която трябва да стане през НОИ и социалните служби, а как да бъде подпомогнат бизнесът и заетата работна сила.

  •  Ликвидност за фирмите

Преди всичко държавата трябва подпомогне всички изпаднали в криза фирми, като осигури достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре чрез всички банки – трябва да се осигурят Предвидените средства за заеми на фирмите чрез ББР и търговските банки обаче са крайно недостатъчни и като размер на фирма, и като брой фирми, които могат да получат такава помощ.

Втора линия за осигуряване на ликвидност е отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения към държавата за поне три месеца, а не само един месец. Тяхното плащане може да се разсрочи за няколко години напред. Вместо това, още в началото на юни НАП започна да изпраща заплашителни писма на малкия и средния бизнес

Третият начин – на най-уязвимия бизнес – малките и микропредприятия  – са нужни директни бюджетни инжекции, точно както правят всички други държави. Трябва да се помни, че така държавата спасява не само фирмите – спасява най-вече себе си! Въпреки обявената помощ от до 10 хил. лв към средата на юни – над месец след обява на мярката почти никой не е получил все още помощ.

  • Запазване на заетостта

Обещаната помощ за покриване на 60% от заплатите до осигурителния доход за три месеца е твърде малка като стойност (примерно във Великобритания, Чехия и други държави е миниум 80%), още повече че ще бъде само към най-засегнатите сектори и по ограничителни критерии. Примерно, ако работодател е намалил не 100%, а само 50% от приходите си – което ще е факт за почти всички бизнеси, които продават офлайн (без вероятно магазините за храни)  – няма как да поеме останалите 40%. Дори да въведе намалено или гъвкаво работно време, няма гаранция че ще успее да запази служителите си, ако те не могат да си покриват жизнените нужди с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук държавата не трябва да пести. Отново – по този начин тя спасява своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.

Месечният фонд заплати на частния сектор е около 3 млрд. лв, а на нуждаещите се е под 2 млрд. лв., т.е. дори да се поеме помощта от 60%  на всички фирми става дума за не повече от 1 млрд лв на месец. Оцеляването на тези фирми след кризата ще генерира в бюджета само от всички данъци и осигуровки на заетите около 1 млрд. на месец! С други думи – ако сега държавата не дава по милиард лева няколко месеца губи постоянно много повече впоследствие, ако включим ДДС, корпоративен и други данъци!

  • Финансиране на мерките

Основните политически аргументи за предложените драстично по-слаби мерки от другите държави в ЕС са (а) вече наличието на бюджетен дефицит, (б) малкия фискален резерв и валутен борд и (в) неизвестността на продължителността на кризата. Те не издържат критика предвид резервите, които България има в  отлагането на планирани инвестиционни разходи, обществени поръчки и позволеното преструктуриране на европейските програми. Имаме и  фискален резерв с възможност за ползване на поне още 5 млрд. лв.Предвид изключително ниския държавен дълг, България спокойно може да поеме заявения допълнителен 8 млрд. лв нов дълг при изключително добри лихвени нива. Дори така държавният дълг ще остане под 30% от БВП.

Без спасяване на икономиката сега, ще има срив в бюджета за следващата година и могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития. С други думи – място за оправдания няма, сега е времето държавата да действа и да съхрани потенциала на икономиката, а с това и на обществото след епидемията.

Проблемът е за какво ще бъдат похарчени нашите данъци – т.е. накъде ще стреля „базуката“. У нас тя за съжаление е ноторна с „кривия си мерник“. Вкарването на парите в 3-4 мегапроекта като магистрали, АЕЦ, държавни бензиностанции, ВиК и подобни ще имат много малък ефект за икономиката и много лош репутационен ефект върху бизнес климата.

Евгений Кънев, доктор по икономика

Изображение – freepik

Споделяне

Tags: , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *