Ограничаването на достъпа до правосъдие в ЗИД на Закона за управление на отпадъците
Критични бележки към внесения на 27.05.2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците
На 14.05.2020 г. българският парламент прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъци (ЗИД на ЗУО), № 054-01-14, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители на 19.02.2020 г. и ЗИД на ЗУО, № 054- 01-16, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители на 21.02.2020 г.
На 27.05.2020 г. на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание беше внесен ЗИД на ЗУО, № 054-04-113 от Искрен Веселинов и група народни представители към обединения законопроект на ЗИД на ЗУО, № 053-11-9, изготвен по реда на чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване ЗИД на ЗУО, № 054-01-14 и ЗИД на ЗУО, № 054- 01-16. 1
С внесения на 27.05.2020 г. Законопроект се предлагат промени в редакцията на няколко разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, предвиждащи въвеждането на едноинстанционно съдебно производство по отношение на обжалваемостта на някои административни актове.2
Въз основа на прегледа на внесения на 27.05.2020 г. ЗИД на ЗУО и мотивите към него могат да бъдат направени някой критични бележки:
1. Предложената от народните представители законодателна уредба не е съобразена с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, който изисква нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В законодателното предложение не е отчетено, че околната среда е благо от най-висш порядък и при създаването на законодателна уредба за него следва да се прави внимателен анализ на разпоредбите на българската Конституцията. В мотивите към законопроекта изобщо не са споменати две от основните конституционни разпоредби, свързани с околната среда, а именно чл. 15 от Конституцията ни, според който: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“, както и чл. 55 от Конституцията предвиждащ, че: „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда“. Изложеното в мотивите към ЗИД на ЗУО, че по този начин щяло да се „отговори на конституционните принципи за равни условия за осъществяване на стопанска дейност и за насърчаване на инвестициите..“ е неприемливо и несъобразено с това, че държавата има конституционно задължение и отговорност да осигурява законодателство, което да гарантира осъществяването на правата по чл. 15 и чл. 55 от Конституцията.
2. Приемането на промени, свързани с ограничаването на достъпа до правосъдие в ЗООС и ЗБР, винаги следва да се извършват след задълбочен анализ на международните договори, по които Република България е страна. В действителност в мотивите към внесеното на 27.05.2020 г. в Народното събрание законодателно предложение кратко е спомената Орхуската конвенция, но това е напълно недостатъчно. Следва да се обърне внимание на това, че Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) е подписана от Република България на 25.06.1998 г., ратифицирана е със закон, приет от Народното събрание на Република България на 02.10.2003 г., който е обнародван в Държавен вестник брой 91 от 14.10.2003 г. и е в сила за нашата страна от 16.03.2004 г. По силата на чл. 5, ал. 4 от българската Конституция международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Основната цел на Орхуската конвенция е да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, затова всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на Конвенцията (чл. 1). Най-забележителното в чл. 1 от Орхуската конвенция е това, че в него ясно се подчертава, че този международен договор се отнася до основните права на човека. Член 1 ясно посочва, че ролята на държавата е да помогне за постигането на тази цел. Въз основа на това, приемането на промени за ограничаване на достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда от Народното събрание, винаги следва да бъде правено след задълбочен анализ на разпоредбите на Орхуската конвенция и провеждането на широки обществени консултации, а не чрез произволен анализ на текстовете на този международен договор, така както е направено в мотивите към внесения на 27.05.2020 г. в парламента от народните представители Законопроект.
3. В мотивите към внесения на 27.05.2020 г. ЗИД на ЗУО също така липсва анализ за съответствието му със законодателството на Европейския съюз. Затова следва да се има предвид, че Решението за присъединяване на Европейската общност (ЕО) към Орхуската конвенция е прието на 17.02.2005 г. (Решение 2005/370/ЕО), като ЕО е страна по Конвенцията от май 2005 г. Затова е приет Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 06.09.2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността. Това дава основание да се смята, че предложеният законопроект не държи сметка за съществуващите задължения на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз.
4. Предложеният на 27.05.2020 г. Законопроект не е съобразен и със заложените от законодателя основни цели и принципи в ЗООС и ЗБР. Например текстът на чл. 3, т. 11 от ЗООС предвижда, че опазването на околната среда се основава на достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.
5. Недопустимо е предлагането на промени в два от основополагащите нормативни акта, свързани с опазването на околната среда в Република България (ЗООС и ЗБР), да бъде правено чрез преходните и заключителни разпоредби на друг нормативен акт. Този подход е изключително недобра и порочна юридическа практика.
6. Неприемливо е и изложеното в мотивите към внесения на 27.05.2020 г. Законопроект, че „поради финансовите загуби, свързани с COVID-19, следва да се премахнат административни пречки пред инвеститорите, като според тях било честа практика „особено от неправителствения сектор да се обжалват инвестиционни проекти с цел тяхното забавяне или директно унищожаване. Начинът е, като се завеждат дела в административните съдилища, срещу важни проекти от национално и общинско значение“. По отношение на това следва да се има предвид, че независимо от прокламираното в мотивите, предлаганата законова промяна в разпоредбите на ЗООС и ЗБР не е резултат на реален и обективен анализ за съществуващи в действителност проблеми.
7. Мотивите към внесения на 27.05.2020 г. ЗИД на ЗУО съдържат също така известни некоректни внушения, в които е посочено, че обжалването на инвестиционни проекти е „вид умишлени действия, които тенденциозно използват възможностите, създадени от демократичното законодателство, нанасят огромни щети на икономиката на страната“.
8. Накрая, законодателните промени свързани с околната среда, която е благо от най-висш порядък, не могат да бъдат реализирани, без зачитането на изброените в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове принципи за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
д-р Сибила Игнатова – адвокат
- Текстът на чл. 83, ал. 1 от ПОДНС е със следното съдържание: „Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 81, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.“
- Всички внесени в Народното събрание законопроекти могат да бъдат видени на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157444