„Европейската правна общност в криза!?“

Лекция на проф. д-р Андреас Воскуле за решението на Федералния Конституционен съд на Германия за Европейската централна банка, спора със Съда на ЕС и производство за нарушаване правото на ЕС и върховенството на закона срещу Германия

На 21.06.2021 г. Университетът Фрайбур в Германия проведе дигитално събитие с участието на проф. д-р Андреас Воскуле¹, който представи лекция озаглавена „Европейската правна общност в криза!?“ по повод на напрегнатите отношения между Федералния конституционен съд на Германия и Съдът на ЕС.²

Съдилищата в Люксембург и Карлсруе имат тежък сблъсък. Преди година Федералният конституционен съд на Германия за първи път обяви решение на Съда на ЕС за „ultra vires“, посочвайки, че програмата за покупка на облигации на ЕЦБ е „абсолютно неразбираема“. В настоящия момент Комисията на ЕС започна процедура за нарушение срещу Германия поради решението на Федералния конституционен съд.

В лекцията си проф. д-р Андреас Воскуле разглежда идеята за европейската правна общност, опасностите пред нея и средствата за защита на върховенството на закона в държавите членки. Обръща внимание на това, че конфликтът между съдилищата в Люксембург и Карлсруе не може да бъде пренебрегнат.

Безсилието на ЕС срещу отстъпниците

Проф. д-р Андреас Воскуле предупреди за преждевременната криза в Европа. Много производства за нарушаване на правото на ЕС са свързани с неприлагането на директиви, които често се основават на вътрешнополитически проблеми, а не на липса на признаване на правото на Съюза.

Според бившия председател на Федералния конституционен съд на Германия обаче са налице сериозни дефицити на правовата държава в частност в Полша и Унгария, т.к. и в двете страни членки на ЕС десните популистки правителства масово засягат съдебната система. Подобно значителна намеса в националната правна система не може да остане без последици от гледна точка на правната общност на ЕС. Не следва да се забравя, че с оглед разширяването на ЕС, Европейският съвет през 1993 г. взе решение за така наречените „Копенхагенски критерии“, на които трябва да отговарят всички присъединяващи се страни. Те включват изискването за върховенство на закона. 

Лекторът изтъкна, че ЕС разполага с различни инструменти за защита на европейската правна общност. Това включва рамката за укрепване на върховенството на закона, процес, при който Комисията, в диалог с държавите членки, се занимава със заплахите за върховенството на закона. Ако това е неуспешно, могат да бъдат наложени санкции в производства по член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), включително спиране на правото на глас. Други инструменти като Европейският механизъм за върховенство на закона, Европейският семестър и Индексът на правосъдието на ЕС също имат за цел да укрепят върховенството на закона, като се използват доклади и статистически данни, за да насочат вниманието към състоянието на правосъдието в държавите членки. Изглежда, че досега нищо от това наистина не работи. Надеждата, че ранната комуникация може да доведе до промени в поведението на страните членки, не е изпълнена, смята Воскуле. Що се отнася до „тежкият вариант“- отнемането на правото на глас, Европейският съвет първо трябва единодушно да определи, че е налице сериозно и трайно нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС – зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека. Единодушното решение обикновено е обречено на провал доколкото повече от една държава членка трябва да се страхува от санкции.

Съдът на ЕС – съд с дневен ред?

Комисията на ЕС и държавите членки често изглеждат безсилни. С оглед на това Съдът на ЕС има централна роля, но не и безпроблемна. Проф. д-р  Андреас Воскуле спомена думите на бившия съдия във Федералния конституционен съд на Германия Дитер Грим, който определя люксембургския съд като „съд с дневен ред“. Той не е пазител на интересите на страните членки, нито е неутрален арбитражен съд, а по-скоро насърчава европейската интеграция от самото начало.

Бившият председател на Федералния конституционен съд на Германия смята, че без приноса на Съда на ЕС днес ЕС щеше да бъде по-беден от правна гледна точка, но той е много скептичен към опитите на Съда на ЕС да поддържа върховенството на закона в ЕС. Лекторът определи решението на Люксембург за независимостта на португалската съдебна система от февруари 2018 г. като повратна точка. Тогава Съдът на ЕС трябваше да изясни дали е нарушена съдебната независимост, ако заплатите на съдиите бъдат временно намалени, за да се намали бюджетния дефицит. В резултат на това съдиите от Люксембург одобриха решението на португалския законодателен орган. Но те използваха възможността да изяснят какво точно представлява ефективната правна защита, която държавите членки трябва да гарантират съгласно член 19, параграф 1 от ДЕС. По този начин с „хусарски удар“ Съдът на ЕС създаде компетентността да измерва цялата вътрешна организация на съдебната власт на държава членка спрямо критерия на понятието на правото на Съюза за независимост на съдебната власт, въпреки че това е нехармонизирана област.

И оттогава Съдът на ЕС продължава да следва тази своя самоналожена линия. Например решението на ЕС, че германската прокуратура не може да издаде европейска заповед за арест, тъй като тя не е независима.

Дали Съдът на ЕС се справя с обширния преглед на съдебните структури в ЕС, който сам си е поставил? Съдът на ЕС е по-предпазлив по отношение на полските съдилища, когато многократно се занимават с предварителни производства и връща топката на местната съдебна система, например в спора за Дисциплинарната камара в Полша.

Безизходен спор за ЕЦБ – и съда за компетентността?

Това, което обаче не може да се пренебрегне според лектора е проблемната ситуация между Федералния конституционен съд на Германия, Съдът на ЕС и Комисията на ЕС. Процедурата за нарушение, която Комисията на ЕС започна след решението на Федералния конституционен съд за ЕЦБ води само до задънена улица. Съдът на ЕС ще трябва да вземат решение относно собственото си вземане на решение или за реакцията на решението.  Според проф. д-р Андреас Фоскуле решение като това на Федералния конституционен съд за ЕЦБ трябва да бъде „повод за самокритика“. Ако Съдът на ЕС действително установи нарушение на Договора на ЕС, Федерална Република Германия ще се окаже в странната и със сигурност нежелана ситуация да се налага да предприеме действия срещу своя световно уважаван, независим и съответно самоуверен Конституционен съд – а как това ще се случи е напълно неясно.

Как да се справим с кризата на върховенството на закона в Европейския съюз?

Проф. д-р Андреас Фоскуле смята, че следва да има по-голям политически натиск. В Европейския съвет правителствените ръководители ще трябва да влияят на своите колеги. Освен това има нужда от широко обсъждане на основите на ЕС, в което трябваше да участва цялото общество.

Какво ще се случи със съперниците – Съда на ЕС и Федералния конституционен съд на Германия?

След сблъсъка с решението за ЕЦБ, не до там безспорната идея за съда на компетентността отново възникна. Според лектора може много да се спечели от нея. Затова той предлага създаването на ad hoc съд, чийто състав от две трети да се състои от председателите на националните конституционни съдилища и една трета от съдии от ЕС. В някои случаи този съд може да бъде призван да изяснява въпроси относно компетентността. Проф. д-р Андреас Фоскуле намира, че това би било добре. Това би означавало, че конституционните съдилища на държавите членки вече не трябва да се занимават с въпросите за компетентността, а и разглеждането им от Съда на ЕС също няма да е необходимо.

Проф. д-р Андреас Фоскуле  вижда като възможност също така Съдът на ЕС и Федералният конституционен съд на Германия да се оттеглят за малко и да оставят сцената на политическите участници. Дали това е правилният начин да се върне върховенството на закона в ЕС на по-стабилна основа, засега остава несигурно.

Превод и редакция д-р Сибила Игнатова, адвокат

1. Андреас Воскуле е немски юрист, който е президент на Федерален конституционен съд на Германия от 2010 г. до 2020 г. Виж също Предговора на проф. Андреас Воскуле в «Избрани решения на Федералния Конституционен съд на Федерална Република Германия», 2019,  издание на Фондация „Конрад Аденауер“, Програма за върховенство на закона за Югоизточна Европа, достъпно онлайн: https://www.kas.de/documents/252038/4521287/Landmark+Decisions+of+the+Federal+Constitutional+Court+bulgarisch.pdf/5d36a5bb-ba8c-7b8c-6d29-8ff33aa3f686?t=1559564768076
2. Преводът на лекцията на проф. д-р  Андреас Воскуле от немски език е направен от публикацията: Ex-BVerfG-Präsident Voßkuhle zum Streit um EZB-Urteil: „Befangener kann man nicht sein“. In: Legal Tribune Online, 22.06.2021, https://www.lto.de/persistent/a_id/45273